Напоителна система “Бели Лом”. Разположена е в поречието на р. Бели Лом. Напояваните площи обхващат земите в граници: на североизток по линията на селата Каменар, Веселина, Дуран, на северозапад - Студенец, Гороцвет, Каменар, на юг достигат с Манастиреца , на запад с Синя вода и на изток - с Мировец . Основният водоизточник е яз. “Бали Лом” регулиращ водите на р. Бели Лом. Във връзка с разширението на напояваните площи в яз “Бели Лом” се прехвърлят хвърлят води от р. Черни Лом и се използват като спомагателни водоизточници малките язовири “Каменна Чешма” и “Дуран”. Водите на язовира се подават към напояваните площи по закрита напорна мрежа. Всички площи се дъждуват като за създаване на допълнителен напор в някои участъци на системата са изградени 12 помпени станции. По-големите от тях са Гороцвет І-во и ІІ-ро стъпало, Бели Лом І-во и ІІ-ро стъпало, Крояч , Каменна чешма и др. Размерът на напояваната площ оценена като годна със запазена инфраструктура е 3808

• Напоителна система “Баниска”. Разположена е по протежение на десния бряг на реката и достига до с.Чилнов. Основен водоизточник е яз. “Баниски” изграден на р.Баниска. Водите се подават за напояване помпено. Размерът на напояваната площ, оценена като годна със запазена инфраструктура е 1028 ha..
• Напоителна система “Ломци” Разположена е в началото на поречието на р. Малък Лом. Основен водоизточник е яз. “Ломци” изграден на р. Малък Лом, за регулиране на оттока й. Водите се подават към напояваните площи с помпена станция. Под с. Садина са изградени на реката две помпени станции за напояване на прилежащи площи, с възможност да използват регулирани води от язовира. Общата напоявана площ, оценена като годна е 666 ha..
• Напоителна система “Попово” Напояваните площи са в района на гр. Попово. Той се оказва в центъра на целия напояван масив. Площите са разположени предимно в поречията като обхващат част от землищата на селата Звезда, Славяново, Светлен, Сеяч, Медовина, Кардам, гр.Попово- всичките от поречието на р Черни Лом. Напоявани площи се изграждат и по р. Поповска до с. Ковачевец. По голямата част от площите са предвидени за гравитачно напояване. Основният водоизточник е яз. “Ястребино”. Изграден е на р. – приток на р.Янтра. В действителност площите на НС “Попово” получават води от поречието на р. Янтра. Общата напоявана площ от НС “Попово”, оценена като годна, Със запазена инфраструктура е 11296 ha.
• Напоителна система “Русе” Разположена е южно от гр. Русе и достига до землищата на селата Писанец, Вятово, Смирненски и Тетово. Обхванатата площ за напояване е 43000 ha. - съответства на първия етап от изграждането й. Основният водоизточник е р. Дунав с водовземане ПС “Люляка” - най-голямата за страната . Водата се издига помпено на стъпала. За някои части на системата общият преодоляван напор надхвърля 300 m . Напоителната система е изключително енергоемка поради което ПС “Люляка” не е работила повече от 8 години. Според инвентаризацията в системата са останали 25461 ha. годни площи за напояване. В тях са включени площи, които са в рамките на НС “Русе”, но се напояват от местни водоизточници. Това са малки язовири с помпени станции

Поречие на Дунавските Добруджански реки

Състояние на напоителните системи. Последната оценка на техническото състояние на напоителните системи в поречието е направена спрямо 31 Декември 1998 г. Предложените да отпаднат площи и оценените като годни за напояване е одобрено РМС 663/22.10.1999 г. Общата оценка е, че в сравнение с останалите поречия процентът на отпадналите поливни е съизмерим. Главно са отпаднали помпено напоявани площи с по-висок помпен напор, с разрушени помпени станции и основни съоръжения. Направен е икономически анализ на ефективността на оценените като годни за експлоатация напояване площи. Получените резултати са залегнали в прогнозите за развитие на напояването. Решаващо значение при тези анализи играе цената на водата за напояване, определена от “Напоителни системи” ЕАД в зависимост от условията на напоителния процес.