Разположение на площите подходящи за напояване. Към поречието на р. Искър е включена за съвместна оценка частта от горното течение на поречието на р Мътивир. Тя пресича Ихтиманското поле и се влива в яз “Тополница”. Определeното на подходящите за напояване площи е направено за следните райони от поречието на р.Искър:

• Втори район. Представен е с почвите на Софийското поле в района на гр. София и гр. Елин Пелин. Почвената характеристика обхваща излужени канелени горски, алувиални и алувиално-ливадни почви.

Всички представени почвени типове са плодородни От тях само сивите горски почви са с най-нисък продуктивен влагозапас - 1624 m ^{3/ h a} . При нормални години, зимните валежи и топенето на снеговете осигуряват на почвения профил запаси достигащи почти до пределната полска влагоемност. Те съответстват на една поливка, което създава условия за успешно отглеждане на житните култури без напояване. За останалите култури напояването осигурява увеличение на добивите.

Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието е необходимо да се съобразят с обстоятелството, че долното течение на р. Искър попада в умерено континенталната климатична зона на Дунавската равнина и предпланините със сравнително по-студена зима и топло лято. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите се характеризират със средногодишна стойност около 550 m m , която за някои култури е под водопотреблението на културите през вегетационния период.

Напояване. Значително развитие на напояването се осъществява в края на петдесетте години с изграждането напоителната система “Източно Софийско поле” и една малка част от напоителна система “Западно Софийско поле” През седемдесетте години е изградено Ботевградското поле и полето на гр.Правец С изграждането на тези системи успоредно се изграждат напоителните системи в Самоковското и Ихтиманското полета. Изграждането на напоителните системи в Трети район - долното течение на р.Искър е осъществено по продължително врече поради етапното им изграждане.

						Прогноза за напояваните площи
№	Пункт	Площи със годна инфра-		Поляти площи		Варианти
		структура	за 1998 г.		Реалис-		Оптимис-	Макси-
					тичен		тичен	мален
І.	НС“Източно Софийско поле
1.	ХТР “Елин Пелин”	8444	174		3741		8386	8386
2.	ХТР “София”	4940	102		2189		4906	4906
3.	ХТР “Ихтиман”	3901	81		1729		3875	3875
	Сума	17285	357		7659		17167	17167
ІІ.	НС“Западно Софийско поле”
1.	ХТР “Блато”	150	7		66		149	149
	Сума	150	7		66		149	149
ІІІ.	НС “Ботевград”
1.	ХТР “Ботевград”	3102	65		1375		3080	3080
2.	ХТР “Правец”	355	7		157		353	353
2.	ХТР “Малък Искър”	406	8		180		403	403
	Сума	3863	80		1712		3836	3836
ІV.	НС “Самоков”
1.	ХТР “Самоков”	1403	29		622		1393	1393
3.	ХТР “Алино”	310	7		137		308	308
	Сума	1713	36		759		1701	1701
V.	НС “Бяла Слатина	30925	1067		1922		4433	4433
	Сума за цялото поречие	53936	1547		12118		27286	27286

Основни напоителни системи в поречието.

Началото на изграждане на напоителните системи в поречието на р. Искър до района та гр. Нови Искър е положено с изграждането на яз. Искър. Мелиоративното изграждане на полетата след гр.Мездра до устието на р. Искър е извършвано независимо от останалите райони на поречието. Изградените до момента напоявани площи са обособени в следните напоителни системи:

Хидротехнически район “Алино” Изградена е в поречието на р. Алино - приток на р.Искър. Основен водоизточник е яз. “Алино” за сезонно изравняване на оттока на реката. Площите се напояват гравитачно. Размерът на годните за напояване площи е 310 h a

Хидротехнически район “Самоков”. Разположена е под гр. Самоков. Основни водоизточници са реките Искър и Бели Искър. Изградени са две водохващания за използване на течащите води на двете реки. . Водата за напояване се подава гравитачно. Размерът на годната за напояване площ е 1403 h a .

• Напоителна система “Източно Софийско поле” Обхваща обработваемите площи в граници от бент Панчарево до гр. Нови Искър и от р. “Искър”, в източна посока до Източния магистрален канал (ИМК). Основният водоизточник е яз. Искър от където вадата се получава след междинно регулиране в бент “Панчарево”. Като допълнителни водоизточници се използват водите на р. Владайска с възможност за напояване на около 610 h a и водохващане на р. Искър “Чисти води” за 75 h a . В последствие, за осигуряване на допълнителни води за напояване и промишленото водоснабдяване на металургичния комбинат “Кремиковци, е изграден яз. “Огняново” на р. Лесновска. Напоителната система е изградена предимно за гравитачно напояване. В нея са обединени три хидротехнически района. Двата хидротехнически района - ХТР “Елин Пелин” с годна за напояване площ 8444 h a и ХТР “София” с годна площ 4940 h a .са функционално свързани елементи. Третият ХТР “Ихтиман” е включен към структурата на напоителна система “Източно Софийско поле” само административно. Функционално не е свързан със системата, защото е разположен в Ихтиманското поле - извън поречието на р. Искър. Основният водоизточник е яз. “Бакър Дере“. Собственият му приток е недостатъчен и в него помпено се прехвърлят допълнително води от р Мътивир. Напояваната площ, оценена като годна, е 3901 h a .
• Напоителна система “Западно Софийско поле” Изградена е една малка част от предвидената за напояване площ. Това са няколко самостоятелни хидротехнически района, на които обединението им в напоителна система е повече на административна, отколкото на функционална основа. Основните водоизточници на отделните напоителни полета са помпена станция “Курило” за напояване на 966 h a ., водохващане на р. Блато с помпена станция “Мрамор”за - 863 h a ., сондажни кладенци за напоително поле “Мекиджа”за - 150 h a . и малък язовир “Филиповци” за 43 h a . От цялата изградена площ е останала, като годна или ефективна, за напояване само част от площта на ХТР “Блато” в размер на 150 h a .
• Напоителна система “Ботевград”. В нея са обединени три хидротехнически района. Всеки от тях е изграден в отделно поречие на притоците на р.Искър.

Хидротехнически район “Ботевград” Изграден е за напояване на площите на Ботевградското поле. Основен водоизточник е яз “Бебреш”. По голямата част от площите са изградени за дъждуване с естествен напор. Обхванатата от системата площ, която в момента се води както годна за напояване 3102 h a .

Хидротехнически район “Правец”. Изграден е за напояване на площи от полето на гр. Правец. Използват се водите на приток на р Малък Искър с изграден малък язовир. Напояваните площи се дъждуват с изградената под язовира помпена станция. Размерът на частта от напояваната площ, която в момента се води като годна е 355 h a .

Хидротехнически район “Малък Искър”. Площите са разположени в поречието на р. Малак Искър, която е основен водоизточник.. Използват се течащите води, като се подават помпено към напояваните площи. Размерът на частта от тях, оценена като годна, е 406 h a .

Напоителна система “Бяла Слатина”. Разположена е след гр.Червен Бряг по левия бряг на р. Искър. Обхваща площи от землищата на гр. Кнежа и селата на района. Основният водоизточник е река Искър. Използват се течащите й води за напояване. Издигат се помпено. В експлоатация са само площите от първо стъпало. С инвентаризацията от 1998 год. е установено че годната за напояване площ е в размер на 30925 h a .

Валежи за характерна обезпеченост в периода м. Юни - м. Август

Поляти площи в поречието. Процентът на полятите площи през 1999 год. по хидротехнически райони е един от най-ниските за страната.