Средногодишен, максимален и минимален отток по хидрологични станции

Поречие Русенски Лом

Средногодишният отток на р. Русенки Лом по данните от хидрологични станции се изменя в границите от 0.861 (27.15*) за р. Бели Лом при гр. Разград до 5.851 (184.52*) при с Божичен.

Колебанията му в разглеждания период (1961-1998г.) са в границите 0.313-2.322 и 2.266-15.392 за същите крайни пунктове. Средноквадратичното отклонение на средната стойност варира между 0.439 и 2.877 , коефициентът на вариация (Cv) е в границите 0.510-0.492, а оценките за коефициента на асиметрия (Cs) съответно 1.433-1.198.

Отточните модули, даващи представа за интензивността на оттокообразуването средно върху водосборните площи по главната река, се изменят в диапазона 2.78-2.09 и по р. Черни Лом 3.71-2.57 а съответните ХМС, т.е. сравнително слаби териториални различия поради еднообразието на релефа и малките различия в надморските височини от началото да края на воосборните басейни.

В таблица 1 са дадени средномногогодишни водни количества и модули за основни пунктове главно от хидрометричната мрежа. Също там са дадени и останалите стандартни статистически параметри(, Cv и Cs), както и екстремите от наблюдавания период.

От таблица 1 се вижда, че р. Черни Лом е по-многоводна от р. Бели Лом. Последният има и по-висока асиметричност на редовете, което навярно е дължи на по-слабата залесеност и по-слабото подземно подхранване. Общата овлажненост намалява отгоре надолу по поречията, т.е. от юг на север.

Характеристиките на минималния речен отток са дадени за подбрани пунктове в таблица 2. От таблицата се вижда, че минималния годишен отток показва доста устойчиве стойности (0.352-0.387) и само р. Баниски Лом се откроява с ниска относителна характеристика (0.160). Спрямо площа на басейна годишният минимален отток има по-голями изменения - от 0.266 до 0.856 .

Средномесечният минимум на оттока се явява през периода юли-септември и по-често през август, като по главната река се променя от 0.106 до 0.732 . В относителни единици спрямо средното стойностите са: 0.123 - 0.125, а спрямо площите на водосборните басейни от 0.205 до 0.280 . За притоците относителните размери на месечния минимум спадат за р. Баниски Лом до 0.006 и 0.017.

Поречие на Дунавските Добруджански реки

Средногодишният отток на Добруджанските реки се изменя от почти нулеви стойности за сухите през огромната част от годината реки в долните им течения, като пример р. Хърсовска при с. Цани Гинчево (0.002 ) до 0.691 за р. Суха река при с. Ново Ботево.

Колебанията на годишния отток за р. Царацар при с. Голям Поровец са от 0.000 до 0.205 , а за р. Суха при с. Ново Ботево - от 0.277 до 1.524 .

В таблица 3 са дадени средномногогодишните водни количества и модули за 4 ХМС, както и стандартните параметри s , Cv, Cs и екстремите.

В таблица 4 са представени характеристиките на минималния отток за Добруджанските реки, откъдето е видно, че всички с изключение на р. Суха пресъхват.

Оценка на вътрешногодишното разпределение на оттока

Поречие Русенски Лом

Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на р. Русенски Лом се определя от преобладаващите климатични, релефни и почвено-геоложките особености на района: типичен умерено-континентален климат с не много обилни валежи през есента и зимата. Стопеният сняг през зимата не дава висок речен отток, поради равнинно-хълмист терен, наличието на льосови почви и карст. Пълноводието в горните части на басейна е съсредоточено предимно през пролетта (април-юни), когато падат интензивни дъждове. През зимата (януари-март) има слабо покачване на оттока, по-значително в средната и долна част на басейна и в басейна на р. Черни Лом, където максимумът на месечното разпределение се явява през март.

Маловодието е през лятно-есенния период и главно през месеците август - ноември, когато се явяват и минималните средномесечни стойности на оттока.

В таблицата отдолу са дадени вътрешногодишните разпределения по месеци в проценти за характерни пунктове по главната река и по притоците.

