За р.Огоста са разгледани три представителни хидрохимични пункта – над гр.Чипровци, при с.Кобиляк и при гр.Мизия и един пункт на основния приток р.Скът при гр.Мизия.

За кислородното съдържание на водите на р.Огоста над гр.Чипровци не съществува определена тенденция на база на използваната информация. По тази информация се наблюдават стойности, които могат да бъдат оспорвани. Те просто противоречат на физическия смисъл на явленията. Ако те бъдат отстранени по друг начин би изглеждала регресионната линия.

Количеството на органично замърсяване има определена тенденция за понижаване. За този пункт ролята на естествените фактори е значима. Тук трябва да се има предвид, че мините в района не работят и оттук нямаме битово-фекални води, както преди години.

Това се потвърждава и от тенденцията за намаляване на съдържанието на биогенни елементи. В това отношение особено показателно е нитратния азот (N-NO3).

Заключаващата представа за гореказаното дава тенденцията на изменение на разтворените вещества.

Биогенните елементи във водите на р.Огоста при с.Кобиляк показват тенденция за намаляване. Особено впечатление прави разпределението на нитратния азот (N-NO3). Обяснението за някои по-високи стойности може да бъде наличието на залпови изпускания през определен период от време. Със същата причина вероятно може да бъде обяснена обратната тенденция на нарастване на фосфатите (PO4). Друга причина за обяснение на тази тенденция е наличието на значително по-малко анализи за тях. Доста е сложна картината на разпределение, като не се изключва и възможността за грешки при анализите.

Разтворените вещества на практика не показват определена тенденция на изменение.

Неразтворените веществата във водите на р.Огоста при с.Кобиляк показват тенденция за повишаване. Ако яз.Огоста беше годишен изравнител и непрекъснато изпускаше води, то някакво обяснение би имало, но това не е така. Необходими са повече и по-прецизни изследвания за да се определи тази тенденция. За този показател трудно бихме допуснали да съществуват пропуски в анализа.

За водите на р.Огоста при с.Кобиляк съществува слаба тенденция за подобряване на качествените характеристики. Има обаче изключения, които много трудно могат да бъдат обяснени с наличната информация.

Няколко километра преди р.Огоста да заусти в р.Дунав, съществува слаба тенденция за подобряване на кислородния режим. Като се изключат няколко не основателни високи стойности на разтворения кислород (О2), тази тенденция може да се окаже нулева.

Твърде спорен е въпросът за състоянието на органичните замърсявания, двата разглеждани показателя се разминават.

Биогенните елементи в този участък имат еднопосочна тенденция за намаляване с около 100%.

Резултиращият показател разтворени вещества не прави изключение от общата тенденция, т.е. намаляване към края на разглеждания период.

Неразтворените вещества във водите на р.Огоста преди заустването са намерили своя нормален ход. Констатира се тенденция към намаление.

В заустващият участък на р.Огоста качествените характеристики на водите определено показват тенденция за подобрение в разглеждания период.

Главният приток на р.Огоста, р.Скът, непосредствено преди заустването, на базата на наличната информация има твърде спорни тенденции за отделните качествени показатели.

Кислородният режим в реката трудно би могъл да се влошава за разглеждания период. Според нас има трудно обясними високи стойности, а също гранични долни. Основният замърсител на реката е гр.Бяла Слатина. Ако сравним кислородният режим за периода 1980-1985 г. с това за настоящият период ще видим, че въпреки сравнително по-интензивното развитие на стопанството тогава, кислородният режим е бил по-добър от този, който се констатира сега.

Не може органичното замърсяване да намалява и разтвореният период също да намалява .

Биогенното съдържание също показва тенденция за намаляване.

Въпросът със съдържанието на фосфати (PO4) във водите е твърде спорно.

Разпределението на съдържанието на разтворените вещества, като сумарен показател, потвърждава тенденцията за намаляване на концентрациите.

За неразтворените вещества слабата тенденция за повишаване, е повечето под влиянието на естествените фактори.

Водите на р.Скът, за разглеждания период, показват определена тенденция за подобряване на качествените характеристики.

Кислородният режим на водите на р.Цибрица преди заустването на р.Дунав е висок и се колебае в границите от 6 – 12.5 mg/l. По-високите измерени стойности, се нуждаят от специална обосновка. Определена тенденция за изменение на кислородния режим под влияние на антропогенните фактори не се наблюдава.

Съдържанието на биогенни елементи във водите не показва тенденции на изменение. Трудно може да се обясни причината за голямото разсейване на стойностите на нитратния азот (N-NO3). Вероятно съществуват някакви слаби залпови изпускания, свързани с животновъдни ферми. За съдържанието на амониев азот (N-NH4) във водите може да се подчертае, че ако се отстранят две високи стойности то не се наблюдава тенденция на изменение.

Трудно обяснима е ситуацията със съдържанието на фосфати (PO4). Не са ни известни локални източници на замърсяване в поречието на р.Цибрица, които да предизвикват тенденция за повишаване.

