Разположение на площи подходящи за напояване. Поречието на р. Марица обхваща едни от най-плодородните земи на България. Характерни са три основни особености на поречието:

- Първата особеност е по отношение на изградените водоизточници за осигуряване на потреблението на различните водопотребители. Всички основни водовземни съоръжения и регулиращи обеми са изградени на притоците на р.Марица. Изключения са събирателните деривации на коти 1900 и 1200 които отнемат води в началото на реката, за да бъдат регулирани в яз. Белмекен и някои помпени водовземания за напояване, предимно в долното течение на реката, след с. Поповица. Всички останали застроявания са на притоците на реката.

- Втората особеност е по отношение на разположението на подходящите за напояване площи. Преобладаващата част от обработваемите земи, в границите между подножието на склоновете на Средна гора и Родопите, на запад, от изхода на прохода Момина клисура и на юг до пресичане границата в района на Свиленград, са подходящи за напояване. В посока на течението на реката, в съответствие с релефа са обособени три района.

- Третата особеност е, че в поречието на р. Марица се прехвърлят води както в рамките на поречието, така от и към други поречия, с което е повишено устойчивото задоволяване на водопотреблението и по-специално на напояването.

Почви и почвено плодородие. Големите мащаби на поречието и произтичащото от това почвено разнообразие налагат обобщената оценка да се направи отделно за трите района.

• Първи район. В началото на поречието преобладаващият почвен тип, характерен за околностите на градовете Септември и Пазарджик, е излужени канелени горски, алувиални, алувиално-ливадни, делувиални и делувиално-ливадни почви и излужени черноземи смолници. В края на района, в землището на с. Козарско, почвената характеристика се запазва като постепенно са отпаднали само делувиалните и делувиално-ливадните почви. За полето на Велинград е характерен само един почвен тип - алувиални и алувиално-ливадни почви.
• Втори район. Целият район е почти с една и съща почвена характеристика. Отклоненията са малки въпреки значителната площ на района. Почвеният тип, който присъства във всеки от избраните характерни пунктове Асеновград, Брягово, Пловдив, Раднево, Стара Загора, Нова Загора са излужените канелено горски почви. С изключение на Асеновград във всички останали пунктове присъстват излужени черноземи смолници. Единствените различия са, че общите, за всички пунктове почвени типове, са съчетани за Асеновград, Пловдив и Стара Загора с алувиални и алувиално-ливадни почви, а за Нова Загора - с делувиални и делувиално - ливадни почви. За околностите на Пловдив е характерно наличието и на ливадни черноземновидни почви.
• Трети район. Избраните представителни пунктове са Димитровград, Хасково, Харманли и Свиленград. Районът е характерен с почвено еднообразие. За всички пунктове почвената характеристика е представена с излужените канелено горски почви, с алувиални и алувиално-ливадни почви. Изключението е Свиленград, където се срещат и излужени черноземи смолници.

При нормални години, зимните валежи осигуряват на почвения профил запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях в излужените канелено горски почви са около 1624 m ^{3/ h a} , за излужени черноземи смолници е около 1600 m ^{3/ h a} а за алувиално - ливадните 1694 m ^{3/ h a} . От този порядък са продуктивните водни запаси и за останалите почвени типове от поречието. Всичките те са с възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за отглеждане на житните култури без напояване. Разликата между добива при тях, получен при поливни и неполивни условия за този район е от порядъка на 1050 k g / h a .

Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като част от преходно континенталната зона, в която зимата е сравнително по- мека, а лятото- по-топло. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с данни получени за района на Стара Загора и Хасково. Средногодишна стойност на валежите е около 608 mm . за Стара Загора и около 515 mm за района на Хасково. Тя е под необходимото вдопотребление на културите през вегетационния период. Това съчетано с неравномерността им на разпределение през годината, изразена с малкото им количество през летните месеци (таблица 1.7) и високата честота на периоди без валежи в същите месеци за района на Чирпан и Хасково, (таблица 1.8) предопределя напояването като крайно необходимо условие за осигуряване на устойчиви добиви от селскостопанското производство.

