Река.Осъм формира оттока си почти изцяло в Балканидната и Предбалканидната водосборна област, където има гъста мрежа от притоци, водещи началото си от множество подземни извори. Последните са формирани в различни водовместващи отложения. Водните им ресурси са неравномерно разпределени по водосборната област на реката. В зависимост от начина на формирането им водите се делят на две основни групи - повърхностни и подземни.

- южнобългарски гранитоиди - среднозърнести гранити (and C) и старопланински гранодиоритов-гранитов комплекс (g d Pz₂) (съставен от диорити, кварцдиорити до гранодиорити). Скалите от този комплекс изграждат Централно-Балканската антиклинала и Веженския плутон.

- кварцпорфири (m P₁) - разлив с разкрита дължина в изток-западна посока към 12 km и ширина 1 - 1,2 km. Изгражда скалите на горното течение на р.Осъм.

Предмет на оценка в настоящата разработка са пресните студени води с плитка циркулация. За тези води са характерни следните закономерности: 1) Нямат големи съсредоточени изходища - изворите са много на брой, но с малък дебит - от 0,02 до 2 dm³/s и рядко 3 dm³/s. По-големите извори излизат от по-млади разломни зони, които дренират водата и от други пукнатини.

Мезозойска ера

- аргилитно пясъчникова задруга (Лепенски член на Васильовската свита -vlT₁^l -T₃^k ,Етрополска, Костинска и Озировски свити -IVJ₁^h - J₂^bj) . Изгра ждат скалите в горното течение на р.Осъм и източно от Троянския проход . Дебелина на отложенията е 50 - 100 m. Изворите са с дебит 1 до 0,5 dm³/s;

- пясъчници и гравелитни мергели (изграждащи Златаришко- Черноосъмската свита- z-coJ₃^t -K₁^bs). Дебелината на свитата е над 1000 m. Свитата заляга върху мергелите на Нешковската свита . На север прехожда в Черноосъмска , а на изток в Костелска свита. Изворите са с дебит 1 до 0,5 dm³/s.

Карстовите води в Балкана са разпространени в карбонатно-триаските седименти (пъстроцветна теригенно-карбонатна задруга - Амбаришка свита с възраст (IIT₃^k-n). Седиментите са разкриват в горното течение на р.Осъм. Варовиците са напукани и окарстени. Подхранването на формиралия се карстов хоризонт е от атмосферни валежи.

Изворите са с дебит 30 до 50 dm³/s.

Пукнатинни води в областта на Предбалкана

- скали от пясъчниково-варовиков тип с възраст долна креда (Камчийска свита ) (мергели, пясъчници, малко алевролити и глинести варовици), т.нар. седиментационни подзони на типичния флиш. Тя е обособена в ивица с ширина около 10 km (между селата Борима и Ломец). Мощността на отложенията е 800 до 2000 m. Изворите са с дебит 0,04 до 2 dm³/s.

- Романска свита (rmK₁^b-ap)

Изворите са с дебит 0,4 до 4,0 dm³/s.

Пукнатинно-карстови води в областта на Предбалкана

- карбонатния комплекс (изграден от карбонатни конгломерати с прослойки от пясъчници, алевролити, доломити, варовици, аргелити) с геоложка възраст горен триас (). Тези отложения се разкриват в местността югоизток от с. Лесидрен (Суходоле и Струга) и между пещерата Топля и местностите Болбура, Булата, Черната могила и Изхвърлянките. Карбонатите са напукани и окарстени и оформят отделни карстови басейни.

Изворите са с дебит .40 до 120 dm³/s.

- пъстра теригенна-карбонатна задруга () (представена от конгломерати, изградени от варовикови и пясъчникови късове с пясъчниково-варовита основна маса. Карбонатите и основната маса са напукани и окарстени, в резултат на което в тях се акумулира атмосферна вода, която впоследствие се дренира като подземна. Задругата се разкрива югоизточно от с. Голяма Желязна. Мощността е около 250 m. Заедно с отложенията на средния и горния триас образуват общ карстов басейн, даващ началото на карстови извори югоизточно от с. Голяма Желязна с дебит 45 до 160 dm³/s.

