Средногодишен, максимален и минимален отток по хидрометрични станции

Средногодишният отток на р. Осъм по данните от хидрологичните станции се изменя в границите от 3, 09 m3 / s (97, 4 . 106 m3) при гр. Троян (Бели Осъм) до 14, 05 m3 / s (443, 1. 106 m3) при с. Изгрев и 16, 40 m3 / s (517, 2 . 106 m3) към устието на реката при вливането и в р. Дунав.

Колебанията му в разглеждания период (1961 - 1998 г.) са в границите 2, 337 - 4, 657 m3 / s и 9, 677 - 21, 190 m3 / s в крайните пунктове. Средноквадратичното отклонение на средната стойност варира между 0, 539 и 3, 203 m3 / s за същите пунктове. Коефициентът на вариация () e в границите 0, 150 и 0, 261, а оценките за коефициента на асиметрия () са съответно - 0, 244 и - 0, 616.

Отточните модули, даващи представа за интензивността на оттокообразуването средно върху водосборните площи по главната река, се изменят в диапазона от 25, 935 l / sec. km2 към с. Черни Осъм до 5, 809 l / sec. km2 при устието на реката. Най - големи отточни модули има реката в горната си планинска част, където средните надморски височини на водосборите на Черни и Бели Осъм са най - високи.

Планинските реки и по-големите водосбори имат значително по-регулиран естествен отток, за което свидетелстват по-ниски коефициенти на вариация 0, 150 - 0, 261 характерни за горното поречие на р. Осъм. Най - големи временни колебания показват притоците р. Команска, Сухата река, Дрипла, Бара, Ломля и р. Мечка, които се намират в ниската зона на водосбора на р. Вит и имат коефициенти на вариация съответно 0, 305 и 0, 343.

Минималният речен отток като годишна стойност по главната река се изменя от 2, 337 m3 / s при с. Черни Осъм до 9, 677 m3 / s при устието на р. Осъм. За притоците на р. Осъм минималният отток варира в широк диапазон от 0, 048 m3 / s за р. Мечка при вливането си в р. Осъм до 0, 328 m3 / s за р. Ломля при вливането с в р. Осъм след гр. Левски. В относителни единици спрямо средногодишното , т. е. се изменя по главната река 0, 651 при с. Черни Осъм до 0, 590 при устието на р. Осъм (вж. табл. 6.1.2).

Минималният средномесечен отток се явява като правило през лятно - есенното маловодие. Изменението му по протежение на главната река е от 0, 116 m3 / s при с. Черни Осъм до 2, 287 m3 / s при устието на реката. Той има широк диапазон на изменение, характерен за малки слабо регулирани естествени речни течения като Сухата река - 0, 123, Дрипла - 0, 072 и р. Мечка - 0, 048.

Относителни стойности на минималния месечен отток спрямо средногодишния ( -месечно) имат най-висока стойност за р. Осъм при с. Изгрев - 0, 139 m3 / s , като при гр. Ловеч са 0, 099 m3 / s. Изменението на тези стойности по протежение на реката показва, че в долната част на басейна подземното подхранване не е особено голямо през периода на маловодието.

Представа за режима на оттока в многогодишен аспект дава хронологичния график за средногодишните водни количества за р. Осъм при гр. Троян, като данните са коригирани в съответствие с валежите чрез двойносумарната линия и отчитане на дисперсиите на емпиричните точки.

Генериране на последователности от месечни стойности на оттока за периода 1961-1998 г. във водостопанските възли.

Генерирането е извършено към всички важни водностопански обекти, а така също и във водостопанските възли при най-важните притоци на р. Осъм, които дават възможност за линейна интерполация на пунктовете между тях с достатъчна точност.

Резултатите от извадките на месечните и годишните редове са представени в таблица 3.

В същата таблица се дават оценките на стандартните статистически характеристики за всички месеци, като средна стойност , максимални и минимални стойности на водните количества за целия 38 - годишен период.

Те дават синтезирана оценка за териториалната изменчивост на речния отток по месеци и години за цялото поречие.