Напояване

Напояването отдавна. е практикувано в поречието на р.Арда и р Бяла река и притоците им свързано главно с тютюнопроизводството. Наложено е от характерните климатични особености на района. Развитието на напояването в двете поречия е възможно единствено чрез увеличаване на броя на напояваните полета, но не и чрез създаване на големи масиви заради релефните особености и ограничения размер на обработваемите земи. В общи линии възможностите на поречието за разширяване на напояваните площи и създаване на ефективни мелиоративни единици са изчерпани. За поречията на района не е създаден клон на “Напоителни системи”-ЕАД, както за останалите поречия на страната. Всичко това е потвърждение, че районът в хидромелиоративно отношение не представлява голям стопански интерес.

Разположение площи подходящи за напояване. Поречието на р.Арда се разглежда съвместно с поречието на р. Бяла река. Двете поречия обхващат Източните и Югоизточните Родопи. Планинският район, нехарактерен в земеделско и мелиоративно отношение за страната. Подходящите за напояване площи са малки, изолирани едно от друго обработваеми полета, разположени предимно в речните долини на двете основни реки и на по големите притоци към тях.

Почви и почвено плодородие. Въпреки значителната площ на двете поречия в почвено отношение не се характеризират с голямо почвено разнообразие. В по-вътрешната част на района представен с пунктовете с. Бенковски и гр. Джебел преобладаващите почвени типове са алувиални и алувиално-ливадни почви. В района на гр. Кърджали се появяват излужени канелени с алувиални и алувиално-ливадни почви, като в района на Ивайловград почвената характеристика се представя само с излужени канелени горски почви.

При нормални години, зимните валежи и топенето на снеговете осигуряват на почвения профил водни запаси, които достигат до пределната полска влагоемност. От тях продуктивни в излужените канелено-горски почви са 1624 m 3/ h a , а за алувиалните, алувиално - ливадните 1694 m 3/ h a . Това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за района успешно да се отглеждат житни култури без напояване. Разликата между добива при тях, получен при поливни и неполивни условия е от порядъка на 1050 k g / h a , с което не се осигурява допълнителна печалба от напояването. За останалите култури, в нормални години, напояването осигурява увеличение на добивите.

Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като част от континенталната средиземноморска зона, в която зимата е сравнително по-мека, а лятото е по-топло. Количеството на валежите, като основна компонента на поливния режим на културите, е неблагоприятно разпределено през годината Те достигат своя връх през месеците Ноември и Декември, а лятото е сравнително сухо. Средногодишната им стойност е около 625 mm . за района на Кърджали. Тя е около необходимото вдопотребление на културите през вегетационния период, но подчертаната им неравномерност на разпределение през годината, изразена с малкото им количество през летните месеци (Таблица 1.1) и високата честота на периоди без валежи в същите месеци за района на Кърджали, (Таблица 1.2) предопределя напояването като необходимо условие за осигуряване на устойчиво селскостопанското производство.

Валежи за характерна обезпеченост в периода м. Юни - м. Август

Таблица 1.1

Юни

Юли

Август

Район

Обезпеченост

50%

75%

90%

50%

75%

90%

50%

75%

90%

m m

Централен южен

63

42

18

35

23

11

24

9

2

Честота на периодите без валежи от м. Юни до м. Август в проценти

Таблица 1.2

Юни

Юли

Август

Район

Дата

11-15

16-20

21-25

> 25

11-15

16-20

> 25

26-31

11-15

16-20

21-25

> 31

Централен южен

22

2

-

2

43

10

6

2

40

17

12

6

.

Основни напоителни системи в поречието. Изградените напоителни полета са представени в Таблица 1.3. Всичките са с размер на площта от 45 h a . до 300 h a . Само три са малко над 300 и едно 479 h a . Напоителното поле с най-голяма площ. е НП. “Добромирци”, с годна за момента площ 1345 h a . Разположено е в речната долина на р. Върбица, след гр. Златоград., като обхваща част от землището на с.Добромирци. Всички изградени напоителни полета са от местно стопанско значение и направените прогнози са съобразени повече с нуждите на основната култура - определяща поминъка на местното население - тютюна.

Поляти площи в поречието Полятите площи през 1999 год. по напоителни системи в поречието е представено в колона 3 на Таблица 1.3. Малкият размер на полятите площи, едва 8% е следствие от обстоятелството,че общият процент на гравитачно напояваните площи в поречието на р. Арда е незначителен. Установената за момента максимална цена 0,083 лв./m 3, над която няма печалба от напояването е по-висока от цената 0,080 лв./m 3, на която “Напоителни системи”ЕАД е продава на водоползвателите при гравитачно подаване на водата за напояване.. При помпеното й подаване, в зависимост от височината на издигане - І-во или ІІ-ро стъпало, цените остават по високи. Размерът на полятите площи с гравитачно подаване на водата е по-малък от наличните, който е около 12%. В случая е оказало влияние и лошата конюнктура в селското стопанство, която засегна и тютюнопроизводсвото.

Общо напоявани площи и варианти на прогнози за нарастването им в поречието

на р. Арда и р. Бяла река.

Таблица 13

Прогноза за напояваните площи

Пункт

Площи със годна инфра-

Поляти площи

Варианти

структура

за 1998 г.

Реалис-

Оптимис-

Макси-

тичен

тичен

мален

1.

НП “Болярци”

175

14

16

26

52

2.

НП “Невестино”

375

30

34

56

113

3.

НП “Ястреб”

149

12

14

22

45

4.

НП “Яворица”

334

26

30

50

100

5.

НП “Прелупци”

479

38

44

72

143

6.

НП “Минзухар”

224

18

20

34

67

7.

НП “Дядовско”

125

10

11

19

38

8.

НП “Богатиново”

45

4

4

7

14

9.

НП “Загорско”

50

4

5

8

15

10.

НП “Груево”

145

11

13

22

44

11.

НП “Момина сълза”

93

7

8

14

28

12.

НП “Нановица”

298

24

27

45

89

13.

НП “Лале”

206

16

19

31

62

14.

НП “Искрил”

110

9

10

17

33

15.

НП “Добромирци”

1349

106

123

201

405

16.

НП “Първица”

237

19

22

36

71

17.

НП “Карамфил-Чайка”

73

6

7

11

22

18.

НП “Карамафол-Синдевци”

165

13

15

25

50

19.

НП “Каменяне”

70

6

6

11

21

20.

НП “Странджево”

335

27

31

50

100

21.

НП “Славеево”

132

10

12

20

40

22.

НП “Гугутка”

314

25

29

46

94

23.

НП “Долно Луково”

79

6

7

12

24

24.

НП “Бяло Поляне”

128

9

12

19

38

25.

НП “Мандрица”

125

10

11

18

37

Сума

5815

460

530

872

1745