Средномоногодишния отток на р.Арда, следвайки информецията от хидрометричните станции се изменя в широки граници, като за северните притоци р. Малка Арда и р. Черна е 1.588 - 2,146 м³/s (50,1 – 130,7 10⁶м³), за главната река при гр. Рудозем и с. Вехтино е 4,407 – 16,213 м³/s (139 – 511,3 10⁶м³) и съответно за южните притоци р. Елховска, р. Върбица при сп. Джебел и р. Крумовица съответно 2,062 – 16,58 – 7,32 м³/s (65,03 – 522,9 – 230,8 10⁶м³). По същият начин може да се проследи изменението на водното количество или водната маса и за притоците на р. Арда, като за най-големия – р. Върбица е регистрирано в горното и течение при с. Ерма река, в средното при с. Върли дол и в долното течение при сп. Джебел съответно 0,333 – 7,267 – 16,58 м³/s (10,5 – 226,2 – 522,9 10⁶м³). Ползувайки основно резултати от хидрологичния анализ на информацията в поречието и също данни за месечните баланси на трите язовира са възстановени месечните последователности на естествения отток на р. Арда при створовете на язовирните стени, като средномногогодишните му стойности варират за р. Арда при яз. Кърджали и р. Арда при държавната граница съответно 29,8 – 72,6 м³/s (939,8 – 2 289 10⁶м³).

Колебанията на средногодишния отток през разглеждания период се колебае също в широки граници, като за р. Арда при с. Вехтино е съответно в границите 6,534 – 26,0 м³/s (206 – 820 10⁶м³) и за р. Върбица при с Джебел е 4,912 – 37,4 м³/s (154,9 – 1 179 10⁶м³). Средно квадратичното отклонение на средногодишния отток за тези два створа е съответно 4,974 – 7,099 м³/s. Наблюдава се ясно изразена зависимост на изменчивостта на средногодишния отток от надморската височина и влиянието на средиземноморския климат. Изменчивостта и съответно коефициента на вариация C_v са по-малки за високите водосбори в северозападната част на поречието. За северните притоци на Арда р. Черна и р. Бяла C_v варира между 0,261 и 0,303, за главната река при гр. Рудозем и с. Вехтино съответно 0,324 и 0,327 и за южните притоци р. Върбица при сп. Джебел и р. Крумовица съответно 0,428 и 0,437, като става максимален за най-южния водосбор на р. Бяла при с. Долно Луково – 0,616. Тази закономерност ясно се проследява и чрез коефициентите на асиметрия C_s, които варират съответно от 0,112 – 0,274 за най високите северозападни водосбори и съответно 0,362 – 0,467 за главната река, до 0,632 – 0,777 за южните притоци, достигайки максималната си стойност за най-югоизточния водосбор на р. Бяла при с. Долно Луково – 1,785.

Модулите на оттока, представляващи усредненото за водсбора и отнесен към единица площ отток на съответната река имат също така ясно изразена зависимост от надморската височина и близостта с Беломорието. Най-високите и южно разположени водосбори имат най-високи модули, като за р. Елховска при гр. Рудозем и р. Голяма при с. Ерма река те са съответно 24,6 и 24,8 l/s.km². С намаляване на надморската височина и в посока север те се колебаят между 17,1 и 17,7 l/s.km² за р. Арда при гр. Рудозем и с. Вехтино р. Върбица при с. Върли дол и р. Черна, а за р. Малка Арда, която е най-северно разположена и р. Върбица при сп. Джебел и р. Крумовица се колебае между 13,9 и 14,7 l/s.km², достигайки своя минимум 11,7 l/s.km² при най-ниския водосбор на р. Бяла при с. Долно луково.

Годишният минимален отток се изменя за р. Арда от 1,685 m³/s при гр. Рудозем до 6,534 m³/s при с. Вехтино и съответно ат 12,53 m³/s при яз. Кърджали до 27,01 m³/s за р. Арда при държавната граница. За северните притоци годишните минимуми се колечаят между 0,606 и 2,04 за р. Черна и р. Малка Арда, а за южните притоци р. Върбица при сп. Джебел и р. Крумовица те са съответно 4,912 и 2,827. Известна закономерност, свързана с надморската височина може да се проследи от стойностите на минималния отток, нормирани със средния многогодишен отток – както се вижда в графа 2 на таблицата по-долу. Тук прави впечатление р. Арда при гр. Рудозем чийто коефициент к =0,382 е по-нисък от този на долялежащия створ при с. Вехтино. Логично е да се предположи, че това се дължи на отклонявани за напояване води, които стават “видими” през маловодните години.

Характерно за месечният минимален отток е, че за южните притоци р. Върбица при сп. Джебел, р. Крумовица и р. Бяла при с. Долно луково той става почти или равен на нула. Тази особеност е от една страна характерна за водосборите подложени на средиземноморското климатично влияние, за което е характерно неблагоприятното вътрешногодишно разпределение на валежите. Причина за това могат да бъдат и песъкливите леки почви и обезлесените склонове на южните водосбори, които благоприятствуват бързото отцеждане на дъждовните води и бързото изтощаване на оскъдните запаси подземни води в речните тераси и наносните конуси, както и водовземания през летните месеци. Маловодието е най-ясно изразено в края на лятото, през август– октомври, с максимална честота през септември.

От таблицата по-долу се вижда, че оценките за предстовителност по критерия n < Np < N за басейна на р. Върбица – респективно р. Арда и Егейския басейн са сходни. Впечатление прави по-голямата разлика при средно квадратичното отклонение за периода 1961-1990 спрямо базовия 1937-1998. Може с основание да се предположи, че това се дължи на влиянието на аномалната 1993г., съдоржаща се в базовия период. В повелето случаи промяна на границите на периодите с една или няколко години не води до сериозна промяна на оценките освен ако не води до включване и/или изключване на някой екстрем. От анализа на таблицата и най-вече на периодите на повторяемост в последната графа може да се направи основателното предположение, че използувания извадъчен период 1961-1998г. е представителен по отношение на средно многогодишните оценки.

Трябва да си отбележи, че редиците от наблюдения за хидрометричните станции са пълни, без липсващи стойности и статистическите оценки дадени в таблица 1 са пресметнати на базата на резултатите от наблюденията, без никакви допълнителни корекции.

Генериране на месечни последователности на оттока е извършено за трите големи язовира в поречието във водостопанските възли при по-важните притоци на р. Арда. Резултатите от пресмятането на различни статистически извадъчни характеристики са дадени в таблица 1 . Дадени са оценките на основните статистически характеристики за месечните и годишните средни като средна стойност , максимални и минимални водни количества за разглеждания период 1961-1998г.