Качество на водите (Таблица 3)

Кислородното съдържание във водите на р.Места, във високопланинския участък на гр.Якоруда, трудно може да се измени като се има предвид, че съществени причини за това няма или ако има те не са големи. Има твърде високи стойности на разтворения кислород (О₂), които будят въпросителни. Стойностите са доста неравномерно разпръснати за да може да се говори за някаква тенденция.

Биогенното съдържание във водите чрез показателите (N-NO₃), (N-NO₂), (N-NH₄) показва тенденции към понижение. Тенденцията за изменение на амониевия азот (N-NH₄) може да се приеме за нулева при толкова много стойности близки до нулата.

Кислородното съдържание във водите на р.Места при с.Генерал Ковачев на практика не бележи някаква тенденция на изменение. Количеството на разтворен кислород (О₂) зависи от толкова много фактори, че при планински участъци са необходими измервания по друга схема, за да се определи някаква тенденция. Не може да съществува такава огромна разлика в стойностите с изключение на наличието на залпови изпускания, каквито в този участък няма.

Тенденцията на изменение на биогенното съдържание не може да бъде еднозначно определена. Трудно могат да се обяснят нулевите стойности за нитратния азот (N-NO₃) и същевременно високи стойности за нитритния азот (N-NO₂). Заключение за амониевия азот (N-NH₄) също не може да се направи поради малкия брой анализи за този период. Няма никакви основания да се приеме тенденция за увеличение на фосфатите (PO₄) във водите на р.Места при местността Момина кула.

Поради планинския характер на реката, в по-голямата част кислородното съдържание на водите е високо. Това се отнася преди всичко за участъка до вливането на р.Изток, където по показателя разтворен кислород (О₂) водите на реката са I категория. След вливането на р.Изток до km 65.0 водите на реката са II категория, след това реката в резултат на добрата аерация, повишава кислородното съдържание и водите на р.Места до гр.Гоце Делчев са I категория. Вливането на р.Неврокопска оказва отрицателно влияние на кислородния режим на р.Места и до границата водите са II категория. Само в този участък водите не могат да се използват за риборазвъждане.

Органичното съдържание на водите на р.Места до гр.Якоруда е минимално и реката е I категория. След това до вливането на р.Изток по показателя БПК5 тя преминава в II категория. След вливането на р.Изток органичното съдържание нараства и по показателя БПК5 те са III категория, а по Ок – II категория. Още след km 75.0, в резултат на самопречиствателните процеси, водите на р.Места по показателя БПК5 преминават в II категория, а след местността Момина кула – в I категория до гр.Гоце Делчев. Съществено подобрение се наблюдава и показателя Ок по който водите до гр.Гоце Делчев са също I категория. Река Неврокопска оказва своето влияние и по показателя БПК5 - до границата водите са II категория. По показателя БПК5 водите на р.Места са в допустимите граници за използване за риборазвъждане.

По цялото протежение на р.Места количеството на нитратния азот (N-NO₃) е в границите на I категория. В участъка на р.Места над гр.Якоруда, съдържанието на нитритен азот (N-NO₂) е ниско и водите са I категория, а след гр.Якоруда до вливането на р.Изток – II категория, следва III категория до km 65.0. Оттам надолу до границата водите на р.Места по този показател са II категория. Почти по цялата дължина по показателя нитритен азот водите не са подходящи за риборазвъждане. За напояването няма никакви проблеми. Показателите амониев азот (N-NH₄) и фосфати (PO₄) надлъжно се изменят по един и същи начин: до гр.Якоруда I категория, след това до границата – II категория. В участъка от гр.Якоруда до km 65.0 водите не могат да се използват за риборазвъждане по тези два показателя, а по показателя фосфати и от гр.Гоце Делчев до границата.

До вливането на р.Изток в р.Места количеството на неразтворени вещества е ниско и водите са I категория. Следва до границата повишаване на съдържанието и водите са II категория. По съдържание на неразтворени вещества водите на р.Места се вместват в допустимите норми за използване за риборазвъждане.

1. Средният модул на твърдия отток за различни периоди от време се променя, като достига в някои случаи до два пъти по-високи стойности от средния за страната (ХМС 52800). Максималните модули за станцийте по основното течение на реката надвишават средния за страната 4 до 6.5 пъти (ХМС 52800).
1. Средният модул на оттока по притоците на р.Места, на които се извършват наносни измервания - р.Канина, р.Бачевска и р.Изток са по-малки от средния за страната (за ХМС 52530 MR = 16 t/an.km², а максималните модули надвишават 2-3 пъти средния за страната).
1. В ходовата линия на ХМС 52800 след 1969 г. се наблюдава непрекъснато плавно понижение в стойностите на наносния отток; за ХМС №№ 52850, 52400 понижението започва от 1970 г.
1. Годишните наносни количества за ХМС №№ 52700, 52530, 52200 имат много ниски стойности и практически никакви колебания през целия период на измерване.
1. Кумулативните криви за ХМС 52700 и 52800 разкриват, че началото на дългогодишното понижение на годишните стойности започва от 1976 г.; за ХМС 52850 - 1984 г.; за ХМС 52400 и 52200 от 1979 г.; за ХМС 52530 от 1971 г. Променливото начало на пониженията на годишните наносни количества може да се свърже с поредното отнемане на част от повърхностния отток и прехвърлянето му в други поречия за енергийни цели.