Река Марица е най-пълноводната българска река. Тя има сложна речна мрежа със значителен брой както леви така и десни притоци. Във водосборната област е налице многообразие на условията за формиране на оттока.Тези условия са благоприятни за висока степен на използване на водните ресурси в поречието за напояване, енергетика, водоснабдяване и рекреация.

Десните притоци на р.Марица са едни от най-предпочитаните места за планински отдих в страната като се използват както естествените речни течения така и водохранилищата.

От левите притоци на р.Марица се осигурява вода основно за напояване като най-големите изградени водохранилища са /Тополница, Пясъчник, Домлян/. Напояването се обезпечава чрез изградени групи напоителни системи /Кричим-Чешнигировска, Хасковска, Старозагорска/.

В цялата водосборна област поради благоприятно съчетание на природните фактори има добри условия за развитие на селското стопанство и на структуроопределящите отрасли на промишлеността.То определя формирането на гъста селищна мрежа. Големите градове и селища са основните потребители на питейна вода. В поречието на р.Марица се намират и най-развитите промишлени райони, които представляват основните потребители на условно чисти води /мини Марица Изток, ТЕЦ 1, 2 и 3, Металургичен комбинат "Медет", КЦМ Пловдив, Комбинат за хартия-Костенец, АТЗ Ст.Загора, Циментов завод Димитровград, Промишлени зони Ихтиман, Пловдив, Хасково/. Добри условия за отдих и спорт има във водосбора на левите притоци в Стара планина и Средна гора, както и около водохранилищата, голяма част от които са зарибени.

Високата степен на комплексно използване на водоизточниците в поречието на р.Марица, започнало още от началото на века, дългогодишната експлоатация на големите хидротехнически системи особено хидроенергийните и напоителните /над 25-30год./ е довела до значимо антропогенно въздействие върху почти всички речни течения. Трайно проявени са в голяма част от реките както последиците от обезводняването в резултат на отнемане на води така и насищането със замърсяващи вещества на речните течения.

От реките в поречието незамърсени до слабо замърсени са р.Стряма с изключение на устието й и всички десни притоци в горните си течения. Най-сериозен замърсител с най-значим ефект върху р.Марица е р.Сазлийка.Тя е водоприемник на промишлени отпадъчни води от комплекса "Марица-Изток". Замърсяването на Сазлийка е в участък с дължина от около 60км. Висока степен на замърсяване и значителен дял в замърсяването с тежки метали имат р.Тополница и Луда Яна. Екологично поразени участъци са р.Пирдопска до яз.Тополница, р.Стара след гр.Пещера, р.Юговска след гр.Лъки, р.Чепеларска след КЦМ Пловдив, р.Марица след гр.Димитровград и р.Хасковска след гр.Хасково.

Рекреационното натоварване върху някои от речните течения и водохранилища също е довело до висока степен на замърсяването им /яз.Батак/. Налице е сериозно влияние върху водохранилищата от садководното рибовъдство с поява на "цъфтеж" /яз.Доспат, яз.Въча/.

Наблюдения върху състоянието на речните екосистеми с продължителност от 1 до 3 години, но непрекъснати във вегетационния период има на част от реките в системата на Баташки водносилов път, водохващанията на канал Грънчар, каскада "Белмекен-Сестримо", под яз.Доспат, р.Широколъшка, р.Девинска, р.Мугла и р.Буйновска. В последните години в системата на хидробиологичния мониторинг също са обхванати няколко пункта в поречието и на р.Марица.

Постепенното възстановяване на доброто екологично състояние на речните течения е основен елемент при определянето на размера на годишните водни маси за съхранение на речните екосистеми. Необходимо е да се използват възможностите за намаляване на отрицателните последици върху поречието в резултат на използването на водните ресурси при провеждане в перспектива на следните дейности в:

• Хидроенергетика-рехабилитация на системите със срок на експлоатация над 25-30г;
• Напояване- актуализация на размера на напоителните площи и норми;
• Водоснабдяване- реконструкцията и модернизацията на системите и въвеждане на водоспестяващи технологии.

Използването на тези възможности ще доведе в определен период от време до намаляване на размера на отнетите от реките водни маси.

В периода на 60 - 70 -те години на миналия век от леглото на реката са се изземвали неконтролируемо количество наноси за инертен материал, довело до значителни дълбочинни и планови изравяния, в резултат на които силно се е застрашавала сигурността на съоръженията по реката.

През последните години закриването на кариерите, построяването на укрепителни прагове и други мероприятия са довели до ограничаване на изравянето, но в отделни участъци настъпват процеси на отлагане на наноси, които например в границите на гр.Пловдив налагат ежегодно почистване на канализирано легло. По дължина на реката са правени частични корекционни мероприятия, но състоянието на леглото налага да се направят преоценки и да се търсят съответни решения за стабилизиране на русловите процеси.