Основни напоителни системи в поречието. Характерната особеност на поречието е, че възможните за напояване площи са компактни за Първи и Втори район. Те са оформени в общи масиви, естествено обособени от водоизточника и топографските условия, разположени по двата бряга на р .Марица. Точна граница между двата района е трудно да се определи, защото от една страна някои от водоизточниците са едни и същи за двата района, а от друга- площи от двата района са обединени в една напоителна система. В Трети район подходящите площи за напояване, поради разпокъсаността им са обособени в отделни напоителни системи, някои от които са напълно отделени без хидравлични връзки помежду им. Основните напоителни системи в поречието на р. Марица са:

• Напоителна система “Карабунар”. Тя е част от водностопанската система “Тополница”. Основни водоизточници са р. Тополница и каскада “Белмекен-Сестримо”. Регулираните в яз. “Тополница” води, след енергийното им преработване по подчинен на напояването график, заедно с допълнителната приточност на реката и прехвърлените води чрез канала “Момина Клисура – Лесичево от каскада “Белмекен- Сестримо” се улавят с водохващане “Лесичево” и се подават в главния напоителен канал “Лесичево-Стряма” за напояване. Част от нея се отделя за НС “Карабунар” и чрез деривация с дюкер под р. Тополница се прехвърля до помпена станция “Сребрино”. от където се подава с гравитачен канал. Цялата напоявана площ на НС “Карабунар”е в граници: десен бряг на р. Тополница, канал “Момина Клисура – Лесичево”, ГНК “Алеко-Потока” и канал “Стражев арк”. Напояваната площ водена като годна към 31.12.1998 год. е 4801 ha. В състава на напоителната система влизат също микроязовирите “Виноградец” и “Карабунар”.
• Напоителна система “Тополница”. Обхванатата площ е с граници: на запад - р. Тополница, на изток - р. Стряма и каналите на север “Лесичево-Стряма”, а на юг “Алеко-Потока”. Размерът на площта, със запазена инфраструктура, оценена спрямо 31.12.1998г е 36082 ha. Основните водоизточници са яз. “Тополница” и яз. “Пясъчник”, Баташки водносилов път и каскада Белмекен-Сестримо с прехвърлени от тях води. Използват се и местни водоизточници - малки язовири, подземни води и течащи води от р. Луда Яна, р. Стряма и р. Потока, които са повече с локално значение. По канал “Лесичево – Стряма, се подава вода за напояване на площи на НС “Тополница” и на площи между реките Пясъчник и Стряма. Този участък е обособен като НС “Пясъчник - Стряма”. Обхванатата годна площ за напояване, която е част от цялата площ на НС “Тополница” е 2141 ha.

Като основен водоизточник функциите на яз. “Пясъчник” са разширени. Освен изравняване на оттока на р.Пясъчник в него се акумулират води от реките Калаващица, Геренска и Бански дол, заедно с прехвърлените чрез канала “Лесичево – Стряма” води от каскада “Белмекен-Сестримо” и се използва като обем на енергийно преработените води през зимния период от каскада “Белмекен-Сестримо” за повторно регулиране..

