Напояване
Напояването отдавна. е практикувано в поречието на р.Арда и р Бяла река и притоците им свързано главно с тютюнопроизводството. Наложено е от характерните климатични особености на района. Развитието на напояването в двете поречия е възможно единствено чрез увеличаване на броя на напояваните полета, но не и чрез създаване на големи масиви заради релефните особености и ограничения размер на обработваемите земи. В общи линии възможностите на поречието за разширяване на напояваните площи и създаване на ефективни мелиоративни единици са изчерпани. За поречията на района не е създаден клон на “Напоителни системи”-ЕАД, както за останалите поречия на страната. Всичко това е потвърждение, че районът в хидромелиоративно отношение не представлява голям стопански интерес.
Разположение площи подходящи за напояване. Поречието на р.Арда се разглежда съвместно с поречието на р. Бяла река. Двете поречия обхващат Източните и Югоизточните Родопи. Планинският район, нехарактерен в земеделско и мелиоративно отношение за страната. Подходящите за напояване площи са малки, изолирани едно от друго обработваеми полета, разположени предимно в речните долини на двете основни реки и на по големите притоци към тях.
Почви и почвено плодородие. Въпреки значителната площ на двете поречия в почвено отношение не се характеризират с голямо почвено разнообразие. В по-вътрешната част на района представен с пунктовете с. Бенковски и гр. Джебел преобладаващите почвени типове са алувиални и алувиално-ливадни почви. В района на гр. Кърджали се появяват излужени канелени с алувиални и алувиално-ливадни почви, като в района на Ивайловград почвената характеристика се представя само с излужени канелени горски почви.
При нормални години, зимните валежи и топенето на снеговете осигуряват на почвения профил водни запаси, които достигат до пределната полска влагоемност. От тях продуктивни в излужените канелено-горски почви са 1624 m 3/ h a , а за алувиалните, алувиално - ливадните 1694 m 3/ h a . Това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за района успешно да се отглеждат житни култури без напояване. Разликата между добива при тях, получен при поливни и неполивни условия е от порядъка на 1050 k g / h a , с което не се осигурява допълнителна печалба от напояването. За останалите култури, в нормални години, напояването осигурява увеличение на добивите.
Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като част от континенталната средиземноморска зона, в която зимата е сравнително по-мека, а лятото е по-топло. Количеството на валежите, като основна компонента на поливния режим на културите, е неблагоприятно разпределено през годината Те достигат своя връх през месеците Ноември и Декември, а лятото е сравнително сухо. Средногодишната им стойност е около 625 mm . за района на Кърджали. Тя е около необходимото вдопотребление на културите през вегетационния период, но подчертаната им неравномерност на разпределение през годината, изразена с малкото им количество през летните месеци (Таблица 1.1) и високата честота на периоди без валежи в същите месеци за района на Кърджали, (Таблица 1.2) предопределя напояването като необходимо условие за осигуряване на устойчиво селскостопанското производство.
Валежи за характерна обезпеченост в периода м. Юни - м. Август
Таблица 1.1
|
Юни |
Юли |
Август |
|||||||
|
Район |
Обезпеченост |
||||||||
|
50% |
75% |
90% |
50% |
75% |
90% |
50% |
75% |
90% |
|
|
m m |
|||||||||
|
Централен южен |
63 |
42 |
18 |
35 |
23 |
11 |
24 |
9 |
2 |
Честота на периодите без валежи от м. Юни до м. Август в проценти
Таблица 1.2
|
Юни |
Юли |
Август |
||||||||||
|
Район |
Дата |
|||||||||||
|
11-15 |
16-20 |
21-25 |
> 25 |
11-15 |
16-20 |
> 25 |
26-31 |
11-15 |
16-20 |
21-25 |
> 31 |
|
|
Централен южен |
22 |
2 |
- |
2 |
43 |
10 |
6 |
2 |
40 |
17 |
12 |
6 |
.
Основни напоителни системи в поречието. Изградените напоителни полета са представени в Таблица 1.3. Всичките са с размер на площта от 45 h a . до 300 h a . Само три са малко над 300 и едно 479 h a . Напоителното поле с най-голяма площ. е НП. “Добромирци”, с годна за момента площ 1345 h a . Разположено е в речната долина на р. Върбица, след гр. Златоград., като обхваща част от землището на с.Добромирци. Всички изградени напоителни полета са от местно стопанско значение и направените прогнози са съобразени повече с нуждите на основната култура - определяща поминъка на местното население - тютюна.
