Съхранение на речните екосистеми

Съхранение на речните екосистеми

Антропогенното въздействие върху р.Арда е свързано с изпълненото хидротехническо строителство в участъка на Средна и Долна Арда /яз.Кърджали, яз.Студен кладенец, яз.Ивайловград – със срок на експлоатация от 30 до 40 години/ и замърсяването на речното течение от рудодобивната и рудопреработващата промишленост. В участъка от яз.Кърджали до яз.Студен кладенец и в яз.Ивайловград има трансфомация на речните екосистеми от такива на течащи води в стоящи водоеми.

Нарушенията на оттока под изградените язовири се определят от режима на работа на под язовирните ВЕЦ /върхов, подвърхов и подчинен/. В периода, когато централите не работят водните количества в реката се формират от пропуските на затворните органи в размер на 200l/s. Благоприятно влияние върху участъците подложени на резки колебания на оттока оказва: под яз.Кърджали – започналото строителство на малки баражи за оформяне на водни площи, а в района на село Маджарево вливането на р.Крумовица, която е с ненарушен отток. Това позволява и към 2010г.да се приеме размер на годишните водни маси за съхранение на речните екосистеми еднакъв с този към 2000г.

Замърсяването на р.Арда е най-активно в периода 1967-1990г., когато е пуснато в експлоатация хвостохранилище”Рудозем 2”. До 1990г. хвостът е изтичал в речното корито и в яз.Кърджали. След смесието на р.Черна, р.Маданска и р.Рудоземска за кратък период от време след 1990г. реката възстановява почти напълно биологичните си качества, което свидетелства за висока способност за самоочистване на реката възможно при много добре функциониращи екосистеми.

Размерът на годишните водни маси необходими за съхранение на речните екосистеми към характерни пунктове е представен към 2000/2010/г. в таблица 1.5.

Към 2000/2010/г.

Таблица 1.5

пункт

Вехтино

Под яз.Кърджали

Под яз.Ст.кладенец

Устие р.Крумовица

Устие р.Върбица

Устие р.Бяла

W_ек

10⁶м³

44,150

допълн. високи води /март-април/ до 1.0

6,307

15,768

31,536

7,784