Пукнатинно-карстови води в апта (Ловешка ургонска група)

- Мергелно-глинестия фациес с прослойки от дребнозърнести пясъчници и алевролити изгражда Тръмбешката свита (tK₁^ap), разкрита на повърхността в участъка на селата Горан, Дойренци, Александрово, Владиня, Слатина. Река Осъм служи като граница между свитата и Деветашката варовикова свита (dK₁^ap). Мощността й е от 100 до 200 m в прехода, докато на север достига до 500-600 m. Слабо водоносни са и без практическо натрупване на вода.

- Теригенен фациес (Смочанска теригенна свита - sсK₁^ap ).

Разкритията на свитата се следят в участъка южно от Деветашкото плато, р. Гостинка, с. Къкрина. Свитата лежи върху варовиците на Стратешката свита (srK₁^ap). За покривка на свитата служат деветашките варовици и тръмбешките мергели. Смочанската свита е изградена от пясъчници, алевролити и глинести скали, с прослойки от глинести варовици. Мощността на свитата е от 100 до 300 m. Изворите са с дебит 0,03 dm³/s до 1,0 dm³/s.

- Карбонатно-теригенен фациес (Стратешка варовикова свита - srK₁^ap). Разкрива се на повърхността в пределите на с. Сливек, Гостинка и Горно Павликени. Изградена е от разнообразни варовици със съдържание на песъкливи и алевролитови теригенни примеси. Свитата заляга върху теригенните скали на Белоречката свита (bK₁^ap). Мощността й е 20 - 200 m. Изворите са с дебит от 1 до 4 dm³/s.

- Теригенен фациес (Българенска теригенна свита - bnK₁^b-ap. Свитата има широко площно развитие на повърхността в долината на р. Осъм (южно от гр. Ловеч) и източно от нея. Тя се разполага върху варовиците на Крушевската свита, а се покрива от Еменската варовикова свита (eK₁^b-ap). В състава на свитата участват пясъчници, алевролити, глинести скали и варовици.

Дебелината й е около 350 - 450 m. Изворите са с дебит 0,5 до 1,0 dm³/s. Водоносният хоризонт се подхранва от атмосферни валежи.

Карстови води в областта на Предбалкана

Карстови води в ургона

(Деветашка варовикова свита - dK₁^ap; Еминска варовикова свита-eK₁^b-ap)

Фациеса на ургона в южната ивица на Предбалкана е представен от карбонатно-теригенен и теригенен фациес (Смочанска теригенна свита - sсK₁^ap, Стратешка варовикова свита - srK₁^ap , Българенска теригенна свита - bnK₁^b-ap ), който е слабо или почти без окарстяване (района южно от гр. Ловеч и север- северозападно от р. Осъм по линията Ловеч - Дойренци - Летница) - варовиците изклиняват като преминават във варовити глини до глинести мергели на Тръмбешката свита - tK₁^ap . По тези причини те не се явяват места за практическо натрупване на карстова вода. На север и изток ургонските варовици имат голяма дебелина - около 200 m. Залягат върху теригенните скали на Смочанската свита, а за покривка служат мергелите на Тръмбешката свита. Интензивно са напукани и окарстени и в тях е формиран самостоятелен обособен басейн с карстова вода - Ловеч-Търновски басейн. На повърхността се срещат голям брой карстови форми - фунии, въртопи, валози. Подобно е положението с подземните карстови форми - канали, ходове, пещери. Това създава условия за формиране на зона на насищане в долната част на карбонатния комплекс под и над нивото на ерозионния базис. Карстовите полета имат добра водоприемна способност, което осигурява интензивно подхранване на дебит средно 25 dm³/s; изворът “Водопада” при с. Крушуна - средно 10 dm³/s; изворът “Марата” с дебит 36 - 23 dm³/s. Интензивната циркулация на подземна вода води до формиране и на променливи динамични запаси. Това основно се проявява на повърхността, където на север и запад басейна се подпира от слабопропускливите отложения на апта.

Еминска варовикова свита (eK₁^b-ap)

Поради малката дебелина на свитата и силната разломеност на терена разкритията са площно ограничени във вид на разкъсани ивици, разположени южно от гр. Ловеч (около с. Горно Павликени, с. Къкрина). Свитата е разположена върху Българенската свита отдолу и Белоречката свита отгоре. Еминската свита е изградена от финозърнести до порцелановидни варовици. Дебелината й е от 8 до 50 m. Водоносните отложения се подхранват от атмосферни валежи. Изворите са с дебит 2-3 dm³/s.