Процентно разпределение на оттока по месеци за характерни пунктове на поречие

Русенски Лом

N

Река, пункт

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

год

Главна река

1

р. Р. Лом /Б.Лом/, ХМС 31700 гр. Разград

8.3

9.3

9.6

10.6

10.0

10.7

8.3

6.6

6.4

6.1

6.6

7.5

100

2

р. Р. Лом, ХМС 31830

с. Божичен

7.3

10.4

11.8

11.4

10.6

9.9

7.3

6.0

6.1

6.1

6.4

6.7

100

Притоци

1

р. Ч. Лом, ХМС 31700

гр. Кардам

6.2

12.5

14.8

12.5

11.7

9.4

6.7

6.0

5.7

5.0

4.5

5.0

100

2

р.Ч. Лом, ХМС 31550

с. Широково

6.7

11.1

13.0

11.9

11.0

9.4

6.7

5.7

5.9

6.2

6.2

6.2

100

 

В таблицата по-долу е дадено разпределението на отока по месеци отнесено към площите на водосборите като отточен слой (h, mm), за характерни пунктове по главната река и основните притоци, от където се вижда закономерността в териториалната изменчивост на овлажнеността на басейна.

Разпределение на оттока по месеци изразено в отточен cлой h, mm

N:

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

сума

1

р. Р.Лом /Б.Лом/, 31700 - гр. Разград

h, mm

6.09

6.14

7.07

7.51

7.33

7.60

6.10

4.84

4.52

4.44

4.70

5.48

71.83

2

р.Бели Лом /Р. Лом/ преди вливането на р. Наловска

h, mm

4.97

5.01

5.76

6.13

5.98

6.20

4.98

3.95

3.69

3.63

3.84

4.47

58.59

3

р.Бели Лом /Р. Лом/ след вливането на р. Наловска

h, mm

7.67

7.74

8.91

9.46

9.24

9.58

7.69

6.09

5.70

5.60

5.93

6.91

90.51

4

р.Бели Лом /Р. Лом/ след вливането на р. Мали Лом

h, mm

4.45

4.49

5.17

5.49

5.36

5.55

4.46

3.54

3.30

3.25

3.44

4.01

52.50

5

р. Русенски Лом, 31830 - с. Божичен

h, mm

4.91

6.35

7.91

7.43

7.15

6.44

4.90

4.05

3.96

4.14

4.16

4.49

65.90

N:

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

сума

6

р. Черни Лом, 31450 - гр. Кардам

h, mm

7.46

13.48

17.69

14.52

13.94

10.86

8.00

7.15

6.62

6.01

5.19

5.99

116.89

7

р.Черни Лом, 31550 - с. Широково

N:

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

сума

h, mm

5.58

8.32

10.75

9.53

9.11

7.57

5.55

4.72

4.75

5.13

5.02

5.16

81.18

8

р. Баниски Лом преди вливането в р. Черни Лом

h, mm

6.41

7.59

9.54

9.41

8.88

8.05

5.87

4.75

5.21

6.58

6.99

6.73

86.00

Оценка на вътрешногодишното разпределение на оттока за
Дунавските Добруджански реки

В таблица отдолу е дадено процентното разпределение на оттока по месеци за Добруджанските реки, откъдето се вижда, че пълноводието е главно през пролетта за най-сухите реки с максимум през май-юни, който за най-източни реки се премества през зимните месеци февруари-март.

Процентното разпределение на оттока по месеци за

Добруджанските притоци на р. Дунав

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Ср. Год.

1

ХМС 32650 от поречието на р. Царацар, при с. Голям Поровец

7.05

9.14

8.94

11.21

8.21

14.89

7.25

6.03

6.89

6.82

7.09

6.47

100.00

2

ХМС 32700 р. Сенкьовец с. Голяма вода

5.64

12.37

16.19

14.97

13.54

12.23

6.84

4.13

3.44

3.15

3.39

4.12

100.00

3

ХМС 32750 от поречието на р. Канагьол, при с. Осеновец

5.37

12.44

18.06

15.43

14.47

11.83

6.53

3.83

2.94

2.19

2.64

4.28

100.00

4

ХМС 32850 от поречието на р. Суха река, с. Ново Ботево

10.43

13.63

10.65

9.95

8.70

7.53

4.23

4.14

5.15

6.60

9.25

9.73

100.00

 

Генериране на последователности от месечни стойности на
оттока за периода 1961-1998 г. във водобалансовите възли

Поречие Русенски Лом

Генерирането е извършено към налични важни и потенциални важни възли на поречието: яз. ”Бели Лом” и всички най-важни притоци към устията и след тях. Това дава възможност за лесна интерполация на оттока за пунктовете между тях.

Резултатите от извадките на месечните и годишни редове са представени в таблица 5.

Дунавски Добруджански реки

В таблица 6 са представени статистическите изводи на месечните и годишни редови на

оттока за Добруджанските притоци на р. Дунав.