Потребление за напояване
Кратко описание на основните напоителни системи в поречието.
Разположение на площите подходящи за напояване. Поречието на р. Вит обхваща едни от най-плодородните полета на централната част на Дунавската равнина. Характерна особеност на поречието е, че по отношение на подходящите за напояване площи са естествено обособени три района. Те са разположени последователно по течението на реката.
- Първи район. Разположен е от изворите на реките Бели и Черни Вит, под сливането им след град Тетевен, до водохващане “Боаза” в местността “Боаза”. Тази част от поречието е с планински и предпланински характер. Обработваемите площи са оформени в малки полета, повечето с усложнен релеф, което ги прави неподходящи за напояване.
- Втори район. Обхваща земите между водохващането “Боаза” и навлизането на р. Вит в района на гр. Долна Митрополия. Общият характер на релефа е плавно нагънат, но въпреки това голяма част от площите на района са с приемливи наклони и подходящи за напояване.
- Трети район. Това са площите от района от гр.Долна Митрополия до вливането на р. Вит в р. Дунав. Разположени са на левия бряг на р. Вит и достигат до десния бряг на р. Искър. Високият и стръмен десен бряг на р.Искър е определил естествено те да принадлежат към поречието на р. Вит. След с. Гулянци р Вит навлиза в Карабоазката низина. Това са най-равнинните площи. Част от тях са почти без наклон и с високи подпочвени води през зимните месеци. Гравитачното им напояване е затруднено от липсата на наклони и от необходимостта да се осъществи отводняване през зимните и напояване през летните месеци..
Като обобщена оценка за Втори и Трети район е, че подходящите за напояване площи се простират до границите в тази част на поречието, което означава че почти всички обработваеми площи в средното и долно течение на р. Вит са подходящи за напояване.
Почви и почвено плодородие. В почвено отношение подходящите за напояване площи се характеризират с почвено разнообразие, което постепенно преминава от едни почвени типове, във Втори район към други - в Трети район. В началото на Втори район преобладаващият почвен тип,характерен за околностите на гр. Угърчин, са сивите горски почви. В посока на течението на реката, с навлизането в района на с. Дерманци се появяват алувиалните и алувиално - ливадните почви. Те обхващат по-ниските части и в района на Садовец. В района на гр. Долна Митрополия се появяват почви с типичен карбонатен, излужен и ливаден чернозем, с присъствието и на сиви горски почви. В най-ниската част на поречието, районът на Новачене и Гулянци, почвените типове преминават в карбонатен чернозем и алувиално-ливадни почви.
При нормални години, зимните валежи и топенето на снеговете осигуряват на почвения профил запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в карбонатните черноземи са около 1727 m 3/ h a , за сивите горски почви е около 1254 m 3/ h a а за алувиално - ливадните 1694 m 3/ h a . За всички почвени типове това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за отглеждане на житните култури без напояване. Разликата между добива при тях, получен при поливни и неполивни условия е от порядъка на 900 k g / h a . Икономическата оценка на този допълнителен добив, направена в “Стратегията за развитие на поливното земеделие в България…”е показала, че липсата на напояване не осигурява допълнителна печалба. За останалите култури, в нормални години, напояването осигурява увеличение на добивите (Табл. 7.2.1.1.) Добивите са съобразени с развитието на технологиите в земеделското производство през годините. Производствените им разходи в т.ч. и за водата, заедно с изкупните цени на продукцията са представени в Табл. 7.2.1.2. Това са основните икономически показатели, въз основа на които са изведени критериите за съставяне и оценки на прогнозиге.
Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като част от умерено континенталната зона на Дунавската равнина и предпланините, със сравнително по-студена зима и горещо лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с данни получени за района на Плевен. Той може да се приеме за представителен пункт, защото е разположен относително в центъра на напояваните площи. Средногодишна стойност на валежите е около 581 m m . Тя е под необходимото вoдопотребление на културите през вегетационния период. Към това като се прибави и неравномерността на разпределение на валежите през годината, изразена с малкото им количество през летните месеци (Табл. 7.2.1.2) и високата честота на периоди без валежи в същите месеци (Табл. 7.2.1.3) предопределя напояването като основна предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.
Валежи за характерна обезпеченост в периода м. Юни - м. Август
Таблица 7.2.1.2.
|
|
Юни |
Юли |
Август |
||||||
|
Район |
Обезпеченост |
||||||||
|
|
50% |
75% |
90% |
50% |
75% |
90% |
50% |
75% |
90% |
|
|
m m |
||||||||
|
Плевен |
82 |
50 |
27 |
55 |
32 |
19 |
33 |
18 |
7 |
Напояване. Напояването в поречието се е практикувало в ограничени мащаби предимно в терасите на р. Вит и по-големите й притоци. По-съществено нарастване на напояваните площи
се осъществява през 50-те до 80-те години. Началото е поставено с изграждането на част от площите на Трети район, разположени между гр. Плевен и р. Дунав, а по-късно се пристъпва към изграждане и на площите от Втори район - напоявани с води от р. Вит.
