Качеството на водите

За р.Арда са разгледани две хидрохимични станции – гр.Рудозем и с.Вехтино.

Река Арда – гр.Рудозем

Информационно, резултатите от тази станция не са равномерно разположени във времето, за разглеждания период. Към това трябва да се прибави и това, че съществуват някои нереално високи стойности над 15 mg/l разтворен кислород и минимални около 3.5 mg/l. При елиминиране на такива екстремални стойности може да се приеме, че кислородният режим е много добър без определено изявена тенденция на изменение във времето.

Органичното съдържание във водите на р.Арда е ниско. Това се потвърждава от двата разглеждани показателя БПК5 и Ок. При тези ниски стойности разминаване между двата показателя са твърде възможни. Обективно погледнато не може да се очаква някакво изменение в органичното съдържание на водите на р.Арда при гр.Рудозем.

Количеството на разтворените вещества във водите нормално трябва да се изменя в границите 100-300 mg/l. Не може да се установи тенденция на изменение на концентрациите във времето.

Показаното изменение на неразтворените вещества показва голямо разсейване на данните и липса на каквато и да е възможност за обективна оценка на тенденцията на изменение

Река Арда – с.Вехтино

Кислородното съдържание на р.Арда при с.Вехтино е твърде високо. За разглеждания период измерените стойности за измерен кислород във водите показват разсейване в границите 8-13 mg/l. Не се оформя тенденция на изменение във времето.

Органичното съдържание във водите е твърде ниско с горна граница до 5 mg/l. Tрябва да се има предвид, че всички стойности за БПК5 и Ок под 1.5 mg/l са спорни. Не се установява тенденция за изменение във времето на органичното съдържание във водите.

Биогенното съдържание е също твърде ниско. Докато при нитратния азот (N-NO3) и амониевия азот (N-NH4) еднозначно не може да се говори за тенденция за изменение, то нитритния азот (N-NO2) слабо намалява в рамките на разглеждания период.

Изменение около определени стойности се наблюдава при комплексния показател разтворени вещества. Съществуват стойности както високи така и ниски, които не са аналитично обосновани. Не съществува тенденция на изменение във времето.

Неразтворените вещества са с типично разпределение за една планинска река. Тенденция на изменение на съдържанието на неразтворените вещества във водите на р.Арда за разгледания период не съществува.

Заключение:

Качествените характеристики на водите на р.Арда не проявяват тенденция за изменение в рамките на периода 1994-1998 г.

Категория на речното течение

При определяне категорията на р.Арда, последната е разделена на 13 участъка. Особеното тук са трите изградени язовира, които сами по себе си са едновременно акумулатор, разредител и генератор на качествения състав. Те така са разположени по дължина на реката, че естествено се вписват в надлъжните участъци и не могат да бъдат избегнати. Същевременно те остро нарушават хидрологичния режим на реката.

Кислородният режим на реката е много добър: започва от 11 mg/l и постепенно намалява до 8.9 mg/l до границата. По този показател по цялата си дължина реката е I категория (таблица 2). При това кислородно съдържание водите могат да се използват за риборазвъждане.

Органичното съдържание във водите на р.Арда е ниско до яз.Кърджали, като водите са I категория по показателите БПК5 и перманганатна окисляемост (Ок) (таблица 2). След гр.Кърджали, в участъка до яз.Студен кладенец, водите са II категория. На изхода от яз.Кърджали средните стойности по показателя БПК5 са в границите на 5 mg/l, а по Ок в границите до 8 mg/l. Съществени изменения по дължина на реката до границата не се наблюдават – I категория (таблица 2). По органично съдържание във водите, р.Арда е подходяща за риборазвъждане.

Съдържанието на нитратен азот (N-NO3) е ниско, колебае се в границите 0.34-2.1 mg/l и по цялата дължина водите на р.Арда са I категория (таблица 2). Въпросът с надлъжното разпределение на нитритния азот (N-NO2) и амониевия азот (N-NH4) стои значително по-сложно. Едните са начален, а другия междинен продукт на процеса на нитрификация. До гр.Рудозем водите по тези показатели са I категория, след това съдържанието им, заедно със съдържанието на фосфати (PO4), нараства и водите до гр.Кърджали са II категория (таблица 2). Между двата язовира Кърджали и Студен кладенец, водите преминават в III категория. След яз.Студен кладенец, водите по тези три биогенни показатели са II категория до границата. Само в участъка след с.Вехтино по показателя нитритен азот (N-NO2) водите са спорни при използване за риборазвъждане. Същото се отнася за късия участък след гр.Кърджали.

Количеството на разтворени вещества във водите на р.Арда трудно надминават 300 mg/l. По този показател водите са I категория (таблица 2). Язовирите изкуствено оводняват реката, като по този начин не може да се достигне до екстремно ниски стойности.

Количеството на неразтворени вещества до гр.Рудозем е ниско – I категория (таблица 2). Следва рязко увеличение – II категория до с.Вехтино. Трите последователни язовири напълно променят количеството на неразтворени вещества и водите са I категория. След всеки язовир до следващия количеството на неразтворени вещества започва да нараства.

Пречиствателните съоръжения са недостатъчни или ниско ефективни. Регистрирани са много случаи на преливане на води през хвостохранилищата или тяхното разрушение, което е предизвикало големи замърсявания на речните течения със скални и рудни материали, някои от тях имат опасно въздействие върху живите организми и човека. Склоновете на планината и речните течения се характеризират с високи наклони, което благоприятства бързото формиране на високи отточни вълни. Това придава пороен характер на реките. Районът е силно индустриализиран. Големи центрове на миннодобивната и преработваща индустрия са Кърджали, Рудозем, Мадан, Маджарово, Крумовград, Смолян, Златоград и др.

Развитата миннодобивна дейност, интензивната повърхностна ерозия, поройния характер на реките и други обстоятелства са причина средният модул на твърдия отток да бъде многократно по-голям от средния за страната и в случая със ХМС 61700 да достигне над 1700 t/an.km2.

  1. Максималният модул достига още по-високи стойности и за същата станция той е 5855 t/an.km2. Вероятен източник на тези високи стойности е индустрията и рудниците, разположени в района на гр.Рудозем.

    2.

  2. С изключение на ХМС 61330 средният модул на твърдия отток в притоците на р.Арда надвишава четирикратно средния за страната, а максималните стойности на модулния отток достигат до 2400 t/an.km2 (ХМС 61450).

    3.

  3. Ходовите линии на годишните наносни количества се характеризират с голяма амплитуда на колебание. зключение прави ХМС 61330, в която през целия период на наблюдение са регистрирани ниски стойности на годишния отток.

    4.

  4. Кумулативните криви разкриват плавна тенденция към понижение на наносния отток след 1970 г. до 1980 г., след което започва рязко понижение на наносния отток, продължаващо до 1995 г.. Изключение прави ХМС 61700, при която началната година на понижение се явява 1977 г.

    5.

  5. Наносните количества в ХМС 61850 и 61450 добиват стойности близки до нулата след 1982 г.

    6.

За всички хидрометрични станции се констатира плавно и непрекъснато понежение на стойностите на наносното количество за периода след 1970 г.