• Напоителна система “Велинград”. Разположена е в поречието на р. Чепинска. Обхваната площ, оценена като годна към 31.12.1998 г. е 698 ha. Основният водоизточник е р. Чепинска. Водите се вземат с две водохващания. Първото - е изградено след извор “Клептуза”. С канала от водохващането се подава вода за гравитачно напояване на площи и за ПС “Велинград”, с която се издига вода за по-високо разположените площи. Второто водохващане е изградено след вливането на р.Мътница в р. Чепинска. От него се подава вода за ПС “Велинград -2”, от която се захранват два канала и се обхващат напояваните площи от землищата на гр. Велинград и селата Дорково, Костандово и Ракитово. Основно системата е на течащи води, но при необходимост е възможно подаването на регулирани води по р. Мътница от яз “Батак” и от малкия яз. “Малка Мътница.
• Напоителна система “Варвара”. (Приложение 3)Разположена е по двата бряга, в долното течение на р.Чепинска между р. Марица и канала “Алеко-Потока”. Основните водоизточници са р. Чепинска, на която при с. Варвара е изградено водохващане. Водата се подава в източната част на системата за напояване на част от площите. Като втори водоизточник се използва каналът “Алеко-Потока”. Водите се подават за напояване с ПС “Ляхово”. Третият използван водоизточник е р. Марица. Чрез водохващане, изградено при гр. Белово, се подава вода за площите от западната част на системата - “Белово-Септември”. Общата площ, на цялата напоителна система, която в момента е в експлоатация и се води като годна е 3721 ha.
• Напоителна система “Алеко-Пазарджик”. Обхваща площите разположени в долното течение на реките Тополница, Луда Яна и Потока. Площта, която се води като годна за напояване към 31.12.1998 г е 9149 ha. Основният водоизточник е Баташкият водносилов път чрез канала “Алеко-Потока”. Използват се и допълнителни водоизточници. Това са каналът “Лисичево-Стряма, от който се подават води в канала “Алеко-Потока”. Като допълнителен водоизточник се използват водите на р. Марица, и р. Тополница с водохващане при гр. Пазарджик за захранване на канала “Паша арк”. Използват се и подпочвените води като водоизточник за площите между р. Марица и канала “Паша арк”.
• Напоителна система “Пещера”. Системата е разположена в поречието на р.Стара. Размерът на площите, останали със съхранена инфраструктура, е 1881 ha. Системата се захранва от Баташкия водносилов път с вода подавана от Втори и Четвърти прозорец на каскадата и от долния изравнител на ВЕЦ “Алеко”, за което се налага използване на помпени мощности. За водоизточник се използва и р. Стара. Водите се отклоняват с водохващане. Съществуващият яз. “Капитан Димитриево” е с малък обем и няма съществен принос във водообезпечаването на системата.
• Напоителна система “Алеко- Потока”. Разположена е между крайния участък на канала “Алеко- Потока”, напоителния канал Р₁₃ и р. Потока. Обхванатата площ със запазена инфраструктура е 3228 ha. Основният водоизточник е НС “Тополница”, от която се поемат излишните води и се оползотворяват.
• Напоителна система “Каравелово”. Разположена е в поречието на р. Стряма. Размерът на напояваната площ, оценена като годна за напояване спрямо 31.12.1998г е 716 ha.Това са обработваеми земи върху десния бряг на реката и земи над яз. “Пясъчник”. Водоосигуряването на системата е от три водоизточника: единият е яз. “Климент”изграден на р. Климентска, вторият водоизточник е яз. “Синя река” изграден на р. Каварджиклийка, Третият водоизточник е р. Стряма, на която се използват течащите й води.
• Напоителна система “Домлян". Разположена е в поречието на р. Стряма. Напоява по-високо разположените площи по левия бряг на реката, над транспортно напоителния канал “Стряма-Чирпан”. Основният водоизточник е яз.“Домлян”. Размерът на напояваните площи оценени като годни за напояване е 4103 ha.
• Напоителна система “Розино”. Разположена е в поречието на р. Стряма. Основният водоизточник е р. Стряма. Използват се течащите й води, чрез система от редица водохващания изградени в горното й течение. Напояваната площ със съхранена за момента инфраструктура е 198 ha.
• Напоителна система “Стряма Чирпан”. Наричат я още и НС “Стряма - Изток”. Главният напоителен канал “Лесичево – Стряма” от яз.Пясъчник продължава до р. Стряма, след което се явява основен водоизточник за НС “Стряма - Чирпан”. С тази хидравлична връзка яз. “Пясъчник” се оказва водоизточник и на НС “Стряма –Изток”.В канала постъпват води и от изградени над него редица малки язовири. Размерът на годната площ, напоявана от цялата система е 10186. разположена на изток от р. Стряма с което НС “Тополница” обхваща площи и от Втори район на поречието. Следователно приемането на р. Стряма за източна граница е условно.
• Напоителна система “Пловдив”. По-голямата част от площите са разположени между левия бряг на р. Марица и канала “Ениарк” и достигат до р.Рахмана. Размерът на напояваните площи със запазена инфраструктура е 5417 ha. Основен водоизточник е каналът Ениарк. В него постъпват главно води от р. Марица, като при очертаващи се дефицити е възможно със система от канали да се прехвърлят води и от яз. “Пясъчник” Значителна част от площите са заети от оризища. Това увеличава подхранването на подземните води и в тази част на напоителната система са изградени множество кладенци за използването им. Друг водоизточник е каналът ГНК “Манол”, който се захранва помпено от р.Марица.
• Напоителна система “Въча”.(Приложение 4) Разположена е между р. Стара река, р. Черкезица и р. Марица. За по-голяма част от площите р. Въча е основен водоизтичник. Водовземанията са две водохващания. Първото е при с. Кричим. От него се подава вода в два канала за напояване на площите от двете страни на реката. Размерът на годната напоявана площ на десния бряг на р.Въча е 1350 ha., а на левия - е 2210 ha. От второто водохващане, разположено след първото водохващане, се захранва канал от който се напояват останали площи със съхранена инфраструктура до р.Чепеларска с размер 4290 ha. На същия канал е създадена съединителна връзка с р. Стара. Чрез нея е възможно да се използват води от Баташкия водносилов път.

