Средногодишен, максимален и минимален отток по хидрологични станции

Средногодишният отток на р. Тунджа по данните от хидрологични станции се изменя в границите от 0.470 (14.82*) при гр. Калофер до 33.516 (1056.96*) при гр. Елхово или 39.710 (1252.29*) при границата с Турция.

Колебанията му в разглеждания период (1961-1998г.) са в границите 0.231-0.968 и 19.816-69.364 в крайните пунктове. Средноквадратичното отклонение на средната стойност варира между 0.146 и 12.915 за същите пунктове, коефициентът на вариация (Cv) е в границите 0.310 и 0.325, а оценките за коефициента на асиметрия (Cs) съответно 1.234 и 0.509.

Отточните модули, даващи представа за интензивността на оттокообразуването средно върху водосборните площи по главната река, се изменят в диапазона 17.87 за гр. Калофер до 5.04 при границата. Най-високи отточни модули имат старопланинските притоци, които имат най-високи средни надморски височини на басейните, например р. Енинска при с. Енина с надморска височина 1200 м има отточен модул 16.75 , а р. Синаповска при устието при средна надморска височина около 200 м има среден отточен модул само 3.72 .

Планинските реки и големите водосбори имат по-регулиран естествен отток, за което свидетелстват по-ниските коефициенти на вариация 0.310-0.325 за р. Тунджа. Най-големите временни колебания показват средногорските притоци поради тънките почви и слаба естествена зарегулираност на басейните като например р. Гюрля при с. Морозово с коефициент на вариация Cv=0.578. Подобни вариации на оттока имат и реките от по-ниските планини и възвишения, като р. Поповска (Cv=0.527) и р. Синаповска (Cv=0.500-0.542).

В таблица 2 са дадени средномногогодишни водни количества и модули за основни пунктове главно от хидрометричната мрежа. Също там са дадени и останалите стандартни статистически параметри(, Cv и Cs), както и екстремите от наблюдавания период. Асиметричността на редовете е изразена с моментна характеристика Cs, която не е устойчива, поради ограничеността на периода за оценка по метода на моментите. Но независимо от неустойчивостта й, закономерностите на териториалните й изменения си проличават и те са подобни на тези за Cv: по-голяма асиметричност на редовете за водосборните басейни със слаба естествена зарегулираност на оттока.

Минималният речен отток като годишна стойност по главната река се изменя от 0.231 при Калофер до 19.816 при границата и по притоците - от 0.080 за р. Турийска при с. Турия до 1.278 за р. Беленска при гара Чумерна. В относителни единици спрямо средногодишното , т.е. се изменя по главната река от 0.399 за р. Тунджа при с. Павел Баня до 0.582 при яз. “Копринка” и сп. Ръжена. За притоците диапазона на пространствените изменения е между 0.160 за р.Мочурица при с.Воденичане до 0.462 за р. Беленска при с. Чумерна (виж таблица 3).

Минималният средномесечен отток се явява като правило през лятно-есенно маловодие и най-много през м. септември. Той има много широк диапазон: от 0 за малки слабо регулирани естествени речни течения като р. Турийска, Мараш и Синаповска до 4.067 за р. Тунджа при границата (таблица 4).

Относителните изражения на минималния месечен отток спрямо средногодишния ( месечно) достигат най-висока стойност 0.105 за р. Тунджа в средната й част (таблица 4). Това е свидетелство, че в тази част р. Тунджа има най-висок дял на подземното подхранване през маловодието.

Представа за режима на оттока в многогодишен аспект дава хронологичния график на средногодишните водни количества за р.Тунджа при яз. “Копринка”, за които има данни от 1925 г. Данните до 1965 г. са взаимствани от “Резултати от стопанската експлоатация на големите язовири в България” (1965), като от 1925г. до 1940г. са коригирани в съответствие с валежите чрез двойносумарна линия и отчитане на дисперсиите на емпиричните точки.

Оценка на вътрешногодишното разпределение на оттока

Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на р. Тунджа е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващи фактори, характерни за преходния климатичен район, в който попада водосборния басейн с характерни дъждове или неустойчива и краткотрайна снежна покривка през зимния период за ниските зони и задържане на сравнително устойчива снежна покривка през зимата в планинските части на басейна, масови дъждове през пролетта и засушлив период с малко валежи през лятото и есента и високи температури за целия басейн.

В таблица 4 са дадени вътрешногодишните разпределения по месеци в проценти за характерни пунктове по главната река и по притоците.

От таблица 4 се вижда, че в западната старопланинска част и поречието, при гр. Калофер пълноводието настъпва през март-април, когато пролетните дъждове се застъпват с масово снеготопене на задържаната по високопланинските части на басейна над 1500-1700 м. трайна снежна покривка до средата на март. Пълноводието се прекратява през юни и от юли настъпва лятното маловодие.

В по-ниските водосборни басейни на притоците в източна, югоизточна и южна посока началото на пълноводието се измества към зимата и есента. Заедно с това и краят на пълноводието се измества назад с един до два месеца (май, април), като се увеличава дължината за сухия период към началото на пролетта, което е твърде неблагоприятно за растенията и за регулирането на оттока за напоителни цели.

Най-интензивното пълноводие в западната високопланинска част – достига до 21.7% през м. май за р. Тунджа при гр. Калофер, а най-интензивно засушаване се забелязва в слабо естествено зарегулираните притоци на Средна гора.

Генериране на последователности от месечни стойности на оттока за периода 1961-1998 г. във водостопанските възли.

Генерирането е извършено към всички важни водостопански обекти, като язовирите “Копринка” и “Жребчево”, а така също и във водостопанските възли при най-важните главни притоци на р. Тунджа, който дават възможност за линейна интерполация на пунктовете между тях с достатъчна точност.

Резултатите от извадките на месечните и годишни редове са представени в таблица 5.

В таблицата се дават оценките на стандартните статистически характеристики за всички месеци, като средна стойност , максимални и минимални стойности на водните колическва за целия 38-годишен ред.

Те дават синтезирана оценка за териториалната изменчивост на речния отток по месеци и години за цялото поречие.