За разглеждания период за тази станция се разполага с недостатъчно количество информация. Това е високопланинска станция и водите не са замърсени.

Кислородното съдържание е твърде високо и се колебае в границите 6 – 12 mg/l . Стойности от порядъка на 17 mg/l и по-големи е необходимо да се прецизират. За този тип станция, където антропогенното влияние е незначително, тенденция на изменение на кислородния режим не може да се очаква.

Органичното съдържание е ниско в границите до 5 mg/l по показателя БПК5 и 7 mg/l по показателя Ок. При тези ниски стойности, имайки има предвид типа на мониторинга, който се провежда и количеството информация, с която се разполага, тенденция за изменение на количеството на органичната материя не може да бъде определена.

Така отчетената липса на тенденция за изменение на разглежданите показатели се потвърждава и от сумарния показател разтворени вещества.

Генезисът на неразтворените вещества при този тип оценка предполага да се оценяват внимателно стойности над 150 mg/l. При планински речни участъци такива стойности се мерят при екстремни хидроложки условия свързани с интензивен валеж, които по принцип не са достатъчно добре обхванати от мониторинга. Останалите измервания са в границите 10-40 mg/l и не се наблюдава тенденция на изменение по този показател.

Количеството на разтворения кислород във водите на р.Марица при гр.Белово е твърде високо и се изменя в границите 8-11 mg/l. Всички стойности над 14-15 mg/l трябва да бъдат подложени на сериозен анализ. Тенденция на изменение на кислородния режим в речните води не се наблюдава.

Органичното съдържание също не проявява определена тенденция на изменение. Някои по-високи стойности по показателя БПК5 може би са в резултат на залпови изпускания, но те не се потвърждават от другия показател Ок .

Сумарният показател разтворени вещества не показва тенденция на изменение. До този извод се достига, защото стойности под 50 mg/l във водите на р.Марица при гр.Белово не са реални.

Неразтворените вещества с концентрация над 50 mg/l имат случаен характер и този тип мониторинг не може да избяга от подобен тип стойности. Но когато се определя тенденция на изменение те трябва да бъдат отстранени. След тяхното елиминиране тенденция на изменение не се наблюдава.

Заключение:

За качествените характеристики на водите на р.Марица при гр.Белово не се наблюдава тенденция на изменение за разглеждания период.

Кислородното съдържание във водите на р.Марица при гр. Пловдив се изменя в твърде широки граници от 5 mg/l до 10.5 mg/l.

Органичното съдържание не е високо, като за показателя БПК5 то се изменя до около 7 mg/l, а по показателя Ок до около 10 mg/l. Стойностите и по двата показателя показват твърде голямо разсейване, но независимо от това лека тенденция за понижение се наблюдава, тя е от порядъка 1 mg/l.

Тенденцията за подобряване качеството на водата в р.Марица отбелязана по-горе се потвърждава и от комплексния показател разтворени вещества .

При неразтворените вещества не се наблюдава тенденция на изменение. Стойностите са с голямо разсейване около регресионната права.

Заключение:

Качествените характеристики на водите на р.Марица при гр.Пловдив проявяват определена тенденция към подобряване за разглеждания период.

Кислородното съдържание на водите на тази станция е по-ниско от предходното. Наблюдавани са стойности вече от около 3 mg/l разтворен кислород, които са критични за някои риби. Същевременно има и високи стойности, които внимателно трябва да бъдат анализирани. Съществува съвсем лека тенденция за подобряване на кислородното съдържание, но тя не е много устойчива.

Органичното замърсяване, с изключение на няколко по-високи стойности по показателя БПК5, се колебае средно около 5-6 mg/l; при показателя Ок се изменя в границите 5-9 mg/l. Съществува определена тенденция за намаляване на органичното съдържание.

Сборният показател разтворени вещества показва тенденция към намаляване на съдържанието, като по този начин потвърждава направените по-горе изводи.

При неразтворените вещества има изключително ниски стойности.

