- Първи район. Разположен е от изворите на реките Бели и Черни Вит, под сливането им след град Тетевен, до водохващане “Боаза” в местността “Боаза”. Тази част от поречието е с планински и предпланински характер. Обработваемите площи са оформени в малки полета, повечето с усложнен релеф, което ги прави неподходящи за напояване.

- Втори район. Обхваща земите между водохващането “Боаза” и навлизането на р. Вит в района на гр. Долна Митрополия. Общият характер на релефа е плавно нагънат, но въпреки това голяма част от площите на района са с приемливи наклони и подходящи за напояване.

- Трети район. Това са площите от района от гр.Долна Митрополия до вливането на р. Вит в р. Дунав. Разположени са на левия бряг на р. Вит и достигат до десния бряг на р. Искър. Високият и стръмен десен бряг на р.Искър е определил естествено те да принадлежат към поречието на р. Вит. След с. Гулянци р Вит навлиза в Карабоазката низина. Това са най-равнинните площи. Част от тях са почти без наклон и с високи подпочвени води през зимните месеци. Гравитачното им напояване е затруднено от липсата на наклони и от необходимостта да се осъществи отводняване през зимните и напояване през летните месеци..

Като обобщена оценка за Втори и Трети район е, че подходящите за напояване площи се простират до границите в тази част на поречието, което означава че почти всички обработваеми площи в средното и долно течение на р. Вит са подходящи за напояване.

Почви и почвено плодородие. В почвено отношение подходящите за напояване площи се характеризират с почвено разнообразие, което постепенно преминава от едни почвени типове, във Втори район към други - в Трети район. В началото на Втори район преобладаващият почвен тип,характерен за околностите на гр. Угърчин, са сивите горски почви. В посока на течението на реката, с навлизането в района на с. Дерманци се появяват алувиалните и алувиално - ливадните почви. Те обхващат по-ниските части и в района на Садовец. В района на гр. Долна Митрополия се появяват почви с типичен карбонатен, излужен и ливаден чернозем, с присъствието и на сиви горски почви. В най-ниската част на поречието, районът на Новачене и Гулянци, почвените типове преминават в карбонатен чернозем и алувиално-ливадни почви.

Валежи за характерна обезпеченост в периода м. Юни - м. Август

Таблица 7.2.1.2.

се осъществява през 50-те до 80-те години. Началото е поставено с изграждането на част от площите на Трети район, разположени между гр. Плевен и р. Дунав, а по-късно се пристъпва към изграждане и на площите от Втори район - напоявани с води от р. Вит.

Основни напоителни системи в поречието. Характерната особеност на поречието е, че възможните за напояване площи са компактни Те са общ масив, който е разположен основно на левия бряг на р.Вит , в средното и долно й течение, в граници след местността “Боаза” до брега на р. Дунав. Изградените напоителни системи са обособени в две групи в зависимост от водоизточника. Едната е с площите напоявани от р. Вит, а другата - от р.Дунав

Напоителна система “Голяма Витска”. Водите на напоителната система се осигуряват от р.Вит. Улавят се с водохващане, изградено в местността “Боаза”. Чрез канал М-1 част от водите се транспортират целогодишно към водохранилище “Телиш”. Останалата част от уловените води с отклонение от канал М-1 се подават гравитачно за пълнене на яз. “Горен Дъбник” Двата язовира са изградени каскадно на дере “Горнодъбнишка бара”, което е без собствен приток. За нуждите на напоителната система води се регулират и в язовир “Сопот” изграден на р Калник - приток на р Вит. Неговите води- се използват за напояване на площите от НС “Голяма Витска”. След улавянето им на водохващане “Боаза” е възможно директното им подаване за напояване или за повторно регулиране в язовирите “Телиш” или “Горен Дъбник”. Водите на яз. “Сопот” е възможно да се подадат и за напяване на площи от напоителна система “Малка Витска” след като се оставят да преминат през водохващане “Боаза”. Площите на НС “Голяма Витстка” не са изградени изцяло и за разглеждания период до 2010 г. няма перспективи да се доизградят. Във връзка с това е направено предложение от община “Горен Дъбник” да се поддържа по-ниско водно ниво в яз.” “Горен Дъбник”, за да се възстанови собствеността на освободените от заливане земи. В случай, че се довърши изграждането на напоителната система е предвидено увеличаване на регулиращите възможности на язовира чрез увеличаване на притока в него, като се изгради пълнеща помпена станция “Садовец” с води от летния приток на р.Вит. За сега предложението е отхвърлено от ВТЕС като неефективно.

Напоителна система “Малка Витска” . Основни водоизточници са р. Вит с изградено водохващане при с. Садовец , яз. “Крушовица-3” изграден на дере “Крушовска бара”, яз “Долни Дъбник - на дере “Дъбнишки дол” и яз.“Вълчовец” - на “Долнометрополийско дере”. Напоителна система “Морун” . Основен водоизточник е язовир “Морун” изграден на дере заустващо в река Каменица. Малкият собствен приток на язовира се допълва с води прехвърлени от река Каменица уловени с водохващане. Площите са разположени в района на гр. Угърчин.