Водоползване за електродобив

Видовете хидроенергиен потенциал (в MWh) на поречие “Арда” са:

- теоретичен потенциал на повърхностния отток - 3887,0;

- теоретичен потенциал на речния отток - 2159,0;

- технически използваем потенциал - 1480,0;

- застроен потенциал - 610,0;

- незастроен потенциал - 870,0;

Делът на застроения потенциал от теоретичния на речния отток и от технически използваемия е съответно 28,25% и 41,22%.

В експлоатация са 6 ВЕЦ. Техните основни технически и режимни показатели са дадени в таблица 4. Три от тях “Хубча” и “Бял извор” (на дневно изравнени води) и “Устово” (на течащи води) са изградени в началото на 50-те години. Останалите три ВЕЦ - “Кърджали”, “Студен кладенец” и “Ивайловград” са към едноименните язовири на каскада “Арда”. Подадените към тях водни обеми за 15-годишен период (1984-1998) и техният процентен дял за всяка година от общия разход от съответния язовир са дадени в таблица 5. Данните потвърждават доминиращото енергийно предназначение на каскадата.

В таблица 1.4 са дадени изчислените вероятностни (доверителни) интервали на изменение на водоползването за електродобив от шестте ВЕЦ, при приета доверителна вероятност (степен на достоверност, надеждност) 95%. Те са възприети тук като необичайна прогнозна характеристика (без въвеждане на фактора време в явен вид), тъй като между техните греници попадат 95% от възможните реализации на водоползването. Освен това таблицата съдържа и вероятността, с която ще попада между неговите екстремални стойности, регистрирани в използвания многогодишен период. Тази двуелементна прогнозна постановка е адекватна на вероятностния характер на електропроизводството от ВЕЦ и дава възможност за реалистична и високоотговорна оценка на бъдещите водоползвания за периода до 2010 г.

Отражението върху електроенергетиката, в частност на хидроенергетиката, на прехода към пазарна икономика и обусловената около него икономическа депресия, не е така остро, както върху поливното земеделие и промишлени производства. Официалните статистически данни показват, че от 1995 г. електропотреблението и електропроизводството в страната, започват да се доближават до нивата си през 1988 г. Следователно реалистично е да се предположи, че при сравнително стабилни оттокообразуващи фактори, водоползването също ще бъде сравнително стабилно. В случай на настъпил маловоден цикъл, долната и горната граница на вероятностните интервали (таблица 1.4) могат да се възприемат съответно като песимистично и оптимистично ниво на водоползването. В този смисъл съществен вероятностен интерес представлява въпросът, дали неговият средномногогодишен дял от средномногогодишния общ разход от съответния язовир (изчислен по данните от таблица 5), попада между границите на съответния вероятностен интервал. Резултатите са следните (хил. m3):

ВЕЦ “Кърджали” - 429368 ÷ 673118; 551243

ВЕЦ “Ст. кладенец” - 817677 ÷ 1248873; 1083901

ВЕЦ “Ивайловград” - 1192503 ÷ 1920177; 1556340

Таблица 1.4

N

Обект

Показатели

“Мадан”

“Ардино”

“Китница”

1.

Режимно предназначение

енергийно

енергийно

енергийно

2.

Вид регулиране на оттока

годишно

годишно

годишно

3.

Общ обем на изравнителя (млн.m3)

141,08

93,0

92,0

4.

Полезен обем на изравнителя (млн.m3)

72,08

74,0

72,0

5.

Мъртъв обем на изравнителя (млн.m3)

69,00

19,0

20,0

6.

Нетен напор (m)

85,46

96,11

97,58

7.

Застроено водно количество (m3/s)

62,0

68,0

80,0

8.

Инсталирана мощност (MW)

46,0

56,8

68,0

9.

Турбини - брой, тип

4, Францис

4, Францис

4, Францис

10.

Проектно елeктропроизводство (млн.kWh)

108,0

144,1

172,1

11.

Преоценено проектно електро-производство (млн.kWh)

-

-

-

12.

Средномногогодишно електро-производство (млн.kWh)

-

-

-

13.

Проектен преработен воден обем (млн.m3)

543,4

644,71

758,38

14.

Преоценен проектен преработен воден обем (млн.m3)

-

-

-

15.

Средно многогодишен преработен воден обем (млн.m3)

-

-

-

16.

Специфичен разход на вода за 1 kWh (m3/kWh)

5,0

4,47

4,4

Резултатите показват, че средномногогодишния дял на водоползването от общия, средномногогодишния разход от трите язовира, е между границите на съответните вероятностни интервали.