Качеството на водите в характерни пунктове т речната мрежа с тенденциите на изменение

 

За поречието на р.Янтра се разгледани шест хидрометрични станции: р.Янтра – квартал Ябълка; р.Янтра – гр.Габрово; р.Янтра – с. Самоводене; р.Янтра – с.Каранци; р.Янтра – с.Новград; р.Росица – с.Поликраище. Хидрометричната станция на р.Янтра при кв.Ябълка трябва да отразява естественото състояние на приемника, а станцията при с.Новград е заключваща преди вливането р.Дунав.

Река Янтра – квартал Ябълка

Хидрометричната станция при кв.Ябълка е с преобладаващо все още въздействие на естествените фактори. Тук трудно може да се търсят определени тенденции, поради многообразието на природните фактори, водния отток и т.н. В този смисъл, като се има предвид броя и честотата на набиране на пробите, не е изненада голямото разсейване на стойностите за кислородния режим. Съществуват стойности с много високо измерено кислородно съдържание.

Определено в този пункт органичното съдържание е също от естествен произход. За определени тенденции не може да се говори, тъй като информацията за двата показателя БПК5 и Ок се различава.

Аналогично е положението с биогенните елементи. Доста трудно обяснимо е съдържанието на нитратен азот (N-NO3) да нараства, в същото време съдържанието на нитритен азот (N-NO2) да намалява и т.н. Трябва да се подчертае, че в участъци с ненарушен хидрохимичен режим, подходът за определяне на тенденциите на изменение изисква значително по-голяма прецизност на резултатите.

Река Янтра – гр.Габрово

Определена тенденция за изменение на кислородния режим на водите на р.Янтра при гр.Габрово не се наблюдава. Стойностите варират от 0.5 mg/l до 12.8 mg/l. Посочената горна граница просто е невъзможна. Като се има предвид разположението на пункта, то разпределението на резултатите общо взето е правдоподобно.

Твърде ясно са очертани тенденциите за намаляване на органичното замърсяване, изразено чрез показателите БПК5 и Ок. Те биха били по-лесно очертани, ако бяха игнорирани някои твърде завишени стойности.

Аналогична тенденция се наблюдава за намаляване съдържанието на биогенни елементи – нитратен азот (N-NO3), нитритен азот (N-NO2), амониев азот (N-NH4). Въпросът със съдържанието на фосфати (PO4) отново възниква при р.Янтра гр.Габрово. Измереното съдържание е в границите 0.02-0.82 mg/l и стойностите са неравномерно разпределени във времето. .

Количеството на разтворените вещества показва определена тенденция на намаляване и това е обективно, предвид намалената промишлена дейност в гр.Габрово.

Неразтворените вещества във водите на р.Янтра при гр.Габрово не показват признаци на изменение с времето.

Заключение:

Водите на р.Янтра при гр.Габрово проявяват определена тенденция за подобряване на качествения си състав.

Река Янтра – с.Самоводене

Кислородният режим на водите на р.Янтра при с.Самоводене има определена тенденция за подобряване. Тази тенденция се запазва независимо от някои смущаващо високи стойности.

Органичното замърсяване определено следва тенденция за намаляване през разглеждания период. И двата индикатора – БПК5 и Ок са еднозначни в това отношение.

Заключение:

За водите на р.Янтра при с.Самоводене определено съществува тенденция за подобряване на качественото състояние.

Река Янтра – с.Каранци

Кислородният режим на водите на р.Янтра при с.Каранци показва определена тенденция към подобрение. Това обективно е свързано с намаляващото, за изследвания период, органично замърсяване.

За биогенните елементи тенденцията е аналогична – изразена чрез показателите нитратен азот (N-NO3), нитритен азот (N-NO2) и амониев азот (N-NH4). За показателя (N-NH4) има измерени няколко по-високи стойности, които са вероятно причинени от залпови изпускания. Количеството на фосфати (PO4) би трябвало да има същата тенденция, но няколко измерени високи стойности за периода 1998-1999 г. променят нещата.

Общата тенденция за подобряване на качественото състояние на водите може да се илюстрира чрез показателя разтворени вещества и с неговата тенденция за намаляване.

Поради това, че при с.Каранци, реката има равнинен характер, и като се знае механизма на формиране на неразтворени вещества, може с известни условности да се приеме, че показаната тенденция за увеличение е реална.

