Средногодишният отток на р.Марица по данните от хидрологичните станции за периода 1961-1998 г. се изменя от 0,628 m3/s (19,80*106 m3) при кота 1900 м до 107,92 m3/s (3403,4*106 m3) при границата. Колебанията му са в границите от 0,433 - 0,837 m3/s до 43,05 - 204,80 m3/s в крайните пунктове. Средноквадратичното отклонение се изменя в границите от 0,099 m3/s до 32,76 m3/s, коефициентът на вариация от 0,158 до 0,304, а на асиметрията от 0,011 до 0,271, изчислени по метода на моментите.
Отточните модули, даващи представа за интензивността на оттокообразуването средно върху водосборните площи се изменят от 34,11 l/s/km2 за кота 1900 до 5,12 l/s/km2 при устието.
В таблица 3 са дадени средномногогодишните водни количества и модули за основни пунктове главно от хидрологичната мрежа. Също там са дадени и останалите стандартни статистически параметри (s , Cv, Cs), както и екстремите от наблюдавания период.
За притоците границите на изменение на средногодишните водни количества е от 0,088 m3/s за р.Юручка при устието до 17,3 m3/s за р.Въча при яз.”Въча”; модулите на оттока - между 1,917 l/s/km2 за р.Азмак при устието до 21,64 l/s/km2 за р.Ибър при кота 1400; екстремните годишни водни количества се менят между 0,047 - 0,227 m3/s за р.Азмак до 7,05 - 29,76 m3/s за р.Въча.
В таблица 4 са представени основните характеристики на минималния отток като годишна и месечна средна стойност. Размахът на териториалното изменение на минимума по главната река за годишния отток е между 0,433 m3/s (37,01 l/s/km2) до 43,05 m3/s (2,04 l/s/km2), а за месечния - 0,010 m3/s (0,855 l/s/km2) до 19,19 m3/s (0,910 l/s/km2). За притоците - 0,047 m3/s (0,59 l/s/km2) - 7,05 m3/s (12,5 l/s/km2) за годишния и от 0,21 до 2,65 m3/s за месечния. В относителни единици спрямо средните водни количества минимумите на месечния отток по главната река се изменят от 0,32 до 0,209, а спрямо площите от 0,32 до 1,35 l/s/km2. Минималният месечен отток на притоците със слабо почвено-грунтово регулиране достига до 0, като например р.Голяма при Свиленград и други леви притоци.
Оценка на вътрешногодишното разпределение на оттока
Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречие Марица се определя от климатичните особенности на преходно-континенталната климатична подобласт, в която попадат повечето притоци от западната, средната и северна част на поречието и на южно-българската климатична подобласт, в която попадат най-югоизточните притоци: мека зима, сухо лято и есен. Във високопланинските басейни на западната част (Рила и Западни Родопи) през зимата се образува дебела и трайна снежна покривка, която се стопява през пролетта и там условията са като при континенталния климат.
В съответствие с тези условия за високопланинската част на басейна през зимата се оформя маловодие с минимум през февруари; пълноводие през май-юли с максимум през май (до 30-32%); лятното маловодие се слива с есенно-зимното, т.е. от юли-август оттокът намалява бавно докато стигне зимния минимум през февруари до 1-2%.
По главното поречие от Пазарджик надолу се оформя летен минимум на маловодието през септември (3-4%): началото на пълноводието се измества от март при Пазарджик до февруари от Пловдив надолу, а краят му остава през юни с намаление на процента от 13,2% на 9,8%; максимумът на пълноводието се измества от май към април и намалява от 18,1 до 14,4%.
Притоците имат процентно разпределение според физико-географските условия. Левите притоци, които идват от Средна гора имат максимум на пълноводието през март за западните и през февруари за източните и минимум на маловодието - през август-септември. Левите притоци с части на водосборните басейни от южните склонове на Централна Стара планина (Тополница, Стряма) имат максимално пълноводие през април (16-17%), а минималният отток е през септември (2-4%). Десните притоци в най-западната част са като високопланинските на Горна Марица с максимум на пълноводието през май. На изток пълноводието се измества към зимните месеци: на Чепинска и Въча максимумът е през април (13-17%), а минимумът - през септември се запазва за всички десни притоци на изток.
Югоизточните притоци на р.Марица имат зимно пълноводие, което започва през декември , достига максимумът си през февруари (до20%) и завършва през април.
Процентните разпределения на оттока за подбрани пунктове по главната река и притоците е представено в таблица 5.
Генериране на последователности от месечни стойности на оттока за периода 1961-1998 г. във водностопанските възли
Генерирането е извършено към всички важни водостопански обекти, като язовирите “Тополница”, ”Белмекен”, ”Батак”, “Въча”, ”Пясъчник”, ”Тракиец” и много други по-малки язовири, а така също и във водостопанските възли при главните притоци на Марица, които дават възможност за интерполация между пунктовете. Освен това са генерирани и месечни стойности на притока в яз.”Доспат”.
Резултатите от изводите на месечните и годишните редове са представени в таблица 6.
В таблицата се дават оценките на стандартните статистически характеристики за всички месеци, като средна стойност Qav m3/s, максимални и минимални стойности на водните количества за целия 38-годишен период.
Те дават синтезирани оценки за териториалната и временна изменчивост на речния отток по месеци и години за цялото поречие.