Водосборната област на р. Русенски Лом е определена с географските координати между 43°10' и 43°50' с. ш. и 25°45' и 26°45' и. д.

Река Русенски Лом се образува от сливането на Бели с Черни Лом. Р. Бели Лом води началото си южно от гр. Разград, а р. Черни Лом — югоизточно от гр. Попово.

За условно начало на р. Русенски Лом е приет Бели Лом с координати на извора 43°25'30'' с. ш. и 26°27'30" и. д. при кота 360 м и координати на устието при гр. Русе 43°50'30" с. ш. и 25°56'20" и. д. и кота 18 м.

Добруджанските притоци на р. Дунав заемат най-горната североизточна част на България.

Тук ще бъдат разгледани всички реки в района, ограничен на юг и югозапад от вододелните линии на реките Провадийска и Русенски Лом, на север от р. Дунав и румъно-българската граница и на изток от Черноморския басейн и намиращи се между географските координати 43° 15' и 44° 10' с. ш. и между 26°15' и 28°00' и. д.

Противно на другите наши реки, които започват от стръмните склонове на високите планини и постепенно слизат към равнините, добруджанските реки започват от обширните равнини на високите полета и слизат в речните суходолия и имат повърхностен отток само в горните си течения, като водата по-надолу по течението поради голямата пропускливост на почвата и малкия наклон постепенно попива и изчезва далеч преди заустването на реките.

Реките, вливащи се в р. Дунав, водят началото си от високото плато, намиращо се в южния край на Добруджа между градовете Разград и Варна като текат в северна посока. По-важните реки са:

Освен горните три реки, които в горното си течение приемат по няколко притока, има още около 4—5 самостоятелни реки с по-малки водосборни области. Средният наклон на реките е твърде малък — между 3 и 12%.

Поречието на р. Русенски Лом заема част от мизийската плоча, представляваща плоско наслоение на пластове върху старонагъната херцинска основа. В тази област се разкриват мергелно-варовитите пластове на долна креда, които на изток от р. Русенски Лом са по-силно и дълбоко окарстени. Тук епейрогенезата през кватернера е била по-силна, поради което реките са се врязали дълбоко и образували каньоновидни долини, каквато е долината на р Русенски Лом. Изобщо релефът е силно нарязан и хълмист и може да се каже, че поречието заема едно плато, прорязано от речната и овражна система.

Най-забележителна тектонска форма в мизийската плоча е плевенската синклинала, която на изток от р. Янтра се удвоява и образува северен и южен клон, които се преливат в северното и западното бедро на северобългарската подутина.

Южната част на поречието се заема от областта на плоскогорията. Релефът тук е много характерен, като сред обширните слабохълмисти полета, постлани с хотрив, се издигат стръмните до отвесни склонове на плоскогорията.

На запад от тях е Лилякското плато, високо 450—500 м, изградено от здравите варовити пясъчници на барема и апта. Западните покрайнини на това плато са много разчленени от притоците на р. Черни Лом, затова само източните имат вид на плато.

По на изток се намира Коларовградското плато, короната на което се изгражда от сенонски варовици.

На север от областта на плоскогорията, която е най-силно издигната от епейрогенезата, се намира по-ниската и хълмиста част от поречието, в която залягат по-млади формации. И тук подобно на Западна Добруджа варовиците на барема и апта са окарстени, но по-слабо.

Съвременните форми на релефа в Западна Добруджа се обуславя главно от геологическия строеж и епейрогенните движения, на които е била подхвърлена територията й след отлагането на аптските варовици.

В резултат на епейрогенезата в южната част на Западна Добруджа се е оформила една коруба, чието северно бедро постепенно затъва на север, за да достигне и се отсече от големия разсед на р. Дунав. Тази структура е добруджанската хомоклинала.

Средната надморска височина на Западна Добруджа е 200 м. По отношение височина и релеф тя може да се раздели на две части — северна и южна. Северната половина има височина от 50—200 м, а южната от 200—450 м. По своята височина и релеф северната половина е снижена равнина, а южната — ниско плато. Както южната, така и северната част имат разчленен релеф, оформен от ерозионното действие на повърхностно течащите води. Последните са образували множество дерета и няколко реки, които са се врязали сравнително дълбоко в повишената и понижена равнина. Преобладаващо направление на деретата и долините на реките е от юг към север с едно малко изключение в средата, където никои дерета имат направление от изток—югоизток, запад—северозапад. Това се дължи на разседите. Деретата са използували линията на разсяданията и по тях са оформили своите долини. Долините на деретата и реките в обсега на аптските варовици имат отвесни склонове, а в обсега на баремските отложения плиоценът и отчасти сарматът имат по-полегати склонове, а ридовете между тях — заоблени форми. В обсега на аптските варовици вследствие на дълбокото и силно окарстяване може да се говори за карстов релеф — множество понижени релефни форми, понори, слепи долини и пещери, хлътвания.