Води в алувиалните отложения на р. Осъм

Общата дебелина на алувиалните отложения на р. Осъм е в границите от 4 до 13 m. Така от гр. Ловеч докъм с. Крушуна тя е от 4 до 7 m; от Крушуна докъм Българене - от 6 до 12 m и надолу от Българене достига до 13 m. Чакълесто песъчливият пласт има дебелина 3 до 4 m при гр. Левски, откъдето надолу достига до 7 m.

Подхранването на водоносния хоризонт в алувия на р. Осъм се осигурява на първо място от инфилтрация на валежни води, паднали върху площта на терасата, чиято площ общо е 186 km². След подхранването от валежите идва това от подземните води на скалите от подложката, не позволява натрупване на по-големи количества вода в тях; на трето място идва минималното

Води в алувиалните отложения на р. Дунав, изграждащи Беленско-Свищовската низина

Низината се разполага в крайдунавското понижение източно от гр. Никопол до гр. Свищов и северно от с. Бяла вода, с. Деков и гр. Свищов. Тя представлява осушено блато с площ 150 km², сега оградено с дига към р. Дунав. Алувиалните отложения изграждат ниската заливна тераса на р. Дунав. В западната част за подложка на алувиалните отложения служат отложенията на кампан-мастрихт тебеширеноподобни варовици на Мездренската свита (mzK₂^cp-m) , а за по-голямата част от низината - мергелните пясъчници на апта (Тръмбешка свита - tK₁^ap).

Алувиалните отложения са изградени от двупластов комплекс с обща дебелина от 3-20 m, но преобладаващата дебелина е между 15-20 m. Долният пласт на алувия е изграден от чакълесто-песъклив материал с добри филтрационни свойства. Дебелината на чакълестия пласт е 3 до 15 m. Горният глинесто-песъклив пласт е изграден освен от песъчливи глини и глини и от блатни глини. Дебелината му е от 3 до 14-15 m. Водопроводимостта на чакълесто-песъкливия пласт е от 250 до 2300 m²/d.

В Балканидната зона (височина над 1000m) където водообмена е активен подземните води имат много малка минерализация от 0,05 до 0,2 g/dm³ (ултрапресни), малка обща твърдост до 2 mg/equ), ниска температура (от 4 до 10⁰С) и обикновено са карбонатно агресивни.

В отложенията с висока проводимост каквито са горно-триаските теригенно карбонатни и долно- кредните аптски окарстени варовици са формирани пресни хидрокарбонатно-калциеви подземни води (карстов извор “Марата” (К₁^b) - с.Крушуна). Общата минерализация на карстовата вода е 535mg/dm³, на хлорното съдържание 24,4 mg/dm³ , на суфатите 48mg/dm³ , а на нитратите 39,3mg/dm³. рН на водата е 6,8,а температурата и е 11,4⁰С.

С намаляване на надморската височина на водосборната област се намалява активния водообмен, а това от своя страна довежда до увеличение на общата минерализация - при с.Мечка карстов извор XV13 общата минерализация е 857 mg/dm³,

хлорното съдържание е 24,8 mg/dm³ , на суфатите 68mg/dm³ , а на нитратите 6,8mg/dm³. рН на водата е 7,5,а температурата и е 14,1⁰С.Водата е хидрокарбонатно-магнезиево-натриево-калиева. Във водосборната област на р.Осъм повсеместно са разпространени сулфатните йони в пресните подземни води. Хлоридите постъпват във водите от вместващите скали.

Общата минерализация в НС592 (дълбочина от терена 6,5m ,разположен на запад на 0,1km от гр.Левски) е 933mg/dm³. Хлорното съдържание е 29,6 mg/dm³ , на суфатите 63mg/dm³ , а на нитратите 26,8mg/dm³. рН на водата е 7,1,а температурата и е 12,9⁰С.Водата е хидрокарбонатно-магнезиево-калциева. В НС976 разположен на 5km североизточно от грЛевски (дълбочина от терена 11,7m) общата минерализация е 1071 mg/dm³, хлорното съдържание е 66,98 mg/dm³ , на суфатите 81,9mg/dm³ , а на нитратите 56,5mg/dm³. рН на водата е 7,а температурата и е 13,1⁰С.Водата е хидрокарбонатно-магнезиева.

