Въведение

Река Вит се намира в Дунавския район на басейново управление. Водосборната й област е ограничена на запад от вододела на р. Искър, а на изток съответно от вододела на р. Осъм. За начало на реката е приет основният й приток - р. Бели Вит, в който под гр. Тетевен зауства р. Черни Вит. И двата притока извират от северния склон на Златишко-Тетевенската част на Стара планина. След излизането си от планината реката тече на северозапад, а след землището на с. Гложене тя поема в северозападна посока, която запазва до заустването си в р. Дунав при Сомовит. Общата дължина на реката е 189 км, а средният наклон - 9,60 /00 . Водосборната й област, с площ 3220 км2 е силно продълговата с малка средна ширина (25 km), която не дава възможност за развитието на по-гъста речна мрежа - гъстотата й е едва 0,5 km/km2 . Броят на притоците е малък. Река Вит има около 10 притока с дължина 10 km , най-големи от които са р. Каменска с дължина 49 km и площ на водосборния й басейн 500 km2 , р. Калник - с дължина 41 km и съответно площ 260 km2 и р. Тученица - с дължина 35 km и площ 215 km2 . Средногодишното водно количество на реката при устието, установено на базата на 39 годишна редица е 19,18 m3/s, а средно минималното - съответно 6,321 m3 /s.

Река Вит има голямо значение за развитие на главните селища в поречието й - градовете Тетевен, Плевен, Долен Дъбник, Долна Митрополия и Гулянци, а така също и на прилежащите им села. Терасата й е основен водоизточник за питейно и промишлено водоснабдяване на повече от 50 населени места. В средното и долното течение на реката са разположени плодородни площи, от които посредством изградените Голяма Витска Напоителна Система (ГВНС) и Малка Витска Напоителна система (МВНС) могат да се напояват над 23000 ha.

Реката е добре изучена в хидроложко, хидрогеоложко и водностопанско отношение.