Основни напоителни системи в поречието. Характерната особеност на поречието е, че възможните за напояване площи са компактни Те са общ масив, който е разположен основно на левия бряг на р.Вит , в средното и долно й течение, в граници след местността “Боаза” до брега на р. Дунав. Изградените напоителни системи са обособени в две групи в зависимост от водоизточника. Едната е с площите напоявани от р. Вит, а другата - от р.Дунав
Напоителна система “Карабоаз”. Основен водоизточник е р.Дунав. Водите се издигат помпено на три стъпала. Първото стъпало обхваща предимно площите на низината “Карабоаз”. През зимните месеци те се отводняват с изградената отводнителна система и отводнителна помпена станция “Карабоаз”. През летните месеци, при ниски води в р. Дунав те се напояват. Водите се подават от ПС “Загражден” и ПС “Гиген”,изградени на брега на р. Дунав. Те са първо стъпало за издигане на водите. Второ и трето стъпало са съответно ПС “Брест” - ІIIІ - ро стъпало и ПС “Брест” - IIIІІІ - то стъпало. Напояваните площи на IIІІ-ро и IIIІІІ-то стъпало са разположени над селата Гиген, Брест и Гулянци и достигат до района на гр. Долна Митрополия. Това е и границата на напояваните площи с Дунавски води в поречието.
Напоителна система “Голяма Витска”. Водите на напоителната система се осигуряват от р.Вит. Улавят се с водохващане, изградено в местността “Боаза”. Чрез канал М-1 част от водите се транспортират целогодишно към водохранилище “Телиш”. Останалата част от уловените води с отклонение от канал М-1 се подават гравитачно за пълнене на яз. “Горен Дъбник” Двата язовира са изградени каскадно на дере “Горнодъбнишка бара”, което е без собствен приток. За нуждите на напоителната система води се регулират и в язовир “Сопот” изграден на р Калник - приток на р Вит. Неговите води- се използват за напояване на площите от НС “Голяма Витска”. След улавянето им на водохващане “Боаза” е възможно директното им подаване за напояване или за повторно регулиране в язовирите “Телиш” или “Горен Дъбник”. Водите на яз. “Сопот” е възможно да се подадат и за напяване на площи от напоителна система “Малка Витска” след като се оставят да преминат през водохващане “Боаза”. Площите на НС “Голяма Витстка” не са изградени изцяло и за разглеждания период до 2010 г. няма перспективи да се доизградят. Във връзка с това е направено предложение от община “Горен Дъбник” да се поддържа по-ниско водно ниво в яз.” “Горен Дъбник”, за да се възстанови собствеността на освободените от заливане земи. В случай, че се довърши изграждането на напоителната система е предвидено увеличаване на регулиращите възможности на язовира чрез увеличаване на притока в него, като се изгради пълнеща помпена станция “Садовец” с води от летния приток на р.Вит. За сега предложението е отхвърлено от ВТЕС като неефективно.
Напоителна система “Малка Витска” . Основни водоизточници са р. Вит с изградено водохващане при с. Садовец , яз. “Крушовица-3” изграден на дере “Крушовска бара”, яз “Долни Дъбник - на дере “Дъбнишки дол” и яз.“Вълчовец” - на “Долнометрополийско дере”. Напоителна система “Морун” . Основен водоизточник е язовир “Морун” изграден на дере заустващо в река Каменица. Малкият собствен приток на язовира се допълва с води прехвърлени от река Каменица уловени с водохващане. Площите са разположени в района на гр. Угърчин.
Изградени са и други малки напоителни полета, с водоизточници малки язовири, между които не съществува връзка. Това са самостоятелни малки напоявани масиви, собственост на бившите ТКЗС-та, с неизяснено в момента техническо състояние на напоителната инфраструктура. Такива са яз. “Николаево-1” на р. “Чернялка” с обем 1,00 106m 3, в землището на с. Николаево, яз. “Кайлъка” на р.”Тученица” с обем 1,00 106 m 3, яз “Табакова чешма” с обем 1,059 106 m 3 на дере заустващо в р. ”Тученица”.
Напоявани площи в поречието на р. Вит
|
Прогноза за напояваните площи |
|||||||||
|
№ |
Пункт |
Площи със годна инфра- |
Поляти площи |
Варианти |
|||||
|
структура |
за 1998 г. |
Реалис- |
Оптимис- |
Макси- |
|||||
|
тичен |
тичен |
мален |
|||||||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
|||
|
1. |
НС “Морун” |
335 |
13 |
68 |
139 |
298 |
|||
|
2. |
НС “Голяма Витска” |
20619 |
819 |
4200 |
8578 |
18348 |
|||
|
3. |
НС “Малка Витска” |
2032 |
81 |
414 |
845 |
1808 |
|||
|
4. |
НС “Карабоаз” |
4091 |
163 |
833 |
1702 |
3640 |
|||
|
Сума |
27077 |
1076 |
5515 |
11264 |
24094 |
||||