Хидроложка характеристика. Оттокообразуващи фактори
Източният Егейски район за басейново управление на водите включва поречията на реките Марица, Тунджа, Арда и Бяла до държавната граница с Турция и Гърция и обхваща около 30% от територията на България и изцяло е в южната й част.
Река Марица със задграничните и притоци събира водите си от почти всички големи български планини - южните склонове на Централна и Източна Стара планина, всички склонове на Средна гора, източните части на Рила, всички северни и източни дялове на Родопите. Най-високите части на тези планини са едни от най-вододайните райони, където средногодишният валеж превишава 1000-1200 mm, а максималните отточни модули са над 30-35 l/s/km2. В тези райони речната мрежа има най-голяма гъстота - над 2-3 km/km2.
От друга страна най-ниските части на Тракийската низина около Пазарджик, Пловдив, Първомай, Марица и Харманли са едни от най-засушливите райони на страната ни с годишни валежи до 500-550 mm, отточен модул около и под 2 l/s/km2 и гъстота на речната мрежа 0,4-0,6 km/km2.
За поречието на р. Тунджа най-засушливата и югоизточна част е с малко по-висока овлажненост от тези на р. Марица - до около 550 mm валеж, около 3 l/s/km2 отточен модул и гъстота на речната мрежа около 0,4-0,5 km/km2.
Поречие Арда е най-овлажнено за надморската си височина с валежи между 650 и над 1000 mm, отточен модул от 10 до над 30 l/s/km2 и гъстота на речната мрежа между 0,8 и над 2,0 km/km2.
Измененията на водността на речните течения вътре в годината зависят от съчетанията и разпределението на валежите, снежната покривка и температурата на въздуха.
Във високите планински части на района оттокът през зимата е нисък с минимум обикновено през февруари, като следствие от намаления приток на вода под дебелата снежна покривка и ниските температури. В тази част обилните валежи през пролетта и високите температури в комбинация със снежна покривка, довеждат до рязко изразено пълноводие с максимум през май - до 32% от годишния отток.
С понижението на надморските височини на басейните, пълноводието се измества постепенно към зимните месеци, като в най-източните и югоизточни райони максимумът е през февруари - до 20% от годишния отток.
Маловодието за високопланинските части започва след юли, но продължава чак до зимата, когато през февруари е неговия минимум (до 1-2%). За по-ниските планински райони маловодието запова през юли, а за най-източните и югоизточни - още през май-юни, като достига своя месечен минимум през септември.