Напояване

Напояване

Началото на напояването е положено през петдесетте години с изграждането на големи напоителни системи, с използване на Дунавски води с ангажирани на големи помпени мощности . В края на петдесетте и началото на шестдесетте години започва изграждането на вътрешните водоизточници за нуждите на напояването. Целият този процес продължава до края на осемдесетте години. Управлението на напояването се осъществява от “Напоителни системи”ЕАД клон Видин, Монтана и Враца.Кратко описание на основните напоителни системи в поречието

Разположение на площите, подходящи за напояване. Тези поречия са тежки за мелиоративно изграждане, защото това е свързано с множество съоръжения и дълги деривации. оформени са две групи обработваеми площи:

Първа група. В нея са обединени площи подходящи за напояване с води от р.Дунав. Това са площи от крайбрежната ивица и по високите тераси на речния бряг. В тази група попадат площи от землищата на с. Ново Село, гр. Видин, с.Станево, с.Хърлец, с. Хайредин.
Втора група. В нея са включени всички площи, представляващи интерес в мелиоративно отношение и с възможности да се напояват с оттока на вътрешните реки - притоци на р.Дунав. Тава са площи обхванати от поречията или възможни да се напояват с води от поречията на реките: Тополовец, Войника, Видбол, Арчар, Лом, Цибрица, Огоста и др. Те са разположени между подходящите за напояване площи с Дунавски води и подножието на Старопланинските склонове. Към тази група попадат и подходящите в мелиоративно отношение площи от поречието на р Нишава и на р. Ерма.

Обобщената оценка за двете групи е, че са необходими помпени мощности, които за площите подходящи за напояване с дунавски води са без алтернативни.

Почви и почвено плодородие. Почвената характеристика е съобразения с направеното групиране на подходящите за напояване площи. Представителните пунктове са съобразени с местоположението на подходящите за напояване площи. За площите, напоявани с Дунавски води, са избрани следните пунктове : Ново село представен с карбонатен, типичен и излужен чернозем. Видин - типичен излужен, карбонатен и ливаден чернозем и алувиално-ливадни почви, Лом - карбонатен и излужен чернозем и алувиално-ливадни почви, Козлодуй - карбонатен чернозем и алувиални почви. За площите от втората група са избрани като представителни пунктовете: Кула с почвена характеристика тежък чернозем и ерозирана сива горска почва, Монтана - сиви горски почви, Враца - алувиални, алувиално-ливадни и сиви горски почви. В преходната зона, между първи и втори район, която от запад на изток се разширява, са избрани представителни пунктове, с които е направен опит да се представи почвената характеристика на голяма част от площите

попадащи в тази зона:. Това са пунктовете: - Грамада представен с тежък чернозем и ерозирана сива горска почва, Брусарци - излужен чернозем, тъмно сиви горски и алувиално-ливадни почви, Лехчево - с типичен и излужен чернозем и сиви горски почви.

При нормални години, зимните валежи осигуряват на почвения профил запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в карбонатни и излужени черноземи са около 1727 m ^{3/ h a}, за тъмно сиви горски почви са 1254 m ^{3/ h a}а за алувиално - ливадните е 1694 m ^{3/ h a}. За всички почвени типове това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за отглеждане на житните култури без напояване. Разликата между добива при тях, получен при поливни и неполивни условия е от порядъка между 700 до 900 k g / h a . Икономическата оценка на този допълнителен добив, направена в “Стратегията за развитие на поливното земеделие в България…”е показала, че не осигурява допълнителна печалба. За останалите култури, в нормални години, напояването осигурява увеличение на добивите.

Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като район от умерено континенталната климатична зона със сравнително студена зима, горещо лято и с най-малко валежи през м. Февруари и най-много през м.Юни. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с данни получени за района на Лом и Кнежа. Средногодишна стойност на валежите е около 579 m m . Тя е под необходимото водопотребление на културите през вегетационния период. Към това като се прибави неравномерното им разпределение през годината и увеличена честота на периоди без валежи в месеците на вегетационния период се оказва, че напояването се явява една от основните предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.

