Хидрогеоложка характеристика и степен на използваемост на подземните води.
Дунавският район за басейново управление на водите обхваща по-голямата част отСеверобългарската артезианска област, която включва първостепенните геоструктурни единици като Северобългарското сводово издигане, Ломската падина, целия Предбалкан и северните склонове на Западнобалканската тектонска зона (фиг. 4.1.). Само най-източната част – Варненският артезиански басейн се отнася към Черноморския район за басейново управление.
Дунавският район е най-интересният в хидрогеоложко отношение и е сравнително най-богатият на подземни води измежду четирите района. Предпоставка за това е запазената от силни тектонски нарушения мантийна покривка на Мизийската платформа, където в дебелите, от няколко стотин до 2-3 хил. метра, мезозойски седименти съществуват мощни резервори с пресни и менерализирани подземни води. В настоящата разработка се прави хидрогеоложка характеристика на пресните подземни води от зоната на активния водообмен, които представляват интерес за различните видове водоснабдявания. Четири отличителни черти на Дунавският район заслужават да бъдат изтъкнати:
1. В Североизточна България, в района на Лудогорието са формирани обширни карстово-пукнатинни водоносни хоризонти сред дебелите до няколко стотин метра малм-валанжински и барем-аптски варовикови седименти. В южните и централни части на Северобългарското сводово издигане те образуват два етажно разположени водоносни хоризонта, разделени от дебелослойните хотривски мергели, а на север, поради фациални изменения образуват общ карстово-пукнатинен водоносен хоризонт. Преобладава хоризонталното развитие на пукнатинните и карстови ходове, което е характерно за платформения тип карст. Всред дебелопластовите отложения се очертават зони на по-интензивно окарстяване и съответно по-висока продуктивност, които се уточняват в хода на детайлните хидрогеоложки проучвания.
Известно е, че в тази част на страната (източно от водосбора на р. Русенски Лом) липсва постоянен повърхностен отток. Водите на временно възникващите потоци понират в окарстените варовикови скали на речните легла и се превръщат в подземен отток. Това е причината в този край единствен източник за водоснабдяване да са подземните води. Експлоатацията им, обаче е твърде скъпа. Налага се изграждане на дълбоки до няколко стотин метра сондажи, а изпомпването на водата често е от 100 – 150 m дълбочина (67 % от стойността на добитата вода е за ел. енергия). Цената тук е 1 лев за 1 m3 вода. Въпреки интензивната експлоатация от тези водоносни хоризонти, която се оценява на около 4 m3/s, съществуват резерви от още около 6 m3/s.
2. В Северозападна България съществува обширният Ломски артезиански басейн. В неговия обхват влизат части от средните и долни течения на реките Арчар, Лом, Цибрица, Огоста, Скът. В този басейн са формирани два значителни водоносни хоризонта – понтски и сарматски и един по-слабо водоносен – дакромански. Понтският хоризонт е в песъчливи пластове и съдържа порови води, а сарматският е изграден от различни видове седиментни скали (варовици, песъчливи варовичи, пясъци), поради което водите в него са от смесен тип – пукнатинно-карстови-порови. Зоната на подхранване на понтския водоносен хоризонт се очертава като дъгообразна ивица в южната част на басейна. На север хоризонта е покрит от по-млади отложения и той придобива напорен характер. Дренирането на хоризонта се извършва в р. Дунав. Въпреки значителните експлоатационни ресурси (не по-малко от 1 m3/s) сегашното използване на тези води е твърде малко и е от порядъка на 200 l/s.
Сарматският водоносен хоризонт има обширно разпространение в цяла С.З.България – от р. Тимок до р. Искър. Неговите води дават началото на множество извори, като по-нататък той подхранва реките по цялото им протежение. Повечето от изворите са каптирани за местно водоснабдяване, така че възможностите в тази насока са почти изчерпани. По-нататъшно разширяване на експлоатацията е възможно чрез изграждане на сондажни кладенци след провеждане на съответни хидрогеоложки проучвания.