Заключение: водите на р.Янтра при с.Каранци за разглеждания период имат определена тенденция за подобряване на качествения състав.

Река Янтра – с.Новград

Съдържанието на разтворен кислород (О2) във водите на р.Янтра при с.Новград се изменя в границите от 5 mg/l до 12.5 mg/l. По-високите стойности не могат да се приемат за реални. Равномерното разположение на отделните стойности не дават възможност да се посочи определена тенденция на изменение.

Органичното замърсяване във водите показват тенденция към намаляване и по двата изследвани показателя – БПК5 и Ок.

Съдържанието на биогенни елементи също търпи промяна с тенденция към намаляване. Съществуват стойности с голямо разсейване, които при статистическа обработка биха отпаднали.

Количеството на разтворени вещества обобщава тенденцията за намаляване на замърсяването.

Неразтворените вещества определено запазват едно по-консервативно съдържание.

Река Росица – с.Поликраище

За определяне на тенденциите на изменение на качествените характеристики на водите на р.Росица ще бъде разгледан един хидрохимичен пункт, този при с.Поликраище.

Кислородният режим на водите на р.Росица за разглеждания период показва тенденция за подобрение. Разтвореният кислород (О2) се изменя в граници от 5.4 mg/l до 12.5 mg/l. Всички останали по високи стойности се нуждаят от сериозна обосновка.

Горепосочената тенденция може да се обоснове с намаляване на органичното замърсяване изразено чрез показателите БПК5 и Ок.

Биогенните елементи във водите на р.Росица също проявяват количествена тенденция към намаление. Това по-слабо е изразено за нитратния азот (N-NO3) поради няколкото по-завишени стойности.

Сборният показател разтворени вещества потвърждава констатираното по-горе. Съдържанието на разтворени вещества показва тенденция за намаление.

Поради равнинния характер на реката в този участък и начина на формиране на неразтворените вещества, където в много случаи естествения фактор е приоритетен, може да се приеме тенденцията към увеличение показана на.

Заключение:

Притокът Росица на р.Янтра не прави изключение от казаното за главната река, че определено има тенденция за подобряване на качествените характеристики на речните води.

Категоризация на речното течение

При определяне на диагностичната категоризация на р.Янтра, реката е разделена на 12 участъка. Стъпките не са равномерни по дължина, понеже участъкът гр.Габрово – Чолаковци (квартал на гр.Велико Търново) е недостъпен за вземане на междинни проби.

Кислородният режим на водите на р.Янтра в началният планински участък до кв.Ябълка е много добър. В този участък по показателя разтворен кислород водите са I категория (таблица 4). След гр.Габрово количеството на разтворен кислород в речните води намалява значително и водите са на границата между I и II категория като в планинския участък до кв.Чолаковци се подобрява. Между кв.Чолаковци и с. Самоводене категорията е II. След с.Самоводене количеството на разтворен кислород се повишава. По този показател водите са I категория до гр.Долна Оряховица. От там до гр.Бяла водите на р.Янтра по показателя разтворен кислород са III категория. Към заустването кислородното съдържание се подобрява и водите са II категория (таблица 4). Само в участъка гр.Долна Оряховица – гр.Бяла водите на р.Янтра не могат да се използват за риборазвъждане.

Органичното замърсяване на водите на р.Янтра до гр.Габрово е ниско и водите са I категория по Ок и I-II категория по БПК5 (таблица 4). След гр.Габрово те вече са III категория. Известно подобрение в резултат на самопречиствателни процеси се наблюдава до гр.Долна Оряховица, където водите по БПК5 и Ок са II категория. Следват води III категория до гр.Бяла за да заустят след 40 km в р.Дунав като води II категория. С изключение на най-горния участък, поради високо органично съдържание, водите на р.Янтра са неподходящи за развъждане на риба. Органичното съдържание в речните води не пречи те да бъдат използвани за напояване (таблица 4).

