Потребление за напояване

Потребление за напояване

Напояването в поречието е с твърде стари традиции. Утвърдили са се главно с развитието на зеленчукопроизводството в поречието. Опитът в напояването се е придобивал и развивал върху малки по размер площи за ограничен вид селскостопански култури.

Значително развитие на напояването се осъществява с изграждането на основния водоизточник яз.“Александър Стамболийски”. В периода от петдесетте до края на шестдесетте години са изградени основните мощности на напоителната система в поречието на р. Росица и част от напояваните площи с води от р. Дунав. Само в поречието на р. Росица, още в началото на 60-те години са били усвоени около 46965 h a напоявана площ.

Разположение на площите подходящи за напояване. Поречието на р. Янтра е едно от най-големите поречия в страната. Съчетанието на планинската и предпланинска част от поречието с типично хълмистата част на Дунавската низина са обособили в мелиоративно отношение следните характерни райони:

Първи район. Обхваща поречието на р. Росица заедно с притоците към нея.

Втори район. Определен е от поречието на р. Голяма река - приток на р. Лефеджа, а тя приток на р. Янтра.

Трети район. Това е средното и долно течение на р. Янтра.

Четвърти район. Обхваща обработваемите площи напояване с води от р. Дунав.

Пети район Това са малки поречия,в които с изградeните напоявани площи се използва местният отток. Териториално не е възможно да се обединят и затова Пети район в действителност е Пета група, в която попадат тези напоителни системи.

Обобщената характеристика на четирите района е, че в релефно отношение са хълмисти и пресечени, което ги определя като трудни за усвояване при мелиоративното им изграждане. Независимо от това, плодородието на обработваемите земи и добрата реакция на отглежданите култури по отношение на напояването, определена от климатичните условия, са в основата на съществуващите традиции за изграждане на напоителни системи.

Подходящите за напояване площи в Първи район са разположени в граници на север от землищата на селата Самоводене, Вишовград и гр. Сухиндол до възвишенията между селата Драгомирово, Български сливово, Царевец и р. Дунав, на изток от вододелната линия с поречието на р. Осъм до р. Янтра.

Подходящите за напояване площи във Втори район са разположени главно в терасата на р. Голяма река, приток на р. Лефеджа и площите по двата бряга на р.Лефеджа, след навлизането й в равнината при с. Джулюница до вливането й в р.Янтра. В Трети район са обхванати площите от поречието на средното и долно течение на р.Янтра след излизането й от дефилето на Търновските възвишения до навлизането й в градската зона на гр.Бяла.

Четвърти район по отношение на подходящите за напояване площи е без ясно изразени граници. Това са обособени площи в отделни поречия без хидравлична връзка между тях с възможност да си напояват с местни водоизточници. По-характерните са площите в района на селата Долна Липница, Добри Дял, Павел и Кесарево.

С осъщественото прехвърляне от поречието на р. Голяма река на води в поречието на р. Черни Лом за напояване на площи в района на гр. Попово, се оказва, че в мелиоративно отношение са обхванати и включени към поречието на р. Янтра и част от най-плодородните полета от поречието на р. Черни Лом.

Почви и почвено плодородие. В почвено отношение подходящите за напояване площи се характеризират със значително разнообразие. Това налага почвената характеристика да се представи диференцирано, по отношение на районите с подходящите за напояване площи.

Първи район. В района на гр. Павликени преобладава излужен и ливаден чернозем, сиви горски, алувиални и алувиално - ливадни почви. В северна посока, в района на с. Карайсен, постепенно почвената характеристика се променя, като присъствието на алувиалните и алувиално - ливадните почви се запазва при появата на карбонатен, типичен и излужен чернозем и сиви горски почви.

Втори район. Представителният пункт е Горна Оряховица, за който почвената характеристика включва ливаден чернозем и сиви горски почви.

Трети район в почвено отношение е подобен на Втори район. По цялото протежение на средното и долно течение на р.Янтра преобладаващият почвен тип е сиви горски почви и ливаден чернозем.

Четвърти район. Почвената характеристика се определя от представителния пункт с. Караманово. Преобладаващите почвени типове са карбонатен и ливаден чернозем, ерозирани карбонати и типични черноземи, както и алувиални и алувиално - ливадни почви. Пети район. Малките поречия и горното течение на по-големите поречия, в които са разположени тези полета са предимно в предпланинската част на поречие Янтра. Почвената характеристика е представена предимно от сиви горски, алувиални и алувиално - ливадни почви. Всички представени почвени типове в отделните райони се плодородни От всички почвени типове само сивите горски почви са с най-нисък продуктивен воден запас - 1215 m ^{3/ h a}. При нормални години, зимните валежи и топенето на снеговете осигуряват на почвения профил запаси достигащи почти до пределната полска влагоемност на всички представени почвени типове. Те съответстват на една поливка, което създава условия за успешно отглеждане на житните култури без напояване. За останалите култури напояването осигурява увеличение на добивите.

Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристика на поречието на р. Янтра са аналогични на климатичните характеристики на централната част на Дунавската равнина и предпланините. Представени в обобщен вид тава са сравнително по-студена зима и горещо лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с данни за района на гр.Плевен. Той може да се приеме за представителен пункт, за цялата централна част на Дунавската равнина. Средногодишна стойност на валежите е около 581 m m . Тя е под необходимото водопотребление на културите. Към това като се прибави и неравномерността им на разпределение на валежите през годината, изразена с малкото им количество през летните месеци и високата честота на периоди без валежи в същите месеци предопределя напояването като основна предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.

Валежи за характерна обезпеченост в периода м. Юни - м. Август

Юни

Юли

Август

Район

Обезпеченост

50%

75%

90%

50%

75%

90%

50%

75%

90%

m m

Плевен

82

50

27

55

32

19

33

18

7

Честота на периодите без валежи от м. Юни до м. Август в проценти

	Юни				Юли				Август
Район	Дата
	11-15	16-20	21-25	> 25	11-15	16-20	> 25	26-31	11-15	16-20	21-25	> 31
Плевен	20	6	-	--	38	12	6	-	44	18	8	1

Основни напоителни системи в поречието. Построяването на яз. “Александър Стамболийски” и НС “Росица” е съпроводено с изграждането на множество по-малки напоителни системи. В последствие една част от тях технологично се свързват с НС “Росица” и се обединяват в обща напоителна система. Основните напоителни системи в поречието на р. Янтра са:

Напоителна система “Росица”. Напояваните площи са разположени в Първи район на поречието. Основните водоизточници са яз. “Ал. Стамболийски”, течащите води на реката, формирани в допълнителния водосбор след стената на язовира и водите на някои от нейните притоци. Напояваните площи на НС “Росица” са разпределени в 22 напоителни масива. Всеки един от масивите е обособен от напоявани площи, които получават вода от един и същ канал, захранван от един и същ водоизточник.

Общата напоявана площ, със запазена инфраструктура е 27533 h a . Оценката е въз основа на инвентаризация извършена спрямо 31.12.1998 г.и утвърдена с РМС 663 / 22.10.1999 г.

Допълнително изградени съоръжения и напоявани площи, и включени като разширение към НС “Росица” са:

Яз. “Карайсен”, който се пълни с води от яз. “Ал. Стамболийски” за напояване на площи обособени в напоителни масиви НМ 12 - Гравитационен, НМ 13 - помпен Масларевски и НМ 14 - помпен, Обединенски. Размерът на напояваната площ е 3510 h a .

Помпени станции “Сломер” І-първо стъпало. Взема вода от канал 38-С-2, захранван от Ляв Баташки канал. Водата се подава за напояване на масив НМ 20 и за захранване на ПС Сломер” ІІ-второ стъпало, от което се напоява напоителен масив НМ 21. Сумарната площ на двата масиваq оценена като годна е 160 h a .

Яз. “Негованка”. Осигурява вода за ПС “Михалци”, от която се напояват площите на НС “Негованка” Тази напоителна система е обединена с площите напоявани с води от Главен десен канал в напоителния масив НМ 16. Размерът на площта от масива, на която е запазена напоителната инфраструктура е 1551 h a .

Площите напоявани директно от р Янтра, с вода издигана от двустапална помпена станция, са обединени в напоителен масив НМ 22. Размерът на площта, оценена като годна е 87 h a .

Като рекапитулация на площите, с които напоителната система е разширена и оценени като годни са 5308 h a .

Размерът на годната площ, напоявана гравитачно е 12040 h a .

Размерът на годната площ, напоявана помпено е 15493 h a . От нея за 11856 h a водата се издига на Іпърво стъпало, за 2287 h a - на второ стъпало и за 650 h a - на треІ-то стъпало. Преобладаващите необходими напори не са високи или за 77% от помпено напояваната площ водата се издига само на І-во стъпало.

Напоителна система “Стражица” Системата е разположена изцяло във Втори район, в поречията на реките: Голяма река, Лефеджа и Казъл дере. Тези реки са и нейните основни водоизточници.

