Съхранение на речните екосистеми
Антропогенното въздействие върху речните течения е в резултат на използването на водите за питейно-битово и промишлено водоснабдяване, напояване, енергопроизводство, рекреация.
Обезпечаването на напоителните площи става както от директни водовземания, така и от малки язовири. Най-големият язовир Огоста, поради неизграденост на напоителната система и качеството на язовирната вода, не оказва влияние върху режима на оттока съгласно проектните му показатели.
Енергийното използване е съсредоточено в Петроханската каскада. Поради климатичните условия и залесеността на територията на каскадата, както и в резултат на дългогодишната експлоатация на съоръженията (около 50 год.), няма критични състояния на речните екосистеми под водовземанията. На редица участъци по деривацията има развита блатна растителност.
Използването на водите за водоснабдяване не променя съществено количеството на водния ресурс (висока степен на възвратни води), но променя качеството на речната вода. Замърсяването на р. Огоста е основно от гр. Враца и Монтана. След вливането на р. Ботуня са налице сериозни изменения в речните екосистеми, свързани с “цъфтеж” на висша водна растителност.
Размерът на годишните водни маси, необходими за съхранение на речните екосистеми към характерни пунктове, е представен в таблицата:
|
поречие пункт |
Тополовец под яз. Кула |
Войнишка под яз. Полетковци |
Видбол при Макреш |
Арчар При Рабиша |
Лом след вхв Ломска деривация |
Цибрица устие |
Огоста при Монтана |
Скът Мизия |
|
|
Wек |
106m3/год |
0,473 |
0,473 |
0,946 |
1,577 |
6,307 |
6,307 |
22,075 |
3,154 |