Началото на напояването в поречието в по-разширени мащаби е положено през 50-те години. Нарастването на напояваните площи продължава до 80-те години. Напоителните системи са съсредоточени основно във Втори район. Описаните релефни особености на района и наличието само на един голям водоизточник с малки възможности за регулиране на оттока за напояване е предопределило характера на напоителните системи. Те са малки единици с неголеми регулиращи обеми. Зареждат се предимно с води от р. Осъм с осъществени хидравлични връзки между тях, с което се създават условия за гъвкаво управление. За акумулиране на обеми, прехвърляне на води и за напояване се използват помпени мощности, което поставя изградените напояване площи в затруднени икономически условия.

Разположение на площите подходящи за напояване. Поречието на р. Осъм обхваща обработваеми с високо плодородие площи на централната част на Дунавската равнина. По отношение на подходящите за напояване площи са естествено обособени два района, разположени последователно по течението на реката.

• Първи район. Разположен е от изворите на реките Бели и Черни Осъм до водохващането при с. Умаревци след гр. Ловеч. Тази част от поречието е с планински и предпланински характер. Обработваемите площи са оформени в малки полета, повечето с усложнен релеф. Това, което се напоява са отделни малки площи без особено стопанско значение. Районът е неподходящ за напояване.
• Втори район. Обхваща земите от водохващането при с. Умаревци до с.Дебово. Характеризира се с нагънат релеф, но с плавни очертания. Значителна част от обработваемите площи на района са с релефни форми и наклони, които усложняват решенията за прилагане на гравитачното напояване. Основно в този район са разположени възможните за напояване площи и в него са изградени почти всички напоителни системи в поречието.
• Трети район Това е частта от поречието разположена между с.Дебово и устието на р. Осъм. Районът е тесен с оформени високи брегове на реката и площи със значителни наклони ,неподходящи за напояване. Към този район принадлежи низината на Белене. Тя е обособена самостоятелно в страни от поречието. Площите са равнинни и подходящи за напояване.

От обобщената оценка за площите на поречието следва ,че подходящите за напояване площи са съсредоточени във Втори район. По отношение на хидромелиоративното им изграждане , се оказва трудно обединяването им в една голяма напоителна система. Единственият значим водоизточник за напояване е р. Осъм. Голяма част от оттока му се използва като нерегулиран. Поречието не предоставя много възможности за изграждане на по- големи регулиращи обеми без да се наложи компромис по отношение на екологията и опазването на обработваемата земя.

Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като част от умерено континенталната зона на Дунавската равнина и предпланините, със сравнително по-студена зима и горещо лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с разполагаеми данни за района на Плевен. Той може да се приеме за представителен пункт за районите на двете поречия, Вит и Осъм , защото е разположен относително в центъра на напояваните площи на двете поречия. Средногодишна стойност на валежите е около 581 m m . Тя е под необходимото вдопотребление на културите през вегетационния период. Към това като се прибави и неравномерността им на разпределение на валежите през годината, изразена с малкото им количество през летните месеци и високата честота на периоди без валежи в същите месеци предопределя напояването и в това поречие като основна предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.

Основни напоителни системи в поречието. Характерната особеност на поречието е, че възможните за напояване площи, въпреки че са съсредоточени във Втори район те не са компактни. Между някои от тях са изградени хидравлични връзки и те се обособяват в по-големи напоителни масиви. Основните напоителни масиви са следните:

Напоителна система “Умаревци”. Напояваните площи са разположени в района на с. Умаревци. Водоизточникът е р. Осъм. Водовземането е водохващане при с. Омаревци осигуряващо гравитачно напояване но 553 h a . Площите са в сравнително добро състояние

Напоителна система “Пелик дере”. Малка напоителна система от класически тип: Помпена станция “Омаревци”с водовземане над водохващането при с. Умаревци за пълнене на яз. “Пелик дере”, от където се напоявт площи в землището на с. Горан. Останалите като годни са 65h a .

Трите напоителни системи са независими но водохващането и помпената станция са основа за обединяването им в общ напоителен масив.

Напоителна система “Дойренци” Водите на напоителната система се осигуряват от ПС “Дойренци” с вдоизточник р. Осъм. Водовземането е на около 9 k m след водохващане “Омаревци”. Напоителната системата е обособена като самостоятелна експлоатационна единица, без да е зависима от останалите, за напояване на 178 h a . Единственият общ елемент е водоизточникът - р.Осъм, от където се ползват течащи води.

Напоителна система “Александрово” Основният водоизточник е яз “Александрово изграден на р. Берница. Собсрвеният й приток е недостатъчен и се допълва с води прехвърляни от р. Осъм с ПС “Александрово”. В мамента напояванета площи със съхранена инфраструктура са 1050 h a . В този си вид системата е самостоятелна, ако се пренебрегне черпенето на води от р. Осъм.

Напоителна система “Осъмъъм-Левски-Обнова”(ОЛО) Основен водоизточник е водохващане изградено непосредствено след ПС “Александрово”. С магистрален канал М-1 се подават води за гравитачно напояване на 1050 h a - между с. Александрово и гр. Левски, останали със запазена инфраструктура,. Системата е изградена за напояване с течещи води през поливния сезон. В извън поливния сезон с канала се прехвърлят води за пълнене на яз. “Каменец” изграден на р.Шаварна с недостатъчен собствен приток. Напояваните площи от язовира със съхранена инфраструктура са 160 h a . От яз. “Каменец” с деривационен канал се прехвърлят води в яз. “Малчика” изграден на р. Лъженска бара. Площите, които са останали като годни възлизат на 2960 h a . Изградени като отделни напоителни ситеми се обединяват с осъществена хидравличната връзка - р. Осъм - магистрален канал М-1 - яз. “Каменец” - деривационен канал - яз. “Малчика”за компенсиране на недостига на вода.

Напоителна система “Пустия”. Напоителната система е изградено в землището на с. Горско Сливово за напояване за момента на 526 h a със запазена инфраструктура. Основен водоизточник е яз. “Пустия”, изграден на р.Ломя с достатъчен приток за регулиране. Напоителната система е една от самостоятелните в поречието.

Напоителна система “Корекция, отводняване и напояване - Осъм”(КОН - Осъм) В землището на с. Бацова махала на р.Осъм е изградена помпена станция “Бацова махала“. Тя е основен водоизточник за напояване на 1208 h a останали като годни за напояване площи от системата “Корекция, отводняване и напояване - Осъм”.

Напоителна система “Белене” Напоителната система е изградена западно от гр Свищов в низината на гр. Белене. Водоизточникът е р. Дунав с две водовземания - ПС “Драгаш войвода” и ПС “Белене”. Системата е напълно независима от останалите напоителни системи. С размера на напояваните площи участва само върху общия баланс на напояваните площи в поречието. С размера на водопотреблението си те не влияят върху общия баланс на поречието, защото потреблението им е гарантирано и не е за сметка на друг водопотребители в поречието.

В поречието има и други малки напоителни полета, с водоизточници малки язовири собственост на бившите ТКЗС та. изградени на притоци на р.Осъм .