Въведение
По размер на водосборна площ поречието на р.Янтра е второ по големина в Дунавския район за басейново управление на водите след това на р.Искър. Водосборната област, на р.Янтра и притоците й, граничи на запад с поречието на р.Осъм, на изток с това на р.Русенски Лом и на р.Камчия, на север с р.Дунав, а юг със Стара планина, явявяща се вододел с поречията на реките Марица и Тунджа. В тези граници водосборната площ възлиза на 7 862 кв.км. Р.Янтра, водеща началото си от връх Хаджи Димитър, приблизително на 1 340 м. надморска височина, е дълга 285 км. и при около 18 м. надморска височина се влива в р.Дунав.
Р.Янтра има тридесет притока с дължина над 10 км. По големи от тях са: р.Росица дълга 164 км. и водосборна площ 2 265 кв.км., р.Стара река (р.Лефеджа) - 92 км. с площ 2 424 кв.км., р.Джулюница - 85 км. с площ 892 кв.км. и др.
Гъстотата на речната мрежа в поречието варира. За р.Янтра тя е 0.7 км/кв.км., докато за притоците се движи в граници от 0.3 км/кв.км.(за р.Елийска) до 1.5 км/кв.км (за р.Острецка).
Средната надморска височина за цялата водосборна област е 470 м., а средният наклон се изменя от 10.6 о/оо (примерно за Стара река) до 48 о/оо (за р.Плачковска). По-големи са наклоните на реките в горното течение (от 71 о/оо до 124 о/ оо ). Р.Янтра има в горното си течение среден наклон около 34 о/оо, докато при устието стига до 0.25 о/оо, където се характеризира и с голям коефициент на извитост (около 3.1)
Релефът в горното течение на поречието е планински и изобилства от високопланински ридови и върхове. Средната част е осеяна с множество хълмисти възвишения, а долното течение, което пресича Дунавската равнина се характеризира с плавно заоблени хълмове, които край р.Дунав преминават в ниски тераси.
Залесеността на басейна е 32 %.
Басейнът на р.Янтра водостопански е с добра степен на застроеност, макар че в техническо отношение, както е за повечето поречия в страната ни, някой от водостопанските системи (ВС) през последните 10 години са в лошо състояние и се нуждаят от възстановяване, ремонт и реконструкция. Успоредно с възстановяването им до нивото от 1990 год. в перспектива е необходимо и тяхното доизграждане, доразвитие и модернизация. Това се отнася както до повечето от изградените напоителни системи (НС), като НС “Росица”, НС “Вардим-Караманово”, НС “Крапец”, НС “Попово” (за площите напоявани от яз.”Ястребино”) и др., така и за голяма част на обектите във водоснабдителните системи (за селищни системи “Стоките”, “Трявна”, “Габрово” и др ), а съществува и възможност за изграждане на нови хидроенергийни мощности, независимо от това, че водноенергийния потенциал в района се характеризира с малки мощности и електропроизводство и повечето от водноелектрическите централи (ВЕЦ) са на течащи води.