Поляти площи в поречието Полятите площи през 1999 год. по напоителни системи в поречието е представено в колона 3 на Таблица 1.3. Малкият размер на полятите площи, едва 8% е следствие от обстоятелството,че общият процент на гравитачно напояваните площи в поречието на р. Арда е незначителен. Установената за момента максимална цена 0,083 лв./m 3, над която няма печалба от напояването е по-висока от цената 0,080 лв./m 3, на която “Напоителни системи”ЕАД е продава на водоползвателите при гравитачно подаване на водата за напояване.. При помпеното й подаване, в зависимост от височината на издигане - І-во или ІІ-ро стъпало, цените остават по високи. Размерът на полятите площи с гравитачно подаване на водата е по-малък от наличните, който е около 12%. В случая е оказало влияние и лошата конюнктура в селското стопанство, която засегна и тютюнопроизводсвото.
Общо напоявани площи и варианти на прогнози за нарастването им в поречието
на р. Арда и р. Бяла река.
Таблица 13
|
Прогноза за напояваните площи |
|||||||||
|
№ |
Пункт |
Площи със годна инфра- |
Поляти площи |
Варианти |
|||||
|
структура |
за 1998 г. |
Реалис- |
Оптимис- |
Макси- |
|||||
|
тичен |
тичен |
мален |
|||||||
|
1. |
НП “Болярци” |
175 |
14 |
16 |
26 |
52 |
|||
|
2. |
НП “Невестино” |
375 |
30 |
34 |
56 |
113 |
|||
|
3. |
НП “Ястреб” |
149 |
12 |
14 |
22 |
45 |
|||
|
4. |
НП “Яворица” |
334 |
26 |
30 |
50 |
100 |
|||
|
5. |
НП “Прелупци” |
479 |
38 |
44 |
72 |
143 |
|||
|
6. |
НП “Минзухар” |
224 |
18 |
20 |
34 |
67 |
|||
|
7. |
НП “Дядовско” |
125 |
10 |
11 |
19 |
38 |
|||
|
8. |
НП “Богатиново” |
45 |
4 |
4 |
7 |
14 |
|||
|
9. |
НП “Загорско” |
50 |
4 |
5 |
8 |
15 |
|||
|
10. |
НП “Груево” |
145 |
11 |
13 |
22 |
44 |
|||
|
11. |
НП “Момина сълза” |
93 |
7 |
8 |
14 |
28 |
|||
|
12. |
НП “Нановица” |
298 |
24 |
27 |
45 |
89 |
|||
|
13. |
НП “Лале” |
206 |
16 |
19 |
31 |
62 |
|||
|
14. |
НП “Искрил” |
110 |
9 |
10 |
17 |
33 |
|||
|
15. |
НП “Добромирци” |
1349 |
106 |
123 |
201 |
405 |
|||
|
16. |
НП “Първица” |
237 |
19 |
22 |
36 |
71 |
|||
|
17. |
НП “Карамфил-Чайка” |
73 |
6 |
7 |
11 |
22 |
|||
|
18. |
НП “Карамафол-Синдевци” |
165 |
13 |
15 |
25 |
50 |
|||
|
19. |
НП “Каменяне” |
70 |
6 |
6 |
11 |
21 |
|||
|
20. |
НП “Странджево” |
335 |
27 |
31 |
50 |
100 |
|||
|
21. |
НП “Славеево” |
132 |
10 |
12 |
20 |
40 |
|||
|
22. |
НП “Гугутка” |
314 |
25 |
29 |
46 |
94 |
|||
|
23. |
НП “Долно Луково” |
79 |
6 |
7 |
12 |
24 |
|||
|
24. |
НП “Бяло Поляне” |
128 |
9 |
12 |
19 |
38 |
|||
|
25. |
НП “Мандрица” |
125 |
10 |
11 |
18 |
37 |
|||
|
Сума |
5815 |
460 |
530 |
872 |
1745 |
||||