За приетия изчислителен период 1961-1998 г. средногодишният отток на Места по дължина нараства от 1,462 м ³/с в началото - на р.Черна Места до 29,85 м ³/с при Хаджи Димово. Поради регулиращата роля на езерата оттокът е стабилен с нисък коефициент на варияция, особено Рилските и Пиринските притоци. По големи колебания се отчинтат по притоците от Западните Родопи. Изключение правят реките Беличка и Вотрачка, които освен голямата варияция имат и големи модули на оттока - съответно 19 и 21 л /с.км ² . С най-ниски модули са реките Златаришка и Матан 7-8 л /с.км² .

Минималният средно месечен отток се проявява през август и септември. Като правило няма и/или е много слабо изразена връзката между минималния отток и годишния отток. Минималните средномесечни водни количества с обезпеченост 95 % се изменят от 0,39 м³/с при Якоруда до 1,60 при Момина Кула и 1,75 м³/с при Хаджи Димово.

Поради климатичното влияние на планините съставящи водосбора на Места, в отточния й режим се разграничават два типа хидрографи: 4 фазов хидрограф за планинските притоци на Места и двуфазов за средното и долно течение. В тази връзка се оформят и два минимума - зимен и летен, като водните количества на последния обиквновенно са по-ниски от тези на зимния т.е. критичните периоди са в месеците август и септември. Общо маловодието продължава от юли до ноември , но не са редки случаите на сливане на зимното с лятното маловодие (както се е случвало през 1967-68, 1969-70 , от ІІ 1990- до V 1991 и т.н.) което го прави по-продължително до 7-8 месеца, а в годините от последното десетилетие и по-дълго.