3. Планинският карст е развит предимно в района на Предбалкана. Водообилни карстови басейни са формирани във варовиците и доломитите на средния триас и в карбонатния фациес на горна юра - долна креда. Такива са карстовите басейни в Монтанско (поречие Огоста), във Врачанския Балкан (поречия Огоста и Искър), в Тетевенския антиклинорий (поречие Вит). Разтоварването на басейните се извършва чрез големи карстови извори, но водните маси са твърде неравномерно разпределени през годината – големи дебити през зимно-пролетния период и много по-малки през лятно-есенния период. Повечето от изворите са каптирани, обаче с оглед гарантиране висока обезпеченост за водоснабдяването, каптажите улавят твърде малък процент от годишния отток. Възможни са два пътя за по-ефективно оползотворяване на карстовите води:
4. Особена привилегия на Дунавският район и то не само за хидрологията на района, но и в хидрогеоложко отношение е самото протичане по северната му граница на голямата европейска река. Макар че българският бряг на р. Дунав в по-голямата си част е висок, все пак съществуват десетина участъка, в които са запазени речните тераси, известни като Крайдунавски низини. В алувиалните отложения са формирани обилни водоносни хоризонти с много добри филтрационни показатели. Благодарение на пряката хидравлична връзка с реката е възможно привличане на извънредно големи количества речни води към високодебитни крайбрежни водовземни съоръжения – кладенци тип “Раней” и вертикални тръбни кладенци. От досегашната практика е установено, че привлекаемите водни ресурси по протежение на Крайдунавските низини са от порядъка на 300 – 500 l/s/km. Освен това редица низини имат подземно подхранване от прилежащите към тях обширни водоносни хоризонти. Така в С.З. България Арчар-Орсойската, Цибърската и Козлодуйската низини получават подхранване от понтския водоносен хоризонт, а Островската – от сарматския водоносен хоризонт. В С.И. България обширната Бръшлянска низина (Побрежие) и Айдемирската низина се подхранват подземно от барем-аптския водоносен хоризонт. Всички сравнително големи крайдунавски градове като Видин, Лом, Козлодуй, Оряхово, Свищов, Русе и Силистра се водоснабдяват с подземни води от Крайдунавските низини. Подземни води от Бръшлянската и Айдемирска низини с помощта на системи от стъпални помпени станции се пращат далеч на юг за водоснабдяване на населените места в Лудогорието. От количествена страна подземните водни ресурси на Крайдунавските низини не поставят никакви проблеми, единствено качествата на водите за питейн нужди изискват съответни изследвания. Общата преценка е, че Дунавският район разполага със значителни експлоатационни ресурси подземни води. Основно и най-лесно достъпно находище на пресни подземни води си остават речните тераси, в които водоносните пластове са с много добри филтрационни свойства и където съществуват условия за привличане на речни води към водовземните съоръжения. В С.И. България при отсъствието на постоянен речен отток, подземните води на горноюрско-долнокредния и барем-аптския водоносни хоризонти представляват главния източник за водоснабдяване. Карстовите води в планинската част на района представляват голям естествен ресурс, но те имат много променлив режим. Тяхното ефективно усвояване изисква нови водостопански и хидротехнически инфраструктурни решения в рамките на района за басейново управление.
Сумарната оценка за потенциалните експлоатационни ресурси на подземните води в Дунавския район възлиза общо на около 90 m3/s, от които:
Сегашната експлоатация на подземните води в района е много трудно установима. По данни главно на Нац. Статистически Институт за 1998 г. и според други архивни информационни материали общо в района се използват около 13.5m3/s или 425 . 106 m3/a (без да се вземат под внимание личните, семейни кладенци).
По отношение качествените характеристики, значителна част от подземните води в района отговарят изцяло на изискванията на съществуващия БДС 2823/83 за питейно водоснабдяване. Друга част (съдържащи предимно незначителни количества амоняк, нитрити, нитрати или са с повишена температура) са пригодни- след хлориране и/или след смесване с други чисти води или се отнасят към термоминералните води. Трета част са пригодни за такива цели само след пречистване. Най-често срещаното замърсяване на подземните води е с нитрати, произхождащи от изкуствените торове върху селскостопанските земи. Локални органични замърсявания (нитрити, амоний и др.) се наблюдават около селища без канализационна мрежа. В някои от Крайдунавските низини (Карабоазка, Вардим-Новградска и др.) е възникнало засоляване на почвите и на подземните води поради плиткото залягане на водното ниво и незадоволителното действие на отводнителните системи.
Трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че значителна част от пробите за хидрохимичен анализ са взимани от сондажни кладенци, без да е проведено необходимото водочерпене , вследствие на което се стига до заблуждаващи резултати. След хармонизиране на нашите нормативи с директивите на ЕС и препоръките на СЗО по отношение начина на пробовземане, методиката на хидрохимичните анализи, както и преразглеждане на пределно допустимите концентрации, ще се увеличи делът на подземните води, годни за питейно-битови нужди.