Според описаната структура на генералната схема на поречието напояваните площи са групирани в два напоителни масива Единият е НМ 34 с площ, оценена като годна 11 h a . Основният водоизточник е яз.”Казъл дере” - изграден на р.Казъл дере. Другият е НМ 35 с годна площ 106 h a .. В него са обединени площите с водоизточници реките Голяма река и Лефеджа и площите към язовирите “Юреня“ и “Паисий” Цялата площ на НС “Стражица” се напоява помпено, поради което размерът на годната за напояване площ изцяло зависи от състоянието на помпените станции и икономическата ефективност на напояването с изцяла помпено подавани води.

Във Втори район попада водоизточникът на напоителна система “Попово” - яз. “Ястребино”, изграден на р. Голяма река. Напояваните площи са в поречието на р.Черни Лом. Връзката между двете поречия е осъществена с деривация за гравитачно прехвърляне на водите. Размерът на площите от НС “Попово” със съхранена инфраструктура в поречието на р.Черни Лом и напоявани с прехвърлените води от яз. “Ястребино” са 11296 h a . От тази площ, помпено напояваните площи са останали около 2505 h a , останалите 8791 h a . се осигуряват с вода гравитачно. В Генералната схема са представени общо, като напоителен масив НМ 30.

Напоителна система “Янтра-Борово” Това е единствената запазена напоителна система в Трети район. Разположена е по десния бряг на р.Янтра в землищата на салата Борово, Брестовица, Волово и достига до вододела с поречието на р.Черни Лом. Основният водоизточник е р. Янтра. Изградено е водохващане съчетано с помпена станция на нея. Обхванатата площ, оценена като годна е с размер 817 h a . В Генералната схема на поречието е представена с напоителния масив - НМ 23

Напоителна система “Вардим -Караманово” Площите на напоителната система попадат изцяло в Четвърти район. Разположени са в граници от северната - брега на р.Дунав до южната - площите напоявани от НС “Росица” и от западната - възвишенията западно от р. Студена до източната - р.Янтра. Напоителната система до 1989 год. е в процес на изграждане. В началото на промените се оказва само с изградена ниска зона. Строителството й е спряно и в момента цялата площ е отпаднала като неефективна за напояване. В резултат напоявани площи в Четвърти район не се водят като годни за експлоатация.

Напоителна система “Крапец” Тя е една от системите, които са изградени за използване на местния отток. Напояваните площи са разположени между вододела на поречието с р.Осъм и левия бряг на р.Росица. Основният водоизточник е яз. “Крапец” в който се регулира оттока на р. Крапец - ляв приток на р.Росица. Устието й е няколко километра под гр. Севлиево. Напояването е изцяла помпено, за което са изградени пет помпени станции. В момента, в редовна експлоатация са три от тях. Напояваната площ на всяка от тях е обособена в напоителен масив, като елемент на Генералната схема на поречието. Това са НМ 31, НМ 32 и НМ 33. Размерът на общата годна за напояване площ е 468 h a Останалите напоявани площи с използване на местния отток са отпаднали от експлоатация.

Състояние на напоителните системи. Последната оценка на техническото състояние на напоителните системи в поречието е направена спрямо 31 Декември 1998 г. Предложените да отпаднат площи и оценените като годни за напояване е одобрено РМС 663/22.10.1999 г. Резултатите за поречието са представени в колона 3 на Таблица 7. Общата оценка е, че главно са отпаднали помпено напоявани площи с по-висок помпен напор, с разрушени помпени станции и основни съоръжения. Например от Таблица 7 се вижда, че площите на системите, които се напояват изцяло помпено са отпаднали, както е при НС “Вардим-Караманово”. При системи, в които една част от площите се напояват помпено, а другата - гравитачно е проявена тенденция само за намаление на помпено напояваните площи. Обяснението е, че между цената на водата за гравитачно напояваните площи и помпените е налице разлика, с която е възможно да се компенсират по високите разходи при помпено напояваните площи, ако се намали размерът им. Тази възможност произтича от обстоятелството, че икономическата анализ се прави, въз основа на съвместна оценка на ефекта от гравитачно и помпено напояваните площи. Сравнително добрият ефект от напояването в поречието е съхранил гравитачно напояваните площи. От тях са отпаднали само тези, които са били периодически необезпечени с вода. Отпаднали са площи и от периферията на системи поради трудности за транспортиране на вода до тях при твърде намаленото потребление в последните години.

Поляти площи в поречието Полятите площи през 1999 год. по напоителни масиви поречието е представено в колона 3 на Таблица 7. Малкият размер на полятите площи, въпреки наличието на сравнително добър ефект от напяването в поречието и съществуващите традиции са следствие не от техническото състояние на системите, а от икономическата конюнктура в селското стопанство.