За разглеждания период качествените характеристики на водите на р.Марица при гр.Първомай показват тенденция към подобрение.

Кислородното съдържание във водите на р.Марица при гр.Харманли се изменя в доста широки граници 2.5-12.7 mg/l. Всички стойности над 10.5 mg/l се нуждаят от сериозна обосновка. Няколкото ниски стойности вероятно са резултат от залпови изпускания. Имайки предвид всичко това може да се направи извода, че ясно определена тенденция за изменение на кислородното съдържание във водите не съществува.

Показателят БПК5 изненадващо при този пункт има по-високи стойности отколкото Ок. Логично обяснение за тази промяна няма и трудно би се получила само от информацията, с която се разполага. Има някои по-високи стойности на показателя БПК5, които не кореспондират с подобни за показателя Ок. Могат да бъдат посочени и други съображения, които пряко влияят при определяне тенденцията на изменение. Допълнителни разчети показват, че за разглеждания период не може да се говори за определена тенденция на изменение на органичното замърсяване.

Количеството информация за съдържанието на разтворени вещества във водите на р.Марица при гр.Харманли не е равномерно разпределено във времето. То до голяма степен подвежда и съществуващата тенденция за намаление трябва да се приеме за незначителна.

Показаното разпределение на съдържанието на неразтворени вещества прави впечатление със своята сравнителна еднородност, независимо от няколкото по-високи стойности. Обективно тенденция за изменение за разглеждания период не се наблюдава.

Заключение:

За разглежданият пункт на р.Марица при гр.Харманли съществува слаба тенденция към подобряване качествата на водите.

Значително по малка е информацията за този пункт. Тя също не е разпределена равномерно във времето за разглеждания период.

При разглеждане на кислородния режим на реката трябва да се отбележи, че съществуват високи стойности, които са съмнителни. Посочените долни граници са опасни за животинския свят. С тази информация трудно може да се говори за определена тенденция на изменение.

Количеството на разтворените вещества, поради малкото информация, трудно може да бъде оценено от гледна точка на изменение във времето. По тази причина показаната слаба тенденция за намаление, се нуждае от допълнителни изследвания за да бъде потвърдена.

Аналогична е картината на неразтворените вещества във водите на р.Марица. Трудно би могло да се говори за тенденция на изменение.

Заключение:

За качествените характеристики на водите на р.Марица при Свиленград поради по-малката информация, с която се разполага не може да бъде определена тенденция на изменение.

Кислородният режим на водите на р.Чепинска при с,Ковачево е много добър.

Органичното съдържание показва слаба тенденция към намаление, което е в унисон с изменението на разтворения кислород.

Сумарният показател разтворени вещества потвърждава тенденцията към намаление на концентрациите, макар да съществуват няколко нереални ниски измерени стойности.

Количеството на неразтворените вещества не показва определена тенденция за изменение, като концентрациите се изменят в много голяма амплитуда и са разпръснати.

Заключение:

Качествените характеристики на водите на р.Чепинска при с.Ковачево проявяват тенденция към подобряване.

Разгледана е заключващата хидрохимична станция преди вливане в яз.Тополница. След язовира реката е така деформирана в качествено и количествено отношение, че не е необходимо да се търси тенденция на изменение.

Кислородното съдържание в реката е много добро. Не може да се очакват промени в количеството на разтворения кислород, защото няма какво да се е променило в този регион за последните 5 години. Пулсациите в кислородното съдържание за р.Тополница. стойности над 12 mg/l и под 5 mg/l подлежат на сериозна преоценка.

Органичното съдържание във водите също не търпи сериозни промени. Показателят Ок обективно определя, че няма тенденция на изменение.

Комплексният показател разтворени вещества показва, че липсва тенденция на изменение.

Заключение:

За разглеждания период качествените характеристики на водите на р.Тополница не проявяват тенденция на изменение.

Кислородното съдържание на водите на р.Луда Яна при с.Росен е много високо. Не се наблюдава определена тенденция на изменение на кислородното съдържание на водите в р.Луда Яна.

