Общи хидроложки данни

Общи сведения за реката

Водосборната област на Тунджа се определя чрез координатите 41°55' и 42°45' с. ш. и 24°55' и 27°00' и. д. Старото име на р. Тунджа е Тунзус. Тунджа е най-големия приток на р. Марица, който се влива в нея на турска територия. Поради голямата площ на водосборната й област (7884 км2) и понеже до границата тече като самостоятелна река, то р. Тунджа се разглежда като отделно поречие. Тя извира от централната част на Стара планина източно от в. Ботев. Координатите на извора са 42°43'40" с. ш. и 24°58'10" и. д. при кота 1940 м. Дължината й до границата е 350 км. До гр. Ямбол протича право на изток, като оттам прави завой на 90° и приема южна посока, която посока запазва до вливането си в р. Марица. Координатите при границата са 41°51'20" с. ш. и 26°34'00" и. д. с кота 44 м н. в. и при заустването й в Марица са 41°42' с. ш. и 26°34' и. д.

Река Тунджа приема към 50 притока, от които по-значителните са: р. Мочурица — водосборна площ 1278 км2, дължина 86 км; р. Синаповска — площ 871 км2, дължина 55 км; р. Поповска и др.

Средният наклон на главната река е 5,4 с коефициент на извитост 2,1. Средният наклон и коефициентът на извитост за притоците варират съответно между 1,4 (р. Мочурица) и 68 (Магарешка река) и между 1,06 (Куруджадере) и 2,4 (р. Поповска). Изключение по отношение степента на извитост правят реките Воденска, начало на Поповска, и Мочурица, чийто коефициент има значителната стойност - 4,0 съответно 4,5. Гъстотата на речната мрежа за 15 от по-значителните притоци, както и за главната река, има сравнително ниски стойности и се движи между 0,23 км/км2 (р. Мараш) и 0,66 км/км2 (р. Поповска), за което главна причина е ниската надморска височина на цялата водосборна област — 386 м н. в.

Релеф на поречие Тунджа

Поречието на р. Тунджа в пределите на страната се простира от в. Ботев (Юмрукчал) в Централна Стара планина до държавната ни граница с Турция. То обхваща в запад-източна посока Казанлъшкото и Сливенското полета с ограждащите ги до водоразделната линия Старопланинска и Средногорска част, а в южна - Ямболското поле, Елховското поле и областта на ограждащите ги до водоразделната линия части от Св. Илийските, Манастирските възвишения и Браница планина от запад и Гледките (Бакаджиците) и Странджа планина от изток. Водосборната област на р. Тунджа до границата на страната има площ 7884 км2.

В рамките на своите граници поречието на р. Тунджа представлява тясна дълга долина, която може да се раздели по орографски белези на три части - западна, средна и южна.

Западната част на областта заема цялото Казанлъшко поле с ограждащите го старопланински и средногорски склонове. То е високо 350 м. На запад то има слабо хълмист вид, дължащ се предимно на наносните конуси откъм Стара планина. Средната част на полето има равнинен вид. Източната част включва Твърдишкото и Шивачевското поле. Те имат хълмист изглед. За северна ограда на тази част на областта служат южните склонове на Калоферската, Шипченската, Тревненската и Еленската част на Централна Стара планина. Склоновете им са стръмни и дълбоко разчленени от долините на старопланинските притоци на р. Тунджа. Особено силно са нарязани склоновете на Тревненската и Еленската планини, което се дължи на по-слабо отпорните на ерозията материали, които ги изграждат. На много места преминаването на склоновете към полето е рязко, без постепенен преход, което се дължи на наличните там разседи. За южна ограда на полето служат полегатите северни склонове на Сърнена гора. Преходът им към полето е постепенен, което се дължи главно на лесно рушимите гранити и гранитогнайси, които изграждат тази част на котловинната ограда. Склоновете на Средна гора са по-малко нарязани от старопланинските, поради по-слабите епейрогенни движения и по-малкото валежно количество.

Средната част на водосборната област обхваща Сливенското и Карнобатско поле с ограждащите ги склонове на Стара планина, Средна гора и Карнобатските възвишения. Сливенското поле е най-голямо от всичките Задбалкански полета източно от Гълъбец. То е най-ниско (150 м). Има равнинен характер. Карнобатското поле заема най-източната част на водосборната област на Тунджа. На северозапад между планинския рид Гребенец и Стидовската планина като негово продължение се явяват Сунгурларското и Мокренското поле. Средната височина на Поляновградското поле е 180 м. Наклонено е към р. Тунджа. Ниско кредно-варовит рид го отделя от Айтоското. Този рид е вододел на беломорския басейн от черноморския. Долината на Тунджа в западната и средната част е широка 4-8 км, като при гр. Казанлък и при с. Бинкос се стеснява до 1 км.

