Какво е WSIS
Световният форум за информационното общество WSIS е конференция на ООН, под
домакинството на Международния съюз по далекосъобщения. Целта на форума
е да разработи глобална рамка за справяне с предизвикателствата,
поставени от информационното общество.
WSIS се доближава да другите световни срещи на върха на ООН по това, че:
- стреми се да събере заедно държавни глави, изпълнителни директори на национални агенции, неправителствени организации, представители на бизнеса, на едно общо събитие на високо равнище.
- стреми се да развие и подкрепи "Декларация на принципите" - ясен документ, съдържащ политическата воля и цели за промяна и "План за действие" за постигане на тези цели, който да отразява възгледите и интересите на всички обществени страни – политици, бизнес, гражданско общество.
WSIS се различава от другите срещи на върха на ООН по това, че:
- се проведе в две фази /Женева'03-Тунис'05/, което разширява възможностите по работа върху документите и ангажиментите.
- включва частния сектор като страна в решенията.
- официализира ролята на гражданското общество и неправителствените организации до безпрецедентно висока степен, като създаде Дирекция за гражданското общество, по подобие на тези за правителствата и бизнеса, която да координира работата на неправителствените организации.
- стреми се да обедини многостранните възгледи на изброените участници, като използва консенсус и умереност в подхода си.
Както вече споменахме WSIS се състоя от две фази на подготовка, които завършиха с две световни срещи. Първата се проведе в Женева на 10-12 декемрви 2003г. Втората се състоя през ноември /16-18/ 2005г. в Тунис.
В подготвителния процес на първата фаза за срещата в Женева две теми предизвикаха най-много търкания между правителствата – управлението на Интернет и т.нар. Фонд за дигитална солидарност за Африка. Бяха създадени две работни групи, под ръководството на ООН, които работиха по тези проблеми до следващата фаза на WSIS – срещата в Тунис’2005.
Проблемът с управлението на Интернет е свързан с Корпорацията за определяне на имена и цифри в Интернет /Internet Corporation for Assigned Names and Numbers/, която за кратко ще наричаме ICANN. Създадена през 1998г. тя е частна и подвластна само на американското правителство, същевременно обаче еднолично се разпорежда с имената на домейните в световната мрежа. Промяната на този режим бе една от дискусиите на WSIS. След разгорещени дебати, в Тунис бе взето решение управлението на домейни да остане в ръцете на ICANN, но политическите насоки за работата й да се дават от новосформиран Форум за управление на Интернет /Internet Governance Forum/. Този форум ще се състои от представители не само на страните-членки на ООН, но и на бизнеса и гражданското общество. Това ще бъде съвещателен орган, чиито членове ще изготвят препоръки за работата на ICANN. Първата среща на Форума ще бъде приз 2006г. в Атина.
Фондът за дигитална солидарност е финансов механизъм, създаден в Женева през 2003-та, който ще помага за преодоляването на дигиталното разделение и за навлизането на ИТ в развиващите се страни. Бе решено този фонд да е доброволен и да трансферира средства от богатите страни към бедните в опит да компенсира неравенството и да им даде шанс да бъдат част от глобалното информационно общество. На WSIS делегатите от Третия свят цитираха данни, че 19% от жителите на Земята ползват 91% от ресурсите на Интернет, като в Африка потребителите му са едва 1%.
Липсата на съгласие по документите се оказа заплаха за провал на първата фаза. Той обаче бе избегнат с активната намеса на Швейцарското правителство и така в Женева правителствените делегации пристигнаха със споразумение по основните точки на обсъждане. Те бяха единодушно гласувани по време на пленарната сесия на 12 декемви и влязоха в Декларацията на принципите на форума.
Гражданското общество, представено от неправителствени организации, участвали в процеса, също представи своя алтернативна декларация (Декларация на гражданското общество), която ясно отбелязва концептуалните разлики от правителствените представи какво информационно общество трябва да бъде развивано и насърчавано.
Част от предложенията на гражданския сектор бяха включени в официалните документи, като например забележките за защитата на човешките права. Внимателен анализ на текста обаче разкрива, че визията за технологично развитие е водена от комерсиални цели, а не насърчава ползването на технологиите като инструмент за постигане на социално равенство в развитието. Силни групи за натиск и корпоративни медии наложиха своите интереси в документите и това постави алтернативните и малките общностни медии почти извън границите на информационното общество, смятат представители на неправителствени организации, участвали в WSIS.
Изборът на страна домакин за втората фаза на WSIS разпали спорове, заради случаите на погазване на човешките права и свободата на словото в Тунис. В навечерието на конференцията настроението бе помрачено от съобщенията за натиск и употреба на насилие срещу чужди журналисти, пристигнали за събитието, както и върху местни правозащитници.
Ограничаването на достъпа до Мрежата от страна на авторитарните режими също бе във фокуса на вниманието на форума. Властите в Тунис дори си позволиха да ограничат достъпа до множество сайтове, свързани със свободата на словото и защитата на човешките права. В черния списък с IP адреси влязоха и много страници на неправителствени организации от цял свят.
Срещата в Тунис приключи с приемането на два документа:Декларацията от Тунис (Tunis Commitment)