Органичното съдържание във водите е сравнително ниско. Стойностите на двата разгледани показателя показват голямо разсейване и не може да се твърди, че съществува определена тенденция на изменение.

Съдържанието на разтворени и неразтворени вещества потвърждава гореказаното. Липсва тенденция на изменение.

Заключение:

За разглеждания период качествените характеристики на р.Луда Яна не проявяват тенденция на изменение.

Подобна е и картината и за неразтворени вещества. На този етап и с тази информация не може да се определи наличието на определена тенденция.

Заключение:

За разглеждания период 1994-1998 г. качествените характеристики на р.Чепеларска не търпят особени промени.

За кислородния режим на водите при с.Баня се разполага с ограничено количество информация, по голямата част от която е за последната година. Измереното кислородно съдържание се изменя в доста голям диапазон от 6 до 11.7 mg/l. По наличната информация не може да се определи някаква тенденция на изменение.

Още по-тежко е информативното осветляване на органичното съдържание. То не е високо, по показателите БПК5 и Ок водите са сравнително чисти.

По-голяма част от информацията за разтворените вещества във водите на р.Стряма е от последната година. Дори и тя се изменя в много широки граници – от 75 до 250 mg/l.

Аналогичен е случаят със съдържанието на неразтворени вещества .

Заключение:

Поради слабо информационно обезпечение не може да бъде определена тенденцията на изменение на качеството на водите на р.Стряма при с.Баня.

Кислородното съдържание към устието на р.Стряма показва тенденция към намаляване. Съществуват две ниски измерени стойности за измерения кислород, но има и твърде високи такива. Едно кислородно съдържание от 13.8 mg/l се нуждае от твърде сериозна обосновка.

Съдържанието на органична материя е ниско, показателя БПК5 се изменя в границите 0.8-3.2 mg/l, а Ок 1.5-5.5 mg/l. Ниските стойности по показателя БПК5 са трудно постижими. На този фон на ниски долни граници и най-малкото нарушаване се отразява. Показаната тенденция е към слабо повишаване на органичното съдържание.

Сумарният показател, разтворени вещества също не показва определена тенденция на изменение.

Аналогичен е случаят със съдържанието на неразтворени вещества .

Заключение:

Водите на р.Стряма преди заустването проявяват слаба тенденция за нарастване на показателите за замърсяването за разглеждания период.

Кислородното съдържание на р.Сазлийка при гр.Гълъбово се изменя в доста широки граници. Наблюдавани са стойности, които будят тревога. Резултатите от измерванията са с доста голямо разсейване и не може да се даде еднозначна оценка за тенденция на изменение. За разглеждания период не съществува тенденция на изменение.

Органичното замърсяване е изразено чрез двата показателя БПК5 и Ок, които дават различна картина на състоянието. Ако за показателя Ок не се вземат предвид няколко високи стойности в началото на периода, то се получава лека тенденция за намаляване на замърсяването.

Сумарният показател разтворени вещества потвърждава гореказаното – съществува определена тенденция към понижаване с около 15%.

Неразтворените вещества показват голямо разсейване на резултатите. Измерените максимални стойности от порядъка на 150 mg/l и повече са смущаващи и е необходима специална обосновка. Същото се отнася и за стойности от 10 mg/l. За разглежданият период реалистично е да се говори, че не съществува определена тенденция на изменение.

Заключение:

За качествените характеристики на водите на р.Сазлийка при гр.Гълъбово съществува определена тенденция за подобряване за разглеждания период 1994-1999 г.

Информацията, с която се разполага за качествените характеристики на водите на р.Харманлийска е недостатъчна, със сериозни празноти в разглеждания период. Към това трябва да се прибави и широките граници на изменение на измерените стойности.

За органичното замърсяване може да се каже същото. Показателят БПК5 е много слабо информационно застъпен. Другият показател Ок макар, че показва слаба тенденция за повишение, то тя е под въпрос, тъй като стойности за Ок в граници 2-3 mg/l при този пункт не са реални.

