Река Марица е втората по големина река в България. Дължината й в нашата територия възлиза на 321,6 км, а водосборният басейн е 21 084 км2 и заема близо 1/5 от територията на страната като обхваща изцяло или части от няколко физико-географски области и ландшафти.: Горнотракийската низина, Средна гора, Задбалканските полета, Стара планина, Родопите и Рила.
Поречието се характеризира с богат повърхностен и подземен отток. Главната река Марица води началото си от Рила планина и напуска страната при Капитан Андреево. Горното течение обхваща Рилската част на басейна и тази на Ихтиманска Средна гора до гара Белово и има изцяло планински характер. Средното течение е от гара Белово до края на Харманлийския пролом и обхваща по-голямата част от Горнотракийската низина. Долното течение започва от Харманлийския пролом и в пределите на България се третира до гр. Свиленград. Река Марица има към 100 по-значителни притока, които са разположени почти симетрично спрямо реката. От тях най-големите са: Сазлийка, Тополница, Въча, Стряма, Чепеларска. Притоците в западната част на поречието са по-водообилни за разлика от тези в източния район на басейна. Има богат потенциал от подземни води.
В района преобладава умерено континенталния климат, а по десните притоци се чувствува слабо средиземноморско влияние. Наблюдават се четири климатични зони: преходно-континентална, умерено-континентална, преходно-средиземноморска и планинска.
Средногодишната температура е 12 ± 1С0. Средната стойност на относителната влажност е 70 ± 5%, а преобладаващите посоки на вятъра са - запад-северозапад и изток-североизток.
Средногодишната сума на валежите е 550-660 мм (във високопланинските части на Родопите достига до 800 мм), но разпределението им по площ и по сезони е неравномерно. Характеризират се с максимуми през м. май и юни и минимуми - през февруари, юли и август.
Благоприятните топографски, климатични и хидроложки условия, почвеното плодородие в поречието на Марица са създали предпоставки за интензивно развитие на земеделието, осъществяване на значително и разнообразно хидротехническо строителство и висока степен на усвояване и използване на наличните водни ресурси. Тук са изградени големи водностопански системи (ВС) с комплексно използване на водите - най-крупните хидроенергийни каскади в страната и едни от най-големите напоителни системи. Голямото икономическо и демографско развитие на района обуславя използването на водите за задоволяване нуждите на редица отрасли: за напояване, водоснабдяване, производство на електроенергия, рекреация, подобряване качеството на водите, за екологични нужди и др.
Тъй като от р. Места посредством водохранилище Доспат и ВЕЦ Тешел се прехвърлят значителни водни маси в поречието на Въча, в настоящата разработка р. Доспат се разглежда съвместно с р. Марица при съставяне на водностопанските баланси.