Водоснабдяването за питейно-битови нужди в поречието на р.Янтра се осъществява от повърхностни и подземни води от терасата на реката и нейните притоци.

Водовземането от повърхностните води става чрез водовземни кули от язовири, каптажни и водохващания, а от подземните води чрез тръбни и шахтови кладенци и каптажи с хоризонтални дренажни тръби (кладенци тип “Раней”). Последните са в непосредствена близост до р.Дунав.

На територията на поречието са изградени 3 големи водоснабдителни системи за водоснабдяване на основните населени места. За целта се използват водите на язовирите “Хр.Смирненски” (за водоснабдяване на гр.Габрово и района около него) и яз.”Йовковци” (за водоснабдяване на Велико Търново, Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Полски Тръмбеш, Стражица и прилежащите към тях селища).

От р.Видима след ВЕЦ “Видима” се взема вода, която след пречистване в ПСПВ “Стоките”, захранва градовете Севлиево и Велико Търново.

Водоснабдяването на територията на поречието на р.Янтра се извършва от ВиК фирми: “ВиК” - ЕООД - В.Търново; “ВиК - ЕООД - Габрово; “ВиК” - ЕООД - Търговище; “ВиК” - Севлиево; “ВиК”-Троян, които обслужват експлоатацията на много водоснабдителни групи, по-големи от които са:

- ВГ Габрово;

- ВГ Севлиево - В.Търново;

- ВГ Трявна;

- ВГ Дряново.

Потреблението на питейна вода за общините в поречието на р. Янтра през 1998 г. възлиза на 48 847 хиляди куб.метра, за общините в поречието на р. Росица - 12 623 хиляди куб.метра и за Голяма река - 4 400 хил.куб.метра или общо 6 5870 хил.куб.метра, което е 5,50 % от общото потребление в страната. Средно на жител за денонощие се падат по 361 литра, като населението използва 53% от общо употребената питейна вода. Във водопотреблението за питейни нужди преобладават повърхностните води - 71,45 %, което се дължи на водоснабдяването на Габрово и Велико Търново от язовирите “Христо Смирненски” и “Йовковци” и водохващането на р. Видима.

В перспектива реалистичният вариант предвижда увеличение на потреблението само с 9 %, а максималният - с 26 %, което може да се обясни с очакваните темпове на възстановяване и развитие на промишлеността в Габрово, Търново, Горна Оряховица и Севлиево.

В Таблица 6 са дадени обобщени данни за водоизточниците по общини (каптажи, кладенци, водохващания, помпени станции, водоеми и др.). Сумираните данни са само за тези общини, за които от съответните ВиК (“ВиК” - Габрово, Велико Търново, Севлиево, Търговище, Троян и др.) е предоставена исканата информация и схеми за водоснабдителните групи (ВГ).