Питейно-битово водопотребление
Водоснабдяването на населението с питейна вода се осъществява от фирмите “Водоснабдяване и канализация”. За поречие Марица това са : “В и К”- ЕООД “В и К - Батак”, ЕООД “В и К - Белово”, ЕООД “Инфрастрой”- Брацигово, ЕООД “ВК и термални води”- Велинград, ЕООД “В и К”- Лесичово, ЕООД “В и К”- Пазарджик, ЕООД “В и К- П”- Панагюрище, ЕООД “В и К и строителство”- Пещера, ЕД “ВКТВ”- ООД- Ракитово, ЕООД “В и К”- Септември, ЕООД “В и К-С”- Стрелча, ЕООД “В и К - еднолично ООД”- Смолян, ЕООД “В и К-окръг”-София, ЕООД “В и К”- Стара Загора, ЕООД “В и К”- Димитровград, ЕООД “В и К”- Хасково.
Въз основа на получената от тях информация за водоснабдителните схеми (приложение) и други източници е направен анализ и групиране на основните видове водоизточници и вододайни зони в поречието, описани в таблица 8.
В басейна на р. Марица има 769 населени места. Общо 93,4% от тях са водоснабдени (таблица 9) Делът на населението живеещо във водоснабдени населени места е 99,4%.
Селищата разположени в горния край на р.Марица и притоците й, използват течащи води за питейното си водоснабдяване. Група Ихтиман, която осигурява питейно водоснабдяване на селищни системи от общините: Ихтиман, Долна Баня, Костенец и Самоков взема вода чрез речни водохващания на р.Марица и р.Ибър (Q около 320 л/сек), но част от районът ползва и подземни води; група Костенец, обхващаща предимно селища от община Костенец ползва води от притоците на Марица- р.Чавча и р.Крайна, чрез речни водохващания с Q= 120 л/сек; районът на Момина Клисура, Сестримо и Белово се снабдява с води с водохващания в поречията на Крива, Яденица и др; общините Антон, Златица, Челопеч, Чавдар, Мирково, Пирдоп, Копривщица от Софийска област се осигуряват с води от речни водохващания на р.Тополница и притоците й (р.Еленска, р.Маджарска, Санардере и др). Други общини, които ползват значителни количества от речни водохващания са : община Панагюрище- речни водохващания на р.Панагюрска и р.Стрелченска (Q= 40 л/сек); община Стрелча (Q= 42 л/сек); община Карлово- речни водохващания за Карлово (60- 100 л/сек) и Калофер (до 160 л/сек), Сопот, Христо Даново и др. (160 л/сек); в горното течение на реките Чепинска, Стара, Първенецка- водохващания за общините Велинград, Ракитово, Батак и Родопи.
Към изброените речни водохващания има изградени или предвидени за строителство пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ), отразени в таблица 10.
Останалата по- голяма част от селищата се водоснабдяват от вододайни зони в терасата на р.Марица и притоците й. Тук спадат: група Ветрен, която подава вода на гр.Септември и околните села с Q= 250 л/сек; Злокучане (Q= 350 л/сек) подава вода от терасата на р.Марица за Панагюреще, Баня, Бъта и др.; гр.Пазарджик с Q около 870 л/сек , а също и гр.Пловдив се осигурява с вода от терасата на Марица, чрез ПС”Изток 1”, ПС “Изток 2”, ПС “Север 1 ”, ПС”Север 2” и ПС”Юг” ( Q 2770 л/сек). Град Симеоновград, гр.Любимец, гр.Харманли, гр. Димитровград и гр.Свиленград- всички те се захранват с кладенци (тръбни, шахтови, БПС) и дренажи от терасата на р.Марица.
По- значими вододайни зони от притоците на Марица са: терасата на р.Чепинска (група Варвара- Ветрен дол); р.Мътивир (група Ихтиман), на р.Пясъчник (група Труд- Стоево, Цалапица); на р.Омуровска и р.Текирдере (за гр.Чирпан); терасата на р.Чепеларска ( група Асеновград - Катунци); на р.Черкезица (40- те извора) и терасата на р.Хасковска и р.Узунджовска (за гр.Хасково).