В участъците близо до р.Дунав поради високата водопроводимост и активния водообмен между дунавските и водите от Беленско-Свищовската низина подземните води са пресни хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви(НС977^б - 10km източно от гр.Белене - дълбочина от терена 9,6m).Общата минерализация е 620 mg/dm³, хлорното съдържание е 37mg/dm³ , на суфатите 75,0mg/dm³ , а на нитратите 11,7mg/dm³. рН на водата е 6,7,а температурата и е 13,2⁰С.Твърдостта на водата е карбонатна.

Естествени ресурси в алувиалните отложения на р. Осъм

- с.Сливек - 20 dm³/s. Водосборна площ - 4 km²; Модула на подземния отток е 5 dm³/s.km²;

- от гр. Ловеч до с. Александрово - 348 dm³/s. Водосборна площ - 39 km²; Модула на подземния отток е 8,9 dm³/s.km²;

- от с. Летница до гр. Левски - 300 dm³/s. Водосборна площ - 60 km²; Модула на подземния отток е 5,0 dm³/s.km²;

- от с. Козар -Белене до устието на р. Осъм - 160 dm³/s. Водосборна площ - 82 km²; Модула на подземния отток е 1,9 dm³/s.km².

Общо естествените ресурси за р. Осъм са 828 dm³/s (2,61 . 10⁷ m³/a).

- с. Сливек - 12 dm³/s. При дължина на речната тераса 5 km то линейния модул на експлоатационните ресурси е 2,4 dm³/s.km;

- от гр. Ловеч до с. Александрово - 208,8 dm³/s. При дължина на речната тераса 24 km - линейния модул на експлоатационните ресурси е 8,7 dm³/s.km;

- от с.. Летница до гр. Левски - 180 dm³/s. При дължина на речната тераса 22 km - линейния модул на експлоатационните ресурси е 8,18 dm³/s.km;

• от с. Козар Белене до устието на р. Осъм - 96 dm³/s. Ппри дължина на речната тераса 58 km - линейния модул на експлоатационните ресурси е 1,65 dm³/s.km .

• Общо експлоатационните ресурси за алувиалните отложения на р. Осъм са 497 dm³/s (1,567. 10⁷ m³/a).

Привлекаемите водни количества от р. Осъм, без да се нарушава екологичното равновесие на околната среда, са:

- на разстояние 50 m от реката - 1,2 m³/s (3,784 .10⁷ m³/a);

- на разстояние 100 m от реката - 0,8 m³/s (2,523 . 10⁷ m³/a);

- на разстояние 300 m от реката - 0,48 m³/s (1,513 . 10⁷ m³/a).

Общо естествените ресурси за р. Осъм от с. Сливек до устието й, са:

- на разстояние 50 m от реката - 2,0 m³/s (6,307 . 10⁷ m³/a);

- на разстояние 100 m от реката - 1,6 m³/s (5,045 . 10⁷ m³/a);

- на разстояние 300 m от реката - 1,3 m³/s (4,099 . 10⁷ m³/a).

- на разстояние 50 m от реката - 1,2 m³/s (3,784 .10⁷ m³/a);

- на разстояние 100 m от реката - 0,977 m³/s (3,081 . 10⁷ m³/a);

Естествените ресурси в алувиалните отложения на Беленско-Свищовската низина са определени по хидродинамичен метод (от карта хидроизохипси) при есенно маловодие, т.е. ниски водни стоежи, и при високи водни стоежи в р. Дунав.

При маловодие (кота водно ниво в р. Дунав 18,60 m) естествените ресурси възлизат на 370 dm³/s(11,668.10⁶ m³/a), при високи водни стоежи (кота водно ниво 22,80 m) естествените ресурси са 670 dm³/s (21,129 .10⁶ m³/a).

Модула на подземния отток при ниски водни нива в р. Дунав е 2,47 dm³/s.km², а при високи водни нива е 4,47 dm³/s.km².

- при ниски водни стоежи в р. Дунав - 222 dm³/s ( 7 .10⁶ m³/a);

• при високи водни стоежи в р. Дунав - 402 dm³/s (12,6 7 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 200 m от реката - 4,4 m³/s (138,758 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 400 m от реката - 3,3 m³/s (104,068 .10⁶ m³/a).

- на разстояние 200 m от реката - 2,64 m³/s (83,2 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 400 m от реката - 1,98 m³/s (62,4 .10⁶ m³/a).