	Юни			Юли			Август
Район	Валежи в mm за характерна обезпеченост
	50%	75%	90%	50%	75%	90%	50%	75%	90%
Лом	62	42	23	38	19	9	25	16	8
Кнежа	75	46	30	50	30	12	33	18	9

Честота на периодите без валежи от м. Юни до м. Август в проценти
	Юни				Юли				Август
Район	Дата
	11-15	16-20	21-25	> 25	11-15	16-20	> 25	26-31	11-15	16-20	21-25	> 31
Кнежа	10	6	2	-	36	8	2	-	48	12	4	1

Основни напоителни системи в поречието. Характерна особеност на поречието е, че възможните за напояване площи както от Първа група, така и от Втора - не са компактни. Поради сложните релефни очертания и форми те са обособени в отделни напоителни системи. Повечето са напълно самостоятелни, без изградени хидравлични връзки между тях. Основните напоителни системи в поречието на р.Огоста и поречията западно от нея са:

Напоителна система “Ново село” Принадлежи към обособената група от напоителни системи напоявани с Дунавски води. Разположена е в района на селата Ново село, Гъмзово, Ракитница, Косово Изградена е на две зони с помпено подаване на водата на две стъпала. Общата напоявана площ със запазена инфраструктура е 2747h a . Част от площите са изградени за дъждуване за което с дъждовални помпени станции се създава допълнителен напор. Те се явяват като трето стъпало и повишават общия напор на системата, поради което в енергийно отношение е със оспорвана перспектива.
Напоителна система “Видин” Принадлежи към напоителните системи обособени в групата осигурявани с Дунавски води. Напояваните площи са разположени в землищата на селата около гр. Видин. Това са - Гомотарци, Ясен, Флорентин, Неговановци, Рупци, Бяла Рада, Буковец и Дунавци. Основният водоизточник е помпена станция “Гомотарци”. От нея се подава вода на ниската зона и към стъпално изградените помпени станции за напояване на площите от високата зона. В района на системата са изградени и по малки напоителни масиви с използване на местния отток за водоизточник, но без особено стопанско значение. Размерът на общата за напояване площ, оценена като годна според последната инвентаризация е 5030 h a

Напоителна система “Станево” Напояваните площи са разположени в землищата на селата Станево, Ковачица, Игнатово Вълчедръм, Мокреш Комощица. Основният водоизточник е р. Дунав, което я отнася към обособената първа група от напоителни системи - напояваните от р.Дунав. Изцяло водата за напояване се издига помпено от р.Дунав, . Размерът на водената за момента годна за напояване площ е 5498 h a . Големите помпени мощности на напоителната система е правят много енергоемка. Това налага поставянето на сериозна преоценка бъдещето на напоителната система.

Напоителна система “Шишманов вал” Напояваните площи са разположени в най-плодородната част на Северозападна България - равнината “Златия”. Те са част от землищата на селата Хърлец, Бутан, Крива бара и достигат до с. Хайредин. Водите се осигуряват изцяло от р. Дунав. От това следва принадлежността й към групата на напоителните системи осигурявани изцяло с вода от р. Дунав. Основното водовземане е с плаваща помпена станция. Съществува възможност за акумулиране на водите издигани от помпената станция в изградения регулиращ обем с оглед намаляване на стойността на електроенергията. Въпреки това напоителната система остава с високи енергийни разходи, което налага сериозна обосновка на ефективността на напояваните площи. За момента от общата изградена площ, в резултат на последната инвентаризация се водят 3559 h a . със запазена инфраструктура.

От общата оценка на четирите напоителни системи, обединени в групата на напоителните системи напоявани с води изцяло от р. Дунав, следва че всяка една е напълно самостоятелна и не е свързана с останалите напоителни системи от поречието С размера на напояваните площи те участват само в общия баланс на напояваните площи в поречието. С размера на водопотреблението си те не влияят върху общия воден баланс на поречието. Потреблението им е гарантирано, не е за сметка на друг водопотребители в поречието и не е възможно при намалено потребление освободените обеми да се прехвърлят към други потребители. Това са основни предпоставки взети пред вид при съставяне на имитационния модел за водобалансовите изследвания.

Останалите напоителни системи са изградени на вътрешни водоизточници от поречията. Това са:

Напоителна система “Кула” Разположена е в района на гр. Кула. В структурно отношение се състои от два напълно независими напоителни масива. Единият е НП “Кула” със собствен водоизточник - яз. “Кула” изграден на р. Тополовец. Водите за напояване се подават изцяло помпено. Другият е НП “Полетковци”. Основният водоизточник е яз “Полетколвци” изграден на р. Войнишка. Водите се подават изцяло помпено. Общата напоявана площ, която за момента е оценена като годна е 2038 h a .

