Видовете хидроенергиен потенциал (в Mwh) са:

- теоретичен потенциал на повърхностния отток - 8265,0;

- теоретичен потенциал на речния отток - 4587,0;

- технически използваем потенциал - 4130,3;

- застроен потенциал - 2838,3;

- незастроен потенциал - 1292,0;

Частта на застроения потенциал от теоретичния потенциал на речния отток и от технически използваемия потенциал е съответно 61,88% и 68,72%. Тези високи проценти са обусловени от следната съпоставка: частта на първите три вида потенциал спрямо същите за цялата страна възлиза на 23,26%, 23,14% и 37,63%, а на четвъртия - на 61,59%. Съотношенията означават, че тези две поречия са с най-големи възможности, което се потвърждава от изградените на тяхна територия три от петте най-големи каскади в страната - “Белмекен - Сестримо” (Приложение 9 ), “Баташки водносилов път”, “Доспат-Въча”, (“Искър” и “Арда” ).

Началото на каскада “Белмекен - Сестримо” е яз. “Белмекен”. От него тунел отвежда водите до ВЕЦ - ПАВЕЦ “Белмекен”. Два от хидроагрегатите са обратими, които през нощта изпомпват част от преработените и допълнително постъпилите води в дневния изравнител “Станкови бараки”. Останалата част тунелно постъпва във ВЕЦ “Сестримо” и по тунелно-канална деривация достига до дневния изравнител на последното стъпало на каскадата - ВЕЦ “Момина крисура”, откъдето водите се насочват към напоителния яз. “Пясъчник”.

Второетапно оползотворяване на водите от яз. “Белмекен” е осъществено чрез тунелна връзка с язовир и ПАВЕЦ “Чаира”.

Първото стъпало на каскада “Баташки водносилов път” (Приложение 10 ) обхваща първия основен яз. “Голям Беглик” (“Васил Коларов”) с три по-мощни язовири за прехвърляне на допълнителни води - “Широка поляна” (хидровлично скачен с него), “Тошков чарк” и “Беглика”, с едноименни помпени станции и първата у нас подземна ВЕЦ “Батак”.

Второто стъпало започва с втория основен яз. “Батак”, регулиращ подадените чрез безнапорен тунел преработени води от ВЕЦ “Батак” и от събирателни деривации. От него водите постъпват във втората подземна ВЕЦ “Пещера” и по безнапорен тунел достигат до третото стъпало - ВЕЦ “Алеко”, с горен и долен изравнител.

Особената комплексна значимост на каскада “Доспат - Въча” се състои в прехвърлянето на доспатски и местенски води в р. Въча и поречието на р. Марица. Тя започва с яз. “Доспат”, от който чрез напорна деривация водите се отправят към ВЕЦ “Тешел”, а от нейния дневен изравнител - към ВЕЦ “Девин”, която преработва и допълнително уловени води.

Вторият основен язовир на каскадата е “Въча” (“Антонивановци”), който най-напред подава вода за едноименната ВЕЦ-ПАВЕЦ, с един обратим хидроагрегат.

Последното стъпало на каскадата е хидровъзел “Кричим”, който обхваща : едноименен язовир и три централи - ВЕЦ “Въча II” (подязовирна), чиито преработени води постъпват в дневния изравнител на ВЕЦ “Въча I”; ВЕЦ “Кричим” (деривационна).

С цел оползотворяване на незастроения пад под ВЕЦ “Девин” е разработен проект “Средна Въча”, от който е възобновена актуалност в изграждането на яз. “Цанков камък” с едноименна ВЕЦ.

В поречията са изградени и три единични централи: ВЕЦ “Асеница I” с дневен изравнител) и ВЕЦ “Асеница II” - на Стара река. И трите централи са предвидени за приватизация през II-ри етап.