- на разстояние 200 m от реката при ниски водни нива в р. Дунав - 4,8 m³/s (151,372 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 400 m от реката при ниски водни нива в р. Дунав - 3,7 m³/s (116,683 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 200 m от реката при високи водни нива в р. Дунав - 5,1 m³/s (160,833.10⁶ m³/a);

- на разстояние 400 m от реката при високи водни нива в р. Дунав - 4,0 m³/s (126,144 .10⁶ m³/a).

При ниски водни нива в р. Дунав:

- на разстояние 200 m от реката - 2,86 m³/s (90,25 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 400 m от реката - 2,2 m³/s (69,44 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 200 m от реката - 3,04 m³/s (95,9 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 400 m от реката - 2,38 m³/s (75,1 .10⁶ m³/a).

Водоносни хоризонти, формирани в междуречните масиви.

Кватернерни отложения в междуречните масиви

В основата на кватернерния комплекс се намират “покривните или плоскогорни чакъли” с еоплейстоценска възраст (a-prQeop), чиято мощност не надхвърля 3 до 5 m. Покривните чакъли се разполагат върху денудираните повърхнини на неогенските, палеогенските и кредните литостратиграфски единици. Покриват се с постепенен преход от долноплейстоценските червени глини или направо от льоса (eQp^2-3), които са установени по билните части на междуречията като отделни лещовидни прослойки с относителна височина 90 - 100 m от съвременните речни нива. Разкриват се на повърхността северно от с. Пордим с. Славяново. В посочените разкрития

За водосборна област западно от р. Осъм - 1 dm³/s.km². При водосборна площ 509 km² естествения ресурс възлиза на 509 dm³/s (1,605 .10⁷ m³/a), а експлоатационния ресурс е 254,5 dm³/s (0,801.10⁷ m³/a).

За водосборна област източно от р. Осъм модула на подземния отток е 1 dm³/s.km². При водосборна площ 243 km² естествения ресурс е 243 dm³/s (0,766 . 10⁷ m³/a), а експлоатационния ресурс е 121,5 m³/s ( 0,381 . 10⁷ m³/a).

Общо от кватернерния водоносен хоризонт при водосборна площ 752 km² се дренира под формата на естествен ресурс 752 dm³/s ( 2,371 . 10⁷ m³/a), а експлоатационния ресурс е 376 dm³/s (1,185 . 10⁷ m³/a).

Сенон ( мастрихт) водоносен хоризонт

За водосборна област западно от р. Осъм:

За района на Плевенско модула на подземния отток е 1,1 dm³/s.km². При водосборна площ 328 .km² естествения ресурс е 360,8 dm³/s (1,138 . 10⁷ m³/a), а експлоатационния ресурс е 164 dm³/s ( 0,517. 10⁷ m³/a).

За водосборна област източно от р. Осъм модула на подземния отток е 1,1 dm³/s.km². При водосборна площ 61 km² естествения ресурс е 67,1 dm³/s ( 0,211 m³/а), а експлоатационния ресурс е 33,5 dm³/s (0,104.10⁷ m³/a).

Общо от мастрихтския водоносен хоризонт при водосборна площ 389 km² се дренира под формата на естествен ресурс 428 dm³/s (1,349.10⁷ m³/a), а експлоатационния ресурс е 197,5 dm³/s ( 0,621 10⁷ m³/a).

Аптски водоносен хоризонт (dK₁^ap)

За карбонатен фациес (Деветашка варовикова свита)

Модула на подземния отток е определен по средногодишния дебит на изворите, който за района на селата Крушуна, Деветаки, Горско Сливово е 2 dm³/s.km² на площ 198 km² . Естествения ресурс е около 396 dm³/s ( 1,248. 10⁷ m³/a), а експлоатационния ресурс е 198 dm³/s ( 0,624 10⁷ m³/a)..

-За теригенен фациес (Смочанска, Стратешка Българенска и Романска свити):

- район западно от р. Осъм (Смочанска, Стратешка и Българенска свити):

Модула на подземния отток е 1,7 dm³/s. km² на площ 94 km² . Естествения ресурс е 159,8 dm³/s ( 0,501 .10⁷ m³/a), а експлоатационния ресурс е 47 dm³/s ( 0,148 .10⁷ m³/a)..