За количеството на разтворените вещества може да се каже, че в края на разглеждания период са измерени стойности, които се изменят в границите 330-500 mg/l .

Аналогичен е случаят с информационната осветеност за разтворените вещества.

Заключение:

Поради малката налична информация за качествените характеристики на водите на р.Харманлийска, на този етап не могат да бъдат посочени определени тенденции на изменение.

При определяне на диагностичната категоризация на р.Марица, дължината и е разделена на 20 участъка. Те трудно биха могли да бъдат еднакви по дължина, поради физикогеографските особености, разположението на основните притоци, замърсители и изградени хидротехнически съоръжения.

Органичното съдържание във водите на р.Марица постепенно и сигурно нараства по дължина на реката (съществуват локално нарастване по БПК5 след гр.Костенец, а след гр.Пазарджик локално слабо намаляване по Ок). По показателя перманганатна окисляемост (Ок) участъкът до гр.Пазарджик е стабилен – I категория (таблица 7). След гр.Пазарджик до заустването на р.Сазлийка, по показателя БПК5 водите са II категория, следва III категория до гр.Любимец и отново II категория до границата (таблица 7). Показателят Ок общо взето следва аналогичен път, но той не може да достигне III категория, нещо повече – след гр.Свиленград водите напускат страната като I категория по показателя Ок. Водите на р.Марица, с оглед нейното органично съдържание, до гр.Пловдив могат да се използват за риборазвъждане, в следващите участъци това не се допуска. По разгледаните показатели речните води могат да се използват за напояване.

Количеството на неразтворени вещества във водите на р.Марица до гр.Пазарджик са I категория, след това до границата концентрациите нарастват постепенно, но водите остават II категория (таблица 7). След гр.Пловдив, поради по-високото съдържание на неразтворени вещества, до границата водите не могат да се използват за риборазвъждане. Когато водите се използват за напояване, трябва за напояваните площи , особено след 2 – 3 години да се обърне сериозно внимание на рекултивацията.

Течението на р.Марица започва от Рила планина и пресича цялата Тракийска низина от запад на изток. В района на водосбора й се извършва интензивна и разнообразна антропогенна дейност, която в различна степен въздейства на речния отток . От особена важност за твърдия отток на реката са изградените големи язовири, които задържат наносния отток, преразпределят течния отток и отклоняват част от него в други поречия. На много места във водосбора на реката се провеждат залесителни мероприятия и дърводобив; извършва се разнообразно инженерно строителство и свързано с него развитие на добив на инертни материали от речните корита в огромни количества. Поради изброените причини диапазонът на изменение на наносните характеристики и тяхната динамика от пункт към пункт е голяма.

Левите притоци на р.Марица в Западна Тракия водят началото си от южните скатове на Средна гора и ниските планини между Рила и Средна гора. В района се извършва интензивно земеделие в равнинната част на водосборите, а на обширна територия в горната част на р.Тополница се извършва минно-добивна дейност, превърнала се в източник на опасни за здравето замърсявания с токсични вещества и тежки метали в неразтворима форма, пренасяни от водните течения като речни наноси в плаващо състояние или транспортирани по дъното като влачени наноси. В района има изградени големи язовири - “Тополница“, “Пясъчник“, “Медет“ и др. Има изградена сложна напоителна система и деривации за прехвърляне на води от Родопския масив. В района има много селища с развита индустрия, минна дейност - уран и други опасни вещества, добив на нерудни изкопаеми и флотационни фабрики, които са източник на големи замърсявания с механични частици пренасяни от речните течения като наноси. Тяхното отлагане в някои от язовирите, например:”Тополница”, “Пясъчник” и други по-малки, довежда до акумулиране на опасни за здравето на хората вещества, чието неутрализиране изисква големи инвестиции. Това е доказателство, че пречиствателните съоръжения в района са недостатъчни или ниско ефективни.