За питейното водоснабдяване на общините Стара Загора, Нова Загора, Гълъбово и пр.се използват и прехвърлени води от поречието на р.Тунджа.
Общини като Девин, Борино, Лъки и Чепеларе почти изцяло се водоснабдяват чрез каптажи и дренажи от поречията на реките Въча, Карджа дере и Чепеларска.
Като допълнителен водоизточник се използват регулирани повърхностни води от Рило- Родопските каскади. Това са: Белово, Пазарджик- от каскада “Белмекен- Сестримо- Чаира”; Ихтиман, Костенец и Долна Баня- от СД”Марица 1200” и СД”Марица 1900” към същата каскада; Велинград, Ракитово- от СД”Бистрица” на Баташки Водносилов Път (БВП); Батак, Пещера- от БВП и пр.
Проблеми с водоснабдяването, които се изразяват в нарушения на режима на водоползването от сезонен или постоянен характер имат: а) със сезонно нарушение са - 146 населени места и б) с постоянно нарушение - 6 населени места. Неводоснабдени са 54 населени места, които се намират в трудно достъпни райони.
Водовземанията за водоснабдяване се осъществяват от 388 броя тръбни кладенци, 240 шахтови кладенци, 819 каптажи и 41 речни водохващания. Във водоснабдителната мрежа са включени и 398 бункерни помпени станции и много резервоари осигуряващи денонощен резерв от питейна вода.
По-големите изградени пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ ) са за водоснабдяване на Велинград, Димитровград, Панагюрище и Хасково (таблица 10). Те пречистват от 100 до около 1000 л/сек. Най-често пречистващите процеси включват: предварително хлориране, коагулация, утаяване, филтрация и дезинфекция.
В процес на строителство са ПСПВ в : Пазарджик, Харманли и Хасково, а в процес на проектиране са станциите в Пещера и Батак, Пловдив, Хасково и Асеновград. Предстои проектирането на ПСПВ за Ихтиман, Сопот и др.
Във водосборния басейн на р. Марица има изградени 7 станции за пречистване на битовите (и производствени) отпадъчни води, 3 станции със започнато ново строителство и 15 станции предвидени за ново строителство.
Изградени градски пречиствателни станции за отпадъчни води:
Пречиствателна станция за отпадъчни води - гр. Ихтиман Средноденонощното количество на постъпващите отпадъчни води е 10,9.103 м3/ден, а проектните са 28,5 103 м3/ден. Отпадъчните води се заустват в реката Мъти вир. Водите на реката постъпват в река Тополница.
Пречиствателна станция на курортния комплекс “Пампорово”. Комплексът има 6 хиляди легла и 2500 ресторантски места. Пречистените води заустват в река Чепеларска.
Пречиствателна станция за отпадъчни води - гр. Пловдив. Това е най-голямата ПСОВ в района на р. Марица. Дневно тя преработва 176. 103 м3 . Тя се намира в югоизточната част на гр. Пловдив на 1,2 км от ж.к. “Тракия”. Механичното стъпало е в редовна експлоатация от 1984 г., а биологичното - от 1985 г. Пречиствателната станция има застроена площ 175 дка. Степента на канализация на населението е 90%, като само 60% от отпадъчните води влизат в станцията.
От 1996 г. е започната реконструкция , модернизация и разширение на пречиствателната станция. Пречистените води постъпват директно в р. Марица. Качествата на пречистените води отговарят на изискванията за водоприемник III категория.
Пречиствателна станция за отпадъчни води - гр. Хисаря. Обработваното водно количество е 9,4. 103 м3 /ден. Водоприемник е Теке дере, което зауства в яз. “Синята река”. Водоприемникът е приток на р. Стряма.
Пречиствателна станция за отпадни води - Нова Загора. Станцията се намира на 1,3 км от жилищната зона на града. Тя е пусната в експлоатация през 1982 г.. Средното оразмерително водно количество е 200 л/сек.