Южната част на водосборната област се простира южно от Ямболския пролом на р. Тунджа до турската граница. Тя обхваща Ямболското (150 м) и Елховското поле, хълмистата област източно и западно от Елховското поле и областта на Сремския пролом на р. Тунджа. Полето има почти равнинен характер в западната част и слабо хълмист вид в източната част. Заобиколено е от запад и югозапад от ниския и заоблен Св. Илийски рид и Манастирските височини (заоблени хълмове, 600 м високи), на северозапад от ниските ридове на Сърнена гора и на изток от редица плоски хълмове, известни с името Гледките (Бакаджиците). Те са четири на брой младоеруптивни конуси с височина 515 м.

Средногорската антиклинала продължава в така наречената Тунджанска област и Странджа планина. Тунджанската област е преграда между Тракийската низина и Черно море. Тя обхваща хълмовете и ниските планини от двете страни на Долна Тунджа. Освен споменатите възвишения в Тунджанската област се издигат и други хълмове и ниски планини, а именно: Сакар планина (856 м), която представлява извита антиклинала, се издига като подкова в ъгъла между Марица и Тунджа със сърповидно било, изпъкнало към север. Източно от Тунджа се простират Дервентските възвишения (540 м), които са мъчно проходими.

Странджа планина е продължение на средногорската антиклинала. Главното водоразделно било започва на югоизток от Гледките. Към Одринското поле (в Турция) отиват дълги ридове, разсечени от успоредни дълги и дълбоки долини.

От Сливен надолу долината на р. Тунджа е значително по-широка (на места ширината й надминава 45 км) с изключение на частта под гр. Елхово, където се стеснява така, че образува Сремския пролом в Странджа планина. В тази си част долината на Тунджа представлява нещо като продължение на Маришката долина.

Залесеност на поречието на р. Тунджа

Горите в поречие р. Тунджа заемат 2613 км2, т. е. кръгло 33% от цялата площ на водосборната област. От тях 79 % са нискостеблени и 20 % букови гори. Дъбовите и иглолистните гори имат съвсем слабо разпространение — около 1 %.

Общото разпределение на горите в цялата водосборна област по видове е следното:

Нискостеблените гори доминират в Сърнена Средна гора, ниските части на Стара планина, Сакар планина и Дервентските възвишения. Под гр. Елхово в долното течение на Тунджа фигурират и отделни малки горички. Буковите гори представляват една компактна цяла част, заемаща билата и хребетите на Стара планина. Изключение прави буковата гора, разположена при с. Розовец в Сърнена Средна гора.

Всички букови гори са гъсти, плътни и с многогодишен период на съществувание. Буковите гори образуват непрекъснат пояс във високите планински части на Стара планина. С букови гори са покрити Калоферската, Шипченската, Тревненската, Еленската и Сливенската планина.

Непосредствено под тях в по-ниските планински райони средно от 1200 м надморска височина надолу следва втори пояс от нискостеблени гори, като широчината му варира между 2 и 10 км. Северозападно от гр. Сливен в по-ниските части на Сливенския дял на Стара планина нискостеблените гори образуват 20 км широк пояс, в който пояс главната част се заема от горните течения на реките Беленска и Куруча.

В областта на Шипченската и Тревненската планина нискостеблената растителност е прошарена с малки иглолистни горички, от които най-значителната се намира над с. Шипка.

Най-добре залесени с нискостеблени гори са склоновете и билото на Сърнена гора между гр. Калофер и с. Струпец, като в някои участъци гората слиза до левите брегове на р. Тунджа.

Заградена между нискостеблените гори на Стара планина от север и тези на Сърнена гора от юг, р. Тунджа тече в обезлесена котловина. Тук-там се срещат само малки дъбови горички.

Общо залесеността на цялата водосборна област на р. Тунджа в горното и средното й течение до с. Речица е 1550 км2, или 56%, което сравнително е един висок процент.

Картината на залесеността обаче по-надолу коренно се променя. Водосборната област става рядко залесена с малки нискостеблени гори, разпръснати в отделни групички, както и в лъката на реката. Изключение прави поречието на р. Мараш източно от гр. Сливен, където нискостеблените гори обхващат 72 % от площта, отнесена към хидрометричната станция при с. Лозенец. След гр. Елхово нискостеблената растителност се увеличава, като към държавната граница и покрай нея тя заема значителни площи. В тази област Сакар планина и Дервентските възвишения почти изцяло са покрити с нискостеблени гори.

Над гр. Елхово, по десният бряг на р.Тунджа, в лонгозни гори са разположени резерватите Горна и Долна Топчия, които са естествен развъдник на рядко срещаният в Европа колхидски фазан.

Долина и корито на р. Тунджа

Река Тунджа води началото си от Централна Стара планина. Изворът й е под вр. Юрушка грамада (2136 м) източно от Ботев връх. Първоначално тече право на юг, като при гр. Калофер, където навлиза в Казанлъшкото поле, рязко завива на изток. В горния участък долината на р. Тунджа е дълбочо врязана и със стръмни склонове. Наклонът на речното корито отначало е голям, след което бързо намалява. Напречният й профил е с ширина на дъното на долината около 50-60 м. Коритото е каменисто-чакълесто. Скоростта на водното течение е 1,5-2,0 м/сек. Реката в този участък тече праволинейно и не прави меандри.