- За теригенен фациес (Смочанска (scK₁^ap), Тръмбешка (tK₁^ap) свити. Модула на подземния отток е 0,3 dm³/s кm² на площ 149 кm². Естествения ресурс е 44,7 dm³/s ( 0,142.10⁷ m³/a).Експлоатационния ресурс е 14,9 dm³/s ( 0,047.10⁷ m³/a).

- район източно от р. Осъм (гр. Ловеч - Казачево - Къкрина - Смочанска, Стратешка и Българенска свити):

Модула на подземния отток е 0,5 dm³/s. km² на площ 170 km².

Естествения ресурс е 85 dm³/s ( 0,268.10⁷ m³/a). Експлоатационния ресурс е 17 dm³/s ( 0,053 .10⁷ m³/a).

Общо от теригенния фациес на аптския водоносен хоризонт при водосборна площ 413 кm² се дренира под формата на естествен ресурс 290 dm³/s ( 0,914 10⁷ m³/a).Експлоатационния ресурс е 79 dm³/s ( 0,249 .10⁷ m³/a).

Средно-горнотриаски водоносен хоризонт

Това са отделно наложени карстови басейни, изградени от отложенията на Васильовската (vT₂^e-T₃^k ), Боримската (bmT₃ⁿ) свити и пъстроцветна теригенно-карбонатна задруга (7T₃ⁿ) - източно от гр. Тетевен. Модула на подземния отток е определен по средномногогодишния дебит на изворите, който е 5 dm³/s.km² на площ 32 km² . Естествения ресурс е 160 dm³/s ( 0,504 . 10⁷ m³/a).Експлоатационния ресурс е 96 dm³/s ( 0,302. 10⁷ m³/a).

Модула на подземния отток е 1 dm³/s.кm² на площ 21 кm². Естествения ресурс е 21 dm³/s

( 0,066.10⁷ m³/a).Експлоатационния ресурс е 6,1 dm³/s ( 0,019 .10⁷ m³/a).

В областта на Централния Балкан кварц порфирите на перма (m Р₁) и гнайсите и гранитогнайсите на камбрия(mge ) формират в зоната на регионалната напуканост водоносен хоризонт с пресни студени води с плитка циркулация. Модула на подземния отток е 2 dm³/s.km². На водосборна площ 12 km² естествения ресурс е 24 dm³/s ( 0,0757 .10⁷ m³/a). Експлоатационния ресурс е 12 dm³/s (0,0378 .10⁷ m³/a).

Сумарна оценка на ресурсите на подземни води и площно разпространение

-

(система) (km²) (dm³/s) (dm³/s) ( .10 ³ m³ /a)

___________________________________________________________________________________

тераса 186 828 497

масиви 1068 1131 477,3

- при ниски водни стоежи в р. Дунав - 222 dm³/s ( 7 .10⁶ m³/a);

- при високи водни стоежи в р. Дунав - 402 dm³/s (12,6 7 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 200 m от реката - 2,86 m³/s (90,25 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 400 m от реката - 2,2 m³/s (69,44 .10⁶ m³/a);

- на разстояние 200 m от реката - 3,04 m³/s (95,9 .10⁶ m³/a);

• на разстояние 400 m от реката - 2,38 m³/s (75,1 .10⁶ m³/a).

Използвайки наличните данни от Националния статистически институт за водоснабдяване в наблюдавани фирми през 1998 г. по общини и отрасли и инкасираната вода от фирми ВиК през 1998г. по общини частично показват, че сегашната експлоатация на подземните води задоволява нуждите на населението от около 20772.10³ m³/a, а на фирмите работещи в индустрията от около 17451.10³ m³/a т.е. общо от поречие “Осъм” се добиват 38223.10³ m³/a(1211,7dm³/s) подземни води.

Като се има предвид сумарната оценка на експлоатационните ресурси от подземни води от кватернера плюс привлекаемите ресурси от р.Осъм плюс тези от междуречните масиви при разположение на вододобивните съоръжения на 300m от реката които са 39798.10³ m³/a се вижда , че 96% от ресурсите се използват при условие , че общините Белене ,Свищов и Никопол ползват води от поречие “Осъм”.Но като се има предвид разположението на тези общини спрямо р.Дунав, по вероятно е същите да се водоснабдяват от речната тераса на р. Дунав.