• ХМС 251 - от 1963 г.
• ХМС 71180 - от 1964 г.
• ХМС 71140 - от 1965 г.
• ХМС 71550 - от 1969 г.
• ХМС 71130 - от 1970 г.
• ХМС 72270 - от 1972 г-
• ХМС 71470 - от 1973 г
• ХМС №№ 71330, 71450, 71480, 71160 - от 1976 г.
• ХМС 72520 - от 1978 г.
• ХМС 71210 - от 1982 г.

Река Сазлийка протича в гъсто населен район с високо развита индустрия в градовете Ст.Загора, Нова Загора, Гълъбово и Раднево и минно дело, засегнало голяма територия във водосборния басеин - рудник “Марица - Изток”, обявена като гореща екологична точка на територията на България. По тези причини районът е известен с висока степен на замърсяване на въздуха, почвите и водите. Реката протича в район с интензивно развито земеделие и напояване. Релефът на водосбора е хълмист, с малки наклони на скатовете.

1. Средният модул на твърдия отток е по-малък от средния за страната, а максималният само за ХМС 73480 го надвишава със 70 %. Това потвърждава ролята на ниските наклони на скатовете като ограничително условие за развитие на почвената ерозия. От друга страна наклонът на речното течение е много малък, което благоприятства интензивното отлагане на наносни материали на дъното на реката, констатирано от авторския колектив при нарочно проведени измервания.
1. Ходовата линия на годишните стойности на наносните количества на ХМС 73400 показва, че тя има много ниски стойности и реката тече целогодишно бистра. Ходовата линия на ХМС 73480 рязко се понижава след 1979 г., а след 1986 г. добива почти нулеви стойности.
1. Кумулативните криви фиксират началото на продължително понижение в стойностите след 1984 г.

Десните притоци на р.Марица извират от Родопите. Голяма част от водосборните им басейни са много залесени. Планинските участъци на реките се характеризират с големи наклони и високи скорости. В района има изградени множество големи язовири и деривации, чрез които се осъществява сложно териториално преразпределяне и временно регулиране на речния отток. В района липсват големи замърсители на речните течения, изключая района на Асеновград, Хасково, Харманли и Пещера. По-слабата индустриализация на района и акумулиращото действие на множеството язовири благоприятстват формирането на ниски стойности на наносния отток за повечето от станцииите.

1. Средните модули на наносния отток за реките Стара, Крива, Яденица, Чепинска , Юговска и Харманлийска са по-ниски от средния модул за страната. Само за ХМС №№ 71460 и 72240 средния модул е по-голям от този за страната с около 20%,.
1. Максималните модули за повечето от станциите с малко надвишават средния за страната, а специално за ХМС 71340 и 71360 те са по-малки от средния за страната. За няколко станции максималният модул надвишава средния за страната няколко пъти. Това са: ХМС №№ 71460, 72230, 72240. Обяснението на този факт може да се търси в локални причини за формиране на твърдия отток и ниската ефективност на противоерозионни мероприятия.
1. Ходовите линии на ХМС №№ 73400, 71340, 71380, 72230 показват почти пълно отсъствие на наноси в речното течение.
1. В ходовата линия на ХМС 73480 е регистрирано плавно и непрекъснато понижение на стойностите от 1970 г. до 1986 г., след което започва почти нулев период за твърдия отток.
1. Ходовата линия на ХМС 71420 бележи рязък спад в стойностите след 1976 г.. Същото се отнася за ХМС 72460 и 72240. За последните две станции след 1975 г. липсва динамика и стойностите са много близки до нулата.
1. За ХМС 73550 след 1969 г. е характерно намаляване амплитудата на колебание на годишните стойности и запазване на тяхната динамика.
1. Кумулативните криви бележат рязко понижение в стойностите на наносния отток , както следва:

• за ХМС 73550 - 1971 г.
• за ХМС №№ 72460, 72240 - 1972 г.
• за ХМС №№ 71340, 71380, 71420 - 1976 г.
• за ХМС 72230 - 1983 г.
• за ХМС №№ 73400, 73480, 71360 от 1984 г.