Качество на водите
При изясняване тенденциите на изменение на качествените характеристики на водите на р.Искър за участъка до яз.Искър е използвана информация на НИМХ, а за участъка под гр.София и на МОСВ. Това се наложи от обстоятелството, че информацията до яз.Искър бе набирана в същия период по схема, отговаряща на поставените задачи в настоящето задание.
За участъка за р.Искър под гр.София са разгледани три хидрохимични станции: при гр.Нови Искър, при гр.Роман и преди заустването при с.Оряховица.
Река Искър – гр.Нови Искър
Кислородният режим на реката при с.Нови Искър не е добър. Като изключим няколко по-високи стойности той се изменя в границите 1-7 mg/l. Чувства се едно слабо увеличение на количеството на разтворения кислород (О2), но това не е ефект от по-добро пречистване на отпадъчните води, а по-скоро от срива на промишлената дейност.
Това твърдение се подкрепя с намаляване на органичното замърсяване. По- убедителна е тенденцията показана чрез показателя Ок, отколкото чрез показателя БПК5. Съвсем допустимо е намаление на Ок с 2-3 mg/l. Показаното чрез показателя БПК5 е необходимо да се прецизира.
В съдържанието на биогенни елементи във водите на реката, като нитритен азот (N-NO2) трудно може да има някакво намаление, като се има предвид че пречиствателната станция в Кубратово в това отношение не е направила особен прогрес. Разпръснатите стойности създават такава илюзия, но на практика може да се приеме, че не съществува никаква тенденция. Съдържанието на нитритния азот (N-NO2) подкрепя гореказаното. Аналогично е положението със съдържанието на фосфати. Количеството на амонячен азот (N-NH4) показва определена тенденция за намаляване, но в никакъв случай не може това намаляване да е от 10%.
Сборният показател разтворени вещества показва, че ако съществува някаква слаба тенденция за намаляване, тя е твърде слаба на около 15%. Резултатите за неразтворените вещества показва тенденция за намаляване също в границите на 15-20%.
Заключение: Замърсяването на водите на р.Искър при гр.Нови Искър показва слаба тенденция за подобряване в границите на 10-20% за разглеждания период.
Река Искър – гр.Роман
Кислородното съдържание на водите в р.Искър при гр.Роман се изменя в твърде голям диапазон.
Органичното замърсяване изразено чрез показателите БПК5 и Ок проявява тенденция към намаляване. Съществува известно несъответствие на отделни стойности между двата показателя, но те не са в състояние да променят тенденцията.
Биогенното съдържание във водите на р.Искър също проявява тенденция за намаляване в разглеждания период. При фосфатите това не е така ясно очертано. Съществуват няколко стойности, които будят съмнение в представителността си.
Обобщаващият показател разтворени вещества показва също тенденция към намаление. Но тук тази тенденция е по-слабо изразена.
Неразтворените вещества в този пункт също показват тенденция към намаление, макар и слаба. Като изключим една стойност останалите резултати са надеждни.
Заключение: Качествените характеристики на водите на р.Искър при гр.Роман показват тенденция към подобрение.
Река Искър – с.Оряховица
Кислородното съдържание на р.Искър преди заустването е много добро. То се изменя в граници от 6.4 до 13-14 mg/l. Стойностите по-високи от 13 mg/l трябва да се приемат с известни резерви. Определяща е тенденцията за повишаване на количеството на разтворен кислород в речните води.
В синхрон с гореказаното, количеството на органичното замърсяване намалява в рамките на разглеждания период. Получените стойности по двата показателя са в допустимите граници.
Биогенните елементи (N-NO3), (N-NO2), (N-NH4) във водите на р.Искър също проявяват тенденция към намаляване.
Няма обяснение тенденцията за повишаване съдържанието на фосфати. Може би трябва да се повиши прецизността на анализа.
Сумарният показател разтворени вещества естествено следва тенденцията на главните йони т.е. съществува тенденция за намаляване на съдържанието на разтворени вещества за разглеждания период.
При неразтворените вещества, като се изключат няколкото високи стойности то тенденция на изменение не се наблюдава. Очевидно, при набиране на някои от пробите са съществували условия довеждащи до по-високи стойности на съдържанието на неразтворени вещества.
Заключение: Качественият състав на водите на р.Искър преди заустването в р.Дунав има определена тенденция за подобряване.