Въведение
Река Места е част от “Западнобеломорския район”, обхващащ водосборите на реките Места и Струма. Река Места с нейните 2767,1 km2 покрива 20 % от площта на района. Върху тях се формират 1131 млн.м3 повърхностни води в средна по отток година. Това са 32,6 % от оттока в този район.
Спрямо показателите за цялата страна водосбора на р. Места заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока. От тези цифри е видно, че поречието на Места е едно от богатите в страната на водни ресурси.
От юг българската част от водосбора на реката се ограничава от държавната ни граница между България и Гърция. В западна посока минава по билото на планината Али ботуш. Между селата Гайтаниково и Голешево тръгва на север по билото на Пирин планина и обхваща източните склонове на Пирина.
На запад остават водосборите на Струмските притоци: Пиринска Бистрица, Санданска Бистрица, Влахина и Градевска. След местността “Предела” водосбора обхваща южните склонове на Рила планина и граничи с реките Благоевградска Бистрица и Рилска.
На север водосбора допира до реките: Искър, Марица, Ибър и Крива река. След това границата на водосбора се насочва на юг - югоизток, който опира в реките Яденица, Чепинска и Доспат. В този район р. Места дренира водите от по-ниските западни дялове на Родопа планина.
При селата Сатовча и Вълкосел границата на водосбора се спуска право на юг по билото, отделящо я от долната част на р. Доспат, за да достигне главното русло на р. Места.
В хидроложко отношение като част от река Места, се смята и р. Доспатска.
Особеното за нея е, че:
-тя се намира в югозападния ъгъл на България, признат като най-силно вододайния район на страната (М=13 l/s/km2 );
-целият й водосбор е най-високо разположеният в страната (Hср = 1310 m );
-подчертано планинския характер предопределя една сравнително ниска заселеност и най-висока водообезпеченост - 8633 м3/жител/годишно, докато средно за страната се падат 2235 м3/жител/годишно.