Съдържанието на нитратен азот (N-NO3) е ниско и по цялата дължина водите са I категория. Количеството на нитритен азот на (N-NO2) нараства силно след гр.Габрово и водите вече са III категория (таблица 4). В резултат на процесите на денитрификация количеството на нитритен азот намалява до гр.Долна Оряховица – II категория. Настъпва ново увеличение на нитритния азот, което постепенно нараства до заустването – концентрации по-високи от граничните за III категория. С изключение на началните високопланински участъци, по показателя нитритен азот (N-NO2) водите на р.Янтра не могат да се използват за риборазвъждане. Аналогична е схемата на изменение на съдържанието на амониев азот (N-NH4) и фосфати (PO4), но една категория по-ниска от тази на нитритния азот (таблица 4). Най-високо е съдържанието на амониев азот (N-NH4) след гр.Габрово – III категория, в останалия участък до заустването водите са II категория. По показателя амониев азот водите на р.Янтра след гр.Габрово не могат да се използват за риборазвъждане. По показателя фосфати (PO4) водите са неподходящи за рибороразвъждане единствено в участъка след гр.Бяла. При напояването количеството на биогенни елементи може да бъде и стимулиращ фактор.

Количеството на разтворени вещества нараства по дължина на реката. Измерените стойности са в рамките на очакваното. По този показател водите на р.Янтра са I категория. В долния участък водите са на границата за използване на напояване и риборазвъждане (таблица 4).

До гр.Габрово количеството на неразтворени вещества е малко, водите са I с преминаване в II категория. След гр.Габрово до с. Крушето водите са III категория и до края в резултат на утаителни процеси – II категория (таблица 4). По този показател с изключение на горното течение водите на р.Янтра не са подходящи за риборазвъждане.

Оценка на твърдия отток

Физикогеографските условия, почвено-геоложката и растителна покривка, релефа и центровете на антропогенно въздействие в района на р.Янтра са много разнообразни. Големи промишлени центрове са: Габрово, В.Търново, Г.Оряховица, Бяла, Севлиево, Дряново, Павликени, Дебелец и др. В басейна са изградени големите язовири “Ал.Стамболийски”, “Хр.Смирненски“, “Крапец“, “Ястребино“, “Дебелец“. Сложната схема на антропогенни въздействия внася съществени смущения в закономерностите на изменение на наносния модул по дължина на речната мрежа и по водосборната площ, поради което характеристиките ще бъдат третирани самостоятелно.

  1. Средният наносен отток при ХМС 23700 възлиза на 201 t/an.km2, а максималният - 1020 t/an.km2. Като се отчете, че ХМС 23700 се намира под яз.”Хр.Смирненски” и в непосредствена близост до планинската част на водосборния басеин може да се направи извод, че в района се извършва интензивна почвена ерозия и реките имат пороен характер, които формират високи стойности на наносния отток.

    2.

  1. Разположената в долното течение на р.Янтра ХМС 23850 при с.Каранци се характеризира със среден модул 146 t/an.km2 и максимален - 625 t/an.km2. И двете стойности са по-ниски от тези за ХМС 23700 в горното течение на реката.

  2. Средния модул за ХМС 23230 е близко до средния за страната, докато максималния достига 900 t/an.km2 . Очевидно за района са валидни направените изводи за наносния модул на оттока за ХМС 23700.

  3. Средният и максимал,ен модул на същата река - р.Видима, определени за ХМС 23250 при гр.Севлиево, са многократно по-малки в сравнение с по-горе разположената ХМС 23230, което може да се обясни с концентрирано изземване за строителни нужди на наносни материали от реката в течение на дълъг период от време.

  4. Характеристиките на наносния отток на близко разположената станция на р.Росица - ХМС 23500 значително се отличават от тези на ХМС 23250, въпреки очевидното сходство в техните физико-географски характеристики - средният модул достига 94 t/an.km2 , а максималният - 379 t/an.km2. ХМС 23230 е прекратила своето съществуване през 1979 г. и наблюденията са пренесени в ХМС 23250 след 1980 г., като очевидно наблюденията са обхванали изцяло периода на засушаването. Това прави данните между двете станции несъпоставими.

  5. Наносните характеристики за ХМС 23100 в източния край на водосборния басейн на р.Янтра са както следва: 126 t/an.km2 за средния модул и 558 t/an.km2 за максималния. Очевидно максималният модул достига високи стойности, което е характерно за зони с ниско ефективно противоерозионно строителство.

  6. В годишната ходова линия на ХМС 23850 и ХМС 23700 е регистрирана голяма динамика за целия период от 1960 до 1990 г.

В годишната ходова линия на ХМС 23500 е регистрирано понижение след 1976 г., с тенденция към понижение и запазване на динамиката в измененията. Аналогична е картината и с ХМС 23100 с начало на пониженията след 1973 г.. За всички станции в района е характерно, че началото на продължителното понижение на наносните количества започва от 1973 - 75 г. и продължава до 1995 г.