Напояване

Напояването отдавна. е практикувано в поречието на р. Места. Наложено е от характерните клематични особености на района. Нарастването на напояваните площи е ограничено от наличния размер на обработваемите зечми. В общи лении възможностите на поречието за разширяване на напояваните площи са изчерпани. Напоителните системи са съсредоточени основно в Първи и Втори район. Релефните особености на поречието, наличието само на един основен водоизточник - р. Места с някои от притоците й и малките възможности за регулиране на оттока за напояване е предопределило характера на напоителните системи. Те са съсредоточени в двата района, без регулиращи обеми, с използване на течащите води на р.Места и припоците й.

Разположение площи подходящи за напояване. Обработваемите плодородни площи в поречието на р.Места са съсредоточени в два района.

Първи район. Обхваща главно Разлошкото поле. Най-галемите селища в него са градовете Разлог, Банско и по-малките Баня и Добринище. Полето е високо разположено - на кота 900 m .,

Втори район. В него са обхванати обработваемите земи в полето на гр. Гоце Делчев. Разположено е по-ниско от Разложкото поле - на кота 600 m . Това е втората по-голяма обработваема площ разположена в средното течение на р.Места Полето започва след с.Господинци завършва при с.Хаджидимово.

Почви и почвено плодородие. Въпреки височинната разлика между двата района почвената им характеристика е една и съща. Преобладалащите почвени типове са излужени канелено-горски, алувиални и алувиално-ливадни, и делувиални и делувиално-ливадни почви.

При нормални години, зимните валежи и топенето на снеговете осигуряват на почвения профил на двата района водни запаси, които достигат до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в излужените канелено-горски почви са 1624 m 3/ h a , а за алувиалните, алувиално - ливадните 1694 m 3/ h a . Това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за района успешно да се отглеждат житние култури без напояване. Разликата между добива при тях, получен при поливни и неполивни условия е от порядъка на 800 k g / h a , с което не се осигурява допълнителна печалба. За останалите култури, в нормални години, напояването осигурява увеличение на добивите.

Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като част от континенталната средиземноморска зона. В нея валежите достигат своя връх през м. Ноември и Декемри със сравнително сухо лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с разполагаеми данни за района на най-южната част на Югозападна България. Средногодишна стойност на валежите е около 534 m m . Тя е под необходимото вдопотребление на културите през вегетационния период. Към това като се прибави и характерната им неравномерност на разпределение през годината, изразена с малкото им количество през летните месеци и високата честота на периоди без валежи в същите месеци предопределя напояването и в това поречие като основна предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.

 

Валежи за характерна обезпеченост в периода м. Юни - м. Август

 

Юни

Юли

Август

Район

Обезпеченост

 

50%

75%

90%

50%

75%

90%

50%

75%

90%

 

m m

Югозападен

62

40

31

30

15

5

24

6

1

Честота на периодите без валежи от м. Юни до м. Август в проценти

Юни

Юли

Август

Район

Дата

11-15

16-20

21-25

> 25

11-15

16-20

> 25

26-31

11-15

16-20

21-25

> 31

Югозападен

26

10

2

-

42

24

4

4

26

22

14

6

Основни напоителни системи в поречието. Обособените два района, с подходящи за напояване площи, са основа за обединяване на изградените полидни площи в напоителн системи. Тава са:

Напоителна система “Разлог ”. Напояваните площи са обединени в три масива. Първият масив е разположен в Ратзлошкото поле южно от пътя Симитли-Велинград. Той е най-галемият и обхваща обработлаеми земи от землището на гр.Разлог, Банско, и с. Баня. Основният водоизточник е р. Бела река - приток на р. Места. Водите се улавят с две водохващания. Едното е на р. Бела река в района след Предела. Второто е над гр. Разлог с помпена станция. Вторият - е в землището на гр. Белица. Изградено е водохващане на приток на р Белишка.. Използват се течащите води за напояване на площите на двата бняга на р.Белишка. - приток на р.Места. На левия бряг е изградена и помпена станция, за осигеряване на вода на част от площите. Третият масив е разположен в землището на гр. Якуруда. Основният водоизточник е р. Места. Използват се течащите води. Улавят се с водоващане след вливането на р. Бяла Места. Напояваните площи са тясна удължена ивица по десния бряг на р.Места. Общата напооявана площ, със съхранена инфраструктура е 1203h a .

Напоителна система “Гоце Делчев”. Разполажена е в полето на гр. Гоце Делчев и се състои от две напоителни полета. Първото е напоително поле “Гоце Делчев” Началото му е водохващане на р.Брезнишка приток на р.Места. С уловините води се напояват полщите по десния бряг на р.Места. На канала са изградени помпени станции в района на селата Мусомища, Ново Ласки и

Напоявани площи в поречието на р. Места

№

Пункт

Площи със годна инфра-

Поляти площи

структура

за 1998 г.

1.

2.

3.

4.

І.

НС “Разлог”

1203

201

ІІ.

НС “Гоце Делчев”

1.

НП “Гоце Делчев”

4130

689

2.

НП “Абланица-Въркосел”

673

112

Сума

6006

1002