Река Искър е най-дългата вътрешна река, протичаща изцяло на територията на Р. България. Тя е и единствената река, която извира от Южна (Югозападна) България, пресича напречно от юг на север Старопланинската верига (Искърския пролом), по чието било преминава главната вододелна линия на речната мрежа в страната и се влива в р. Дунав, северно от с.Гиген. Води началото си южно от местността “Гьолечица” (Черни Искър, Прав Искър) в Рила планина, юг-югозападно от с. Говедарци, Софийско и юг-югозападно от най-високия й връх Мусала (Леви Искър, Бели Искър). Дължината й е 368 км, а общата водосборна площ на реката и притоците й е 8647 км². Заема части от територията на 6 административни области: София, Софийска, Пернишка, Врачанска, Плевенска и Ловешка с население около 1 600 000 жители.