Главното окарстяване на аптските варовици в Западна Добруджа е станало преди плиоценско време. През това време Западна Добруджа трябва да е имала много по-голяма височина в сравнение с днешната. Денудационните процеси тогава са били много силни. Повърхностната денудация е била съпроводена с вътрешна суфозия, разтваряне и отнасяне на варовитото вещество на варовиците от подземните води. Развитието на подземния карст е било съпроводено с обратни по посока епейрогенни движения, при което подземните и повърхностните води са менили своя ерозионен базис, в резултат на което се е получило свързване между подземния и повърхностен карст и са се създали действително големи вертикални празнини във варовиците, които впоследствие са запълнени от плиоценски и кватернерни наслаги. През тези празнини както преди, така и днес понират повърхностните води. По-късно през кватернерно време Западна Добруджа е подхвърлена на негативно движение и дълбоките долини на реките и деретата са запълнени с мощни алувиални и проалувиални отложения. Коритата на деретата и реките са съвършено равни и там, където в тях протича вода, последната меандрира.

Река Русенски Лом се образува главно от два притока — Бели Лом и Черни Лом, като за начало е приет Бели Лом.

Р. Бели Лом оформява началото си от неголеми приточета южно от гр. Разград. Един от тези притоци иде от района на с. Манастирско, другият събира водите си от района на селата Манастирци и Твърдинци. Трети приток води началото си от селата Единаковци, Трем и Тервел. Всички тези рекички са с полупланински характер и изворите им са на височина от 300—400 м над морското равнище. Водосборните им области са почти голи, незалесени и заети от обработваеми площи. Наклонът им е малък , като ширината на речното корито е средно от 3-4 м. Дъното е покрито с пясък и пръст. В близост на с. Гороцвет р. Бели Лом е вече оформена и взема посока към гр. Разград. В този участък на реката залесеността е много слаба, за да не се каже, че съвсем не съществува. Наблюдават се малки райони залесени с разредени широколистни гори (предимно дъб). Бреговете са ниски, от скален произход и коритото тясно. Това са особености, които значително улесняват появата на наводнения вследствие продължителни и интензивни валежи.

Предвид това пристъпило се е към коригиране на реката чрез изграждане на диги в района на корекцията., Такова коригиране е проведено напълно между с. Ушинци и с. Дреновец. В този участък речната долина е с ниски и полегати склонове.

След този участък р. Русенски Лом до вливането й в р. Дунав се характеризира с много малък наклон на реката вследствие равнинния терен, в който тече. Това се потвърждава и от меандрирането на реката. Залесеност почти не съществува във водосборната област с изключение на малки райони, покрити с разредена широколистна гора (дъб), характерна въобще за Лудогорието. Характерът на речната долина не се изменя много, само склоновете стават по-ниски. Дъното й е покрито с чакъл и пясък, а коритото на реката се оширява значително към долното й течение и стига до 10 - 20 м. Бреговете са ниски (с малки изключения и по-специално районът около с. Нисово, където те са много високи и доста стръмни), реката често излиза от коритото си в равнинните райони и причинява наводнения при силни валежи.

В тези си граници реката има дължина 108 км, среден наклон — 3,3 и водосборна област 1062 кв. км.

Макар че във водосборната област на р. Царацар се намират едни от най-големите извори в Лудогорието, каквито са тези при селата Воден (Махазарпашатепе), Димитрово (Демирбабатепе), Голям Извор (Караарнаут, Малък Поровец и др., все пак тя много рядко достига с водите си до р. Дунав.

Всички местни хора твърдят, че сега отток има както, от дъждовете, така и при снеготопене, макари краткотраен.

Високите части, от които извира, са богати на подземни води и от тях се създава траен изворен отток, но само във високата част на леглото, където наклонът е по-голям. В по-долната част в зависимост от валежите през годината образувалият се повърхностен отток постепенно се попива и изчезва по-близко или по далеч от своето начало, а останалата част от реката остава суха до устието. Така например гара Ново Ботево, където се намира хидрометрична станция, има отток през цялата година, но този отток слиза до хидрометричната станция при с. Карапелит, която отстои на около 35 км от гара Н. Ботево. Само през пролетта при снеготопене и при поройни валежи оттокът достига до третата хидрометрична станция при с. Ефрейтор Бакалов, отстояща на около 30 км от с. Карапелит.