• Напоителна система “40-те извора”. Основният водоизточник е р.Черкезица на която е построен яз. “40-те извора”. С него се регулира дебита на карстовите извори. Напояваните площи са разположени в средното и долно течение на реката. Като допълнителен водоизточник се използва р. Сушица, водите на която се регулират в яз. “Сушица” Размерът на годната сумарна площ, напоявана от двете водохранилища е 3400 ha
• Напоителна система “Мечка Леново”. Разположена е в горната част на поречието на р. Мечка. Тя е основен водоизточник. Водите й се регулират от изградения в поречието й яз. “Мечка”. Друг основен водоизточник е р. Чинар дере, ляв приток на р. Мечка. Водите й се регулират от яз. “Леново” Размерът на общата площ, оценена като годна за напояване и водоосигурена от двете водохранилища е 3770 ha
• Напоителни системи “Брягово” и “Езерово” . Двете напоителни системи са изградени да напояват площи в землищата на селата Брягово, Драгойново Православен и Бяла река. Разположени са между реките Мечка и Каялийка. Размерът на оценената като годна за напояване площ от напоителна система “Брягово” е 3080 ha., а останалата годна за напояване площ от НС “Езерово” е 193. Разглеждат се съвместно заради обща напоявана площ и основни водоизточници: това са язовирите “Брягово” и “Езерово” построени на р. Каялийка. Към системата са изградени и язовирите “Малко Брягово” “Драгойново” и водохващания за използване на течащите води на реката и притоците й.
• Напоителна система “Върбица”. Напояваните площи са разположени по поречието на р. Каялийка. Напояват се гравитачно. Размерът на годните площи за напояване е 391 ha. По отношение на водоизточниците и местоположението на системата е възможно да се приеме като част от НС “Езерово”
• Напоителна система “Първомай”.(Приложение 5 ) Разположена е по двата бряга на р. Марица като по-голямата част от напояваните площи са на десния бряг, в долното течение на р. Мечка между НС “Поповица”и НС “Езерово” Напояваните площи са част от землищата на гр.Първомай, с. Караджалово, гр. Скобелево, с. Крушево и др. Общият размер само на годните за напояване площи са 1800 h a . Основният водоизточник е р. Марица. Водата се взема с помпени станции по класическата схема: водохващане - помпена станция - един главен напоителен канал - напоявана площ.
• Напоителна система “Поповица”. Напояваните площи са част от землищата на гр. Поповица и селата Милево и Виница. Разположени са на десния бряг на р. Марица Размерът им е 2410 ha. Това са площите - останали със съхранена инфраструктура и водовземания. Основният водоизточник е р.Марица спомпено водовземане - ПС “Поповица”, която подава вода в един главен канал.
• Напоителна система “Хасково” В структурно отношение системата е усложнена. От една страна тежките топографски условия са наложили изграждането на дълги деривации с много съоръжения по тях.От друга - тя обединява множество водоизточници и напоителни полета, някои от които са обособени в малки напоителни системи.