След гр. Калофер долината изведнъж се разширява, като достига към с. Александрово до 3-4 км широчина. След това се стеснява до 1 км. Напречният й профил е трапецовиден със стръмни склонове - несиметричен, тъй като реката тече по-близо до склоновете на Средна гора, като между с. Виден и Шейтановия мост се врязва изцяло в Средногорския склон. В този участък реката прави слаби меандри. Коритото й достига на места до 20-25 м ширина. Дъното е пясък с едър и дребен чакъл. Дълбочината е около 0,70 м със скорост 1-1,5 м/сек. Наклонът на коритото е 1,5.

В участъка между Виден и с. Бузовград долината се стеснява значително, от 0,5 км пред Копринка става тясна до няколко десетки метра, като пред Казанлък пак се уширява до 1 км. Тук също така реката прави слаби меандри и няколко ръкава пред града. Коритото при Копринка е с ширина към 28-30 м, а скорост 1 м/сек. Дъното на реката е от пясък, едър и дребен чакъл.

От с. Бузовград (Казанлъшко) долината още повече се уширява, като на места достига до 5-7 км широчина. Напречният профил се запазва трапецовиден. Характерът на долината и коритото се запазва до с. Николаево, откъдето навлиза в Межденишкия пролом. В този участък реката прави силно извити меандри особено в района между Тулово и Зимница. Реката образува и множество ръкави (между Бузовград - Овощник) и около с. Николаево. Средният наклон на коритото е незначителен - 1,5. Залесеността в целия район на Казанлъшкото поле е около 56% -високостеблени и нискостеблени гори.

От с. Николаево, след като направи един голям завой, р. Тунджа навлиза в Межденишкия пролом, който продължава до с. Бинкос - Сливенско. Дължината на реката в пролома е около 45 км. р. Тунджа е издълбала долината си в Межденишкия планински рид, който представлява връзката между Стара планина и Средна гора.

Тук напречният профил на долината се стеснява значително, като на места достига до 60-100 м широчина. Долината прави известни малки долинни разширения, като котловината на с. Запалня, местността Ново село и Бинкосовото поле, но тези уширения са от 500-800 м широчина. Реката прави в пролома силно извити меандри, като образува лъки, които се редуват от двете страни на коритото. Реката запазва почти същия характер. Често се срещат ръкави и староречия. Средният наклон е 1,7.

От с. Струпец р. Тунджа навлиза в равното Сливенско поле. В началото долината е широка към 2-3 км. Дължината на Сливенската долина е към 70 км със среден наклон на коритото към 1,0. Напречният й профил е също трапецовиден, несиметричен с по-полегати склонове. Реката тече до десния склон на долината, като прави силно извити меандри. Между 187км и 184км от устието северно от с. Джиново р. Тунджа прави голям ръкав с дължина над 2 км. Долината към с. Самуилово става също по-широка, 7,0 км, като реката тече по средата на полето и прави силно извити меандри и множество ръкави, като при Прекъсаното дължината на ръкава е над 1,5 км. Характерът на долината е такъв до с. Жельо войвода, където р. Тунджа променя посоката на течението си от изток на юг. При Жельо войвода реката се много разчленява, като образува много ръкави и староречия.

Между Жельо Войвода и с. Веселиново са развити широки лъки с 6-8 м височина.

Южно от с. Веселиново р. Тунджа протича през широк пролом и над Ямбол приема главния си приток р. Мочурица. До Ямбол реката прави слаби меандри, а над града -голям ръкав.

Под гр. Ямбол р. Тунджа навлиза в широкото Ямболско поле. Долината тук е много широка, 10-25-40 км, неясно изразена. До гр. Елхово реката прави най-силно извити меандри по цялото си течение. Югоизточно от с. Маломир реката проломява тесния и нисък рид Баалар - Кайряк и навлиза в продълговатата Елховска долина. Видът на долината до с. Княжево не се различава от този през Ямболското поле.

В един голям участък от гр. Тервел до гр. Елхово р. Тунджа тече през една залесена с широколистна гора ивица. Над гр. Елхово прави голям ръкав - Малка Тунджа, дълъг към 10 км.

Широчината на речното корито в този участък е от 40-50 м със средна дълбочина 1-1,5 м. Бреговете са ниски, полегати, обрасли с върбалак. Дъното на реката е песъчливо, но в района на с. Коневец е от едър и дребен чакъл и пясък. Наклонът на коритото е към 0,70.

Южно от с. Княжево Тунджа навлиза в Сремския пролом. Проломът е тесен, 100-200 м, със стръмни и голи склонове и с каменисто и неравно корито на реката. Между селата Срем и Устрем преломът прави едно уширение от 0,800-1,0 км (Сремската котловина), след което до границата става пак тесен със стръмни и обезлесени склонове и на места почти каньоновидни. Широчината на реката достига 60 м със средна дълбочина 1-2 м.