Напоителна система “Рабиша”. Разположена е в землищата на селата Макреш, Грамада, Рабиша и Дмово. Основният водоизточник е езерото Рабиша, преустроено като водохранилище. За пълнене на създадените обеми се прехвърлят води от реките Видбол, Арчар и от изравнител “Ошане” Напояваните площи са оформени в няколко напоителни полета. Това са НП “Макреш”, НП “Вълчек”, НП “Димово”, НП “Рабиша”, НП “Грамада” и НП “ПС 23 Септември”. Обхванатата годна напоявана площ е 1966 h a . Оценена е при инвентаризацията спрямо 31.12.1998 г.
Напоителна система “Лом -запад”. Разположена е на левия бряг на р.Лом . Основните водоизточници са р.Дунав и р. Лом. Водите й се изравняват в яз. “Дреновец”. Размерът на напояваната площ със запазена инфраструктура е 5856 h a .
Напоителна система “Дреновец”. Представлява част от напоителна система “Лом -запад”. Напояваните площи са разположени между напоителен канал, който се захранва от водохващане на р. Лом след с. Фалковец и р. Лом. На водохващането се улавят регулираните води от яз. Дреновец. Размерът на напояваната площ, оценена като годна е 677 h a .

Напоителна система “Христо Смирненски”. Напояваните площи са разположени в землищата на селата Смирненски и Брусарци. Основният водоизточник е яз. “Христо Смирненски”, в който се регулират водите на р. Нечинска приток на р. Лом. Площите се напояват гравитачно. Размерът на напояваните площи със съхранена инфраструктура са 1572 h a .оценените като год

Напоителна система “Клисурица”. Разположена е в околностите на с Клисурица. Основният водоизточник е яз. “Клисурица” изграден на приток на р. Цибрица. Площите се напояват една част гравитачно, а другата помпено. Размерът на напояваните площи, които са оценени като годни е 493 h a .

Напоителна система “Монтана” Разположена е под гр.Монтана.. Изградена е на по двата бряга на р.Огоста. Площите са напояват помпено. Основен водоизточник е яз “Огоста” от който се подават регулирани води в р. Огоста. Размерът на годните напоявани площи е 5363 h a .

Напоителна система “Лехчево”. Разположена е на левия и десния бряг но р. Огоста в землищата на селата Громшин, Лехчево, Бели Брод. Основният водоизточник е р. Огоста. Водите се улавят с водохващане и се подават помпени и гравитачно към напояваните площи. Размерът на останалата годна за напояване площ е 2772 h a

Напоителна система “Софрониево”. Разположена е в долното течение на десния бряг на р. Огоста, в района на с. Софрониево. Основният водоизточник е р. Огоста. Водите се улавят с водохващане и се подават гравитачно за напояване. Размерът на напояваната площ оценена като годна е 2918 h a .

Напоителна система “Дъбника” Разположена е в северните покрайнини на гр. Враца. Основният водоизточник е яз. “Дъбника”. Изграден е на р. Дъбника - приток на р.Огоста. Площите се напояват гравитачно. Размерът на годната за напояване площ е 1289 h a .

Напоителна система “Нишава”. Напояваните площи са в района след гр.Годеч до напускане на територията на страната при Калотина. Размерът на напояваните площи е 160 h a .

Напоителна система Трън се напоява гравитачно от яз. Ярловци. Той е изграден на дере с малък собствен приток.л Има обем 5,9.10⁶ m³. При с. Стрезимировци на р. Ерма е изградено водохващане със застроено водно количество 1 m³/s. От него чрез канал с дължина 12,5 km се пълни язовирът. В момента няма годни за напояване площи.

Обща характеристика на напоителните системи в поречията е ,че всяка една е напълно самостоятелна и като структура са от класически тип - водоизточник, регулиращ обем или водохващане и напоявана площ. Това предоставя възможност за провеждане на по-точни анализи и съответно за съставяне на по-верни прогнози.

Изградени са и други малки напоителни полета, с водоизточници малки язовири, между които не съществуват връзка. Това са самостоятелни малки напоявани масиви, собственост на бившите ТКЗС-та, с неизяснено в момента техническо състояние на напоителната инфраструктура. С наличието на такива малки напоителни полета, с неизяснено техническо състояние и с вероятност да бъдат допълнително включени като потребление, са съобразени възможностите на създадения имитационен модел да анализира и отчете влиянието на тяхната поява.