В равнинните участъци на реките количеството на неразтворени вещества се определя от много фактори, но основен е водния отток и начина по който той е формиран в участъка над пункта. Много важен е момента в който се взема пробата и степента на овлажнение на прилежащите терени.

Като се има предвид стопанската дейност във поречието на р.Цибрица и резултатите от проведения мониторинг за периода 1994-1998 г. може да се посочи, че не се отбелязва тенденция на изменение на качествените характеристики.

За определяне на тенденцията на изменение на качествените характеристики на водите на р.Лом са разгледани две хидрохимични станции – при с. Горни Лом и преди заустването – при гр.Лом.

Информацията, с която се разполага за кислородния режим на р.Лом при с.Горни Лом е твърде оскъдна, неравномерно разпределена във времето за разглеждания период и изменяща се в тесни граници за един сравнително чист характер. Измерените стойности на разтворения кислород (О2) са в диапазона 9.6 – 12.5 mg/l. В тези граници не може да се търси тенденция на изменение тъй като тук основните фактори са естествените.

За съдържанието на биогенните елементи във водите на реката естественият фактор също е определящ и показаната тенденция не е в резултат на целенасочено намаляване на замърсяването, а по скоро на съществуващата тенденция на намаляване на използване на торове.

При толкова малко измервания, обобщаващият показател разтворени вещества във водите не показва някаква определяща се тенденция на изменение.

Нормално в този горен участък е случайният фактор да предопределя количеството на неразтворените вещества.

Кислородният режим на водите на р.Лом преди заустването в р.Дунав е нормален за една незамърсена река. Не може да се приеме, че съществува определена тенденция за изменение на разтворения кислород (О2) за разглеждания период.

Съществува тенденция за намаляване на органичното съдържание.

Биогенните елементи във водите на р.Лом преди гр.Лом не търпят значими изменения и на този етап с тази информация е рисковано да се търси тенденция.

Няма обяснение защо съдържанието на фосфатите (PO4) нараства за разглеждания период.

Както разтворените, така и неразтворените вещества не показват тенденция на изменени.

Органичното замърсяване на реката има слаба тенденция за намаление. И двата разглеждани показателя – БПК5 и Ок показват това.

Количеството на биогенни елементи нитратен азот (N-NO3), нитритен азот(N-NO2) и амониев азот (N-NH4) в речните води има определени тенденции за намаление за разглеждания период. Прави впечатление голямото разсейване на стойностите на нитратния азот (N-NO3) и нитритния азот (N-NO2). Специалистите запознати с генезиса на образуване, особено на нитритния азот (N-NO2), трудно биха се съгласили с една такава картина. Слабата замърсеност на водите изисква по-друг подход и по висока прецизност при анализа. Съдържанието на фосфати във водите на р.Арчар е твърде ниско- в границата на I категория води. При тези ниски лимитиращи стойности много трудно се търси тенденция на изменение. Още повече, че грешките при анализа при ниски концентрации са значими. По тази причина не може на този етап да се оформи становище за някаква категорична тенденция за изменение на фосфатите (PO4) във водите на р.Арчар.

Гореказаното се потвърждава и от развитието във времето на сборния показател разтворени вещества.

За неразтворените вещества в равнинните участъци от реките от особена важност е водния отток, при който се взема пробата. Обикновено информацията е разхвърляна и за показване на определена тенденция е необходим друг тип изследване (Фиг. 6.6.72).

Опредена, ясно изразена тенденция на изменение на качествените характеристики на водите на р.Арчар не се наблюдава. Много са факторите, които определят това състояние.

Река Войнишка

Кислородното съдържание на водите на р.Войнишка е сравнително добро. Твърде разпръснати са стойностите за разглеждания период и се изменят в границите 5.4 mg/l – 15.0 mg/l. стойностите около посочената горна граница са твърде малко вероятни. Независимо от тенденцията за намаляване на кислородното съдържание, по обективно е да се приеме, че липсва тенденция за изменение. Един от мотивите в това отношение е и разминаващата се информация за показателите на органично замърсяване БПК5 и Ок.

Концентрациите на биогенни елементи във водите на р.Войнишка се изменят в много широк диапазон. Не е изключена възможността и за залпови изпускания. В такъв случай много трудно еднозначно може да се определи тенденцията на изменение. В конкретният случай, ако има такава, то тя е към намаляване на концентрациите, но е много слабо изразена.

Количеството на разтворени вещества също показва тенденция за слабо нарастване. Съществуват измерени изключително високи стойности от порядъка на 800 mg/l. Ако те биха могли да бъдат елиминирани, то тенденция за изменение ще липсва.

Аналогично е положението с неразтворени вещества.

Като се имат предвид източниците на замърсяване на р.Войнишка и годишното разпределение на оттока може да се приеме, че качественото състояние на водите не показва тенденция на изменение.