• Напоителна система “Изворово” . Разположена е в поречието на р. Голямата река. Основен водоизточник е яз.”Изворово”. Изграден е на р. Голямата река. Размерът на годната в момента напоявана площ е 735 ha. Водата й се подава помпено.
• Напоителна система “Димитровград”.(Приложение 6 ) Разположена е на десния бряг на р. Марица. В структурно отношение представлява съвкупност от отделни независими напоителни полета помпено захранени от р. Марица. Голяма част от тези напоителни полета са изоставени заради големите енергийни разходи. Единственото напоително поле което е останало в експлоатация е НП “Крум”. Разположено е на десния бряг на р. Марица при кв. Черноконьово. Размерът на годната за момента напоявана площ е 87 ha Водата се осигурява с помпена станция от р. Марица.

• Напоителна система “Харманли”. Структурата й е съставена от отделни независими напоителни полета. Това са напоителните полета “Преславец” , “Харманли” и “Харманли-капково”. Всички се напояват помпено от р. Марица. Отпаднали са от експлоатация като неефективни.
• Напоителна система “Поляново”. Изградена е на левия бряг на р.Харманлийска. Размерът на годната за напояване площ е 1047 ha. Основен водоизточник е р.Харманлийска. Необходимата вода се осигурява помпено.
• Напоителна система “Доситеево”. Разположена е в поречието на р.Селска река. Размерът на напояваните площи, оценени като годни, е 2626 ha. Основният водоизточник е яз. “Доситеево”. Построен е на р.Балъчка, приток на р. Селска река. Собственият отток на реката е недостатъчен и допълнително помпено се прехвърлят води от р.Марица.
• Напоителна система “Бисер”. (Приложение 7) Изградена е под гр. Харманли, на десния бряг на Марица, в землищата на гр. Любимец и селата Белица, Лозен, Сива река и Ново село. Обхванатата площ, която в момента е възможна за експлоатация е 1059 ha. По проект е предвидено три стъпално помпено издигане на водата. От ПС “Бисер-І” водата достига до село Ново село. За по-високо разположените площи водата се издига със стъпалните помпени станции “Бисер-ІІ ”, “Бисер- ІІІ” и “Лозен”

• Напоителна система “Момково”. Изградена е на левия бряг но р. Марица. Напояваните площи са разположени над НС “Свиленград” Размерът им е 557 ha. Напояват се помпено с води от р. Марица.
• Напоителна система “Свиленград”. Напояваните площи са отпадналиот експлоатация.
• Напоителна система “Бунарча”. Основен водоизточник е р. Каламица. Водите й се регулират в яз. “Бунарча”. Размерът на годната за напояване площ е 72 ha.
• Напоителна система “Орешец ”. Разположена е в района на с. Орешец. Основен водоизточник е яз. “Орещец.” Изграден е на р. Урум дере - десен приток на р. Бисерска. Напояваната площ, оценена като годна след последната инвентаризация е 740 ha.

Напоителна система “Варвара” - Приложение 8

Напоителни полета “Зетьово”, “Добри дол” и “ Долно Ново село”.Трите напоителни полета са разположени в поречието на р Марица. Годната за напояване площ на НП “Зетьово” е 453 ha., на НП “Добри дол” е 1223 ha и на НП “ Долно ново село” е 322 ha. Административно и трите полета принадлежат към “Напоителни системи” - клон Стара Загора.

Поляти площи в поречието. Полятите площи през 1999 год. по напоителни системи в поречието са представени в колона 3 на таблица 11. Малкият размер на полятите площи не е следствие от техническото състояние на напоителните системи, а от икономическата конюнктура в селското стопанство. Друго обяснение за това не може да се даде, след като допълнителният добив от напояването в поречието е един от най-високите за страната и установената за момента максимална цена на водата 0,083 лв./m ³, над която няма печалба от напояването е два пъти по-висока от цената 0,041 лв./m ³ за Първи и Втори район и малко по-висока от цената 0,080 лв./m ³ за района на Хасково, по която “Напоителни системи” ЕАД я продава на водоползвателите при гравитачното й подаване. При помпеното й подаване в зависимост от височината на издигане- ІI-во, IIІІ-ро и т.н стъпало разликата в цените значително нарастват. Полятите площи във всеки от трите района е в зависимост от дела на гравитачно напояваните площи. Те са най-много във Втори район, защото гравитачното напояване преобладава. За Трети район, където помпеното напояване е с най-голям процент - 74%, полятите площи са най-малко.