Пречиствателна станция за отпадъчни води - гр. Раднево. Станцията е в експлоатация от 1970 г. и пречиства 4,2 103 м3 /ден. Пречистените води заустват в река Сазлийка.
В басейна на р. Марица има три по-гореми населени места край които е започнато строителство на пречиствателни станции : Панагюрище - в поречието на р. Луда Яна , Пазарджик и Димитровград - в поречието на р. Марица.
ГПСОВ - гр. Панагюрище. Градът има 21 хил. ж. Канализационната мрежа е изградена около 79%. Оразмерителното водно количество на станцията е 7,4 103 м3/ден.
ГПСОВ - гр. Пазарджик. Броят на жителите е 81 хиляди, а среднодневното обработвано водно количество - 110. 103 м3 /ден. Изградените съоръжения представляват 25% от обема на строителството.
ГПСОВ - гр. Димитровград. Изграден е I и II етап на ПС. Водоприемник на битовите и промишлени отпадъчни води е р. Марица. Средното пречиствано водно количество е 57 .103 м3 /ден. Градът е почти 100% канализиран и отпадъчните води, без пречистване, се заустват в река Марица.
ГПСОВ - гр. Девин. Броят на населението е 6,2 хил. ж. Битовите и производствени отпадъчни води се вливат в река Девинска, а след това в река Въча, без
пречистване. Водоприемникът е р.Девинска , а средното оразмерително водно количество е 4,2 .103 м3 /ден.
ГПСОВ - гр. Велинград. постоянното население на града е 26 хил. ж. Средното оразмерително водно количество е 56,3 .103 м3 /ден. Отпадъчните води заустват в река
Чепинска. В гр. Велинград е изградена около 88 % от канализационната мрежа.
Групово пречиствателна станция - гр. Стамболийски. Станцията обхваща всички битови и промишлени отпадъчни води от населените места в района на: гр. Стамболийски, гр. Перущица, село Йоаким Груево, село Устина, село Куртово Конаре и село Ново село. Средното оразмерително водно количество е 23,4 .103 м3 /ден. Канализационната мрежа е изградена около 60% в гр. Стамболийски, около 30% в гр. Перущица и под 20% за останалите населени места.
ПСОВ - гр. Първомай. В града живеят 16,5 хил.ж., средното оразмерително водно количество е 16,4 .103 м3 /ден. Канализационната мрежа в града е изградена около 60%, отпадъчните води се отвеждат чрез три колектора в сухо дере, което зауства в р. Марица.
ПСОВ - гр. Чирпан. Броят на жителите е 19,7 хил.ж. Оразмерителното водно количество е 15103 м3 /ден. Канализационната мрежа на гр. Чирпан е изградена около 90%. Отпадъчните води се заустват в р. Текирска.
ГПСОВ - гр. Стара Загора. В града живеят около 150 хил.ж.. Канализационната мрежа е изградена около 90%. Средното оразмерително водно количество е 141.103 м3 /ден. Отпадъчните води се заустват без пречистване в р. Бедечка.Отпадъчните води предизвикват сериозно замърсяване, както на р. Бедечка, така и на р. Сазлийка.
ГПСОВ - гр. Гълъбово. Градът има 9,5 хил.ж. Средното оразмерително водно количество е 5,5 103 м3 /ден. Изградеността на канализационната мрежа е 86%. Част от промишлените отпадъчни води се заустват директно в река Сазлийка.
ГПСОВ - Хасково. Населението на града наброява 81 хил.ж. Около 90% от канализационната мрежа е изградена. Средното оразмерително водно количество е 64,1 103 м3 /ден. Приемник на отпадъчните води е р. Хасковска.
Други по-големи населени места, за които няма изготвени проекти за пречиствателни станции частично са канализирани като отпадъчните им води се заустват в река Марица или притоците й. Такива са : Симеоновград, Харманли, Любимец и Свиленград.