Средногодишен, максимален и минимален отток по хидрометрични станции

Средногодишният отток на р. Янтра по данните от хидрологичните станции се изменя в границите от 4, 39 m3 / s (138, 4 . 106 m3) при гр. Габрово до 48, 58 m3 / s (1532. 106 m3) при с. Каранци и 49, 91 m3 / s (1574 . 106 m3) към устието на реката при вливането и в р. Дунав.

Колебанията му в разглеждания период (1961 - 1998 г.) са в границите 1, 671 - 6, 381 m3 / s и 15, 835 - 96, 023 m3 / s в крайните пунктове. Средноквадратичното отклонение на средната стойност варира между 1, 103 и 19, 252 m3 / s за същите пунктове. Коефициентът на вариация () e в границите 0, 251 и 0, 386, а оценките за коефициента на асиметрия () са съответно - 0, 698 и 0, 162.

Отточните модули, даващи представа за интензивността на оттокообразуването средно върху водосборните площи по главната река, се изменят в диапазона 16, 05 l / sec. km2 към гр. Габрово до 6, 35 l / sec. km2 при устието на реката. Най - големи отточни модули има р. Янтра в горната си планинска част, където средните надморски височини на водосборите на главната река и нейните притоци са най - високи.

Планинските реки и по-големите водосбори имат значително по-регулиран естествен отток, за което свидетелстват по-ниски коефициенти на вариация 0, 251 - 0, 365 характерни за горното поречие на р. Видима и р. Белица. Най - големи временни колебания показват притоците р. Лефеджа и р. Голяма река, които имат коефициенти на вариация съответно 0, 343 и 0, 546.

Минималният речен отток като годишна стойност по главната река се изменя от 1, 67 m3 / s при гр. Габрово до 15, 84 m3 / s при устието на р. Янтра и по притоците от 0, 54 m3 / s за р. Белица при с. Въглевци до 2, 31 m3 / s за р. Росица при гр. Севлиево. В относителни единици спрямо средногодишното , т. е. се изменя по главната река 0, 381 при гр. Габрово до 0, 317 при устието на р. Янтра. За притоците р. Голяма река и р. Росица тези стойности са съответно 0, 150 при с. Стражица и 0, 261 при с. Севлиево (вж. табл. 6.1.2).

Минималният средномесечен отток се явява като правило през лятно - есенното маловодие. Изменението му по протежение на главната река е от 0, 20 m3 / s при гр. Габрово до 1, 83 m3 / s при устието на р. Янтра. Той има широк диапазон на изменение, характерен за малки и слабо регулирани естествени речни течения като р. Видима - 0, 051 и р. Белица - 0, 075.

Оценка на вътрешногодишното разпределение на оттока

Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на р. Янтра е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за умерено - континентален климатичен райони, в който попада водосборния басейн на р. Янтра. Типичното за този тип климат е устойчива снежна покривка в планинските части през зимните месеци и валежи през пролетта, началото на лятото и отчасти през есента. Лятото се характеризира с рядко наблюдаващи се краткотрайни интензивни валежи и преобладаващо изразено засушаване и максимални годишни температури.

Пълноводието на р. Янтра настъпва през периода март - май, когато пролетното снеготопене се съчетава с падналите върху водосбора валежи. В високопланинската част на водосбора на височина над 1500 м. трайна снежна покрива се задържа до края на март. Пълноводието на реката прекратява в края на м. юни, като след това започва лятно - есенното маловодие.

В по-ниските части на водосборния басейн на реката и нейните притоци пълноводието се измества назад с около един месец към зимата.

Най-интензивното пълноводие в горната планинска част на водосбора се наблюдава при гр. Габрово през м. април - 17, 4 % и за р. Росица - с. Валевци - 17, 5 %. Най-интензивното засушаване се проявява за р. Янтра при с. Каранци през м.октомври - 2, 87 % и за притоците р. Веселина при с. Йовковци и р. Голяма река при с. Стражица през същия месец, съответно - 1, 94 % и 2, 32 %.

В таблица 1 се дават средната стойност, максимални и минимални стойности на водните количества.