Хидроложка характеристика. Оттокообразущи фактори.

Дунавският район за басейново управление включва всички Дунавски притоци, образували своите речни мрежи и течения на територията на България и изливащи води в р. Дунав на българска територия. Само р. Нишава и нейните главни притоци р. Ерма, Габерска и Височица събират води от територията на България, но пресичат държавната граница с Югославия на запад, където заустват в р. Дунав.

Дунавският район обхваща 45% от територията на България и преобладаващата част от територията на Северна България, т.е. на север от билото на Стара планина. Изключение прави р. Искър, която води началото си от Рила и по пътя си събира води още от Витоша, Плана планина, Лозенската планина, Люлин, южните склонове на Стара планина между Петрохански проход и Витиня, пресича Стара планина през Искърския пролом и след това приема притоци от северните склонове на Стара планина. На юг от билото на Стара планина е развита речната мрежа на р. Нишава с нейните притоци.

Дунавските притоци на Северна България събират водите си от северните склонове на Стара планина, която е най-водообилна в най-високите си части: в Западна Стара планина - Чипровска и Берковска планини и в Централната част около в. Ботев (2376 m) - Калоферска, Троянска, Елено-Твърдишката и около в. Вежен - Златишко-Тетевенска планина. В тази част на Балкана падат най-обилните за района валежи - годишните суми превишават 1000-1200 mm. По-обилните валежи формират и най-високи модули на речния отток, който в тези части на Стара планина превишава 20-25 l/s/km². По-голямата овлажненост на тези части съчетано с планинския релеф, големите надморски височини и наклони са допринесли до силно развитие на гъстотата на речната мрежа, която там достига 1,5-2,5 km/km² и повече.

Водообилността на района в поречието на р. Горни Искър - по Северните склонове на Рила е още по-голяма и се изразява с годишни валежи над 1200-1300 mm. Модулите на средногодишния отток превишават 35-40 l/s/km². Гъстотата на речната мрежа достига и превишава 3 km/km².

В северна посока от билото на Стара планина, следвайки главното понижение на надморската височина на северните склонове, се намалява и водообилността на водосборите и реките. Така вече в подножието на Стара планина приблизително по линията гр. Монтана - Ловеч - Омуртаг годишните валежи спадат до 650-700 mm, а отточният модул - до около 4-5 l/s/km², а гъстотата на речната мрежа пада до 0,5 km/km².

В придунавската част на равнината валежът намалява до 500-600 mm годишно, модулът на оттока - под 0,5-1 l/s/km² и гъстотата на речната мрежа даже под 0,1-0,2 km/km². В Североизточна България - в поречията на Добруджанските реки вследствие на окарстеността на територията речните течения фактически изчезват и остават само сухи долини и корита, в които вода тече само при продължителни интензивни дъждове.

Очертаната закономерност в териториалното изменение на овлажненоста е нарушена за р. Искър на юг от Стара планина. Там посоките на изменение на овлажнеността се променят съобразно понижението на склоновете на долините и Софийската котловина, където годишният валеж спада до около 550 mm, модулът на оттока до 2 l/s/km² и гъстотата на речната мрежа до 0,8 km/km².

Изменението на овлажнеността на речните течения вътре в годината зависи от разпределението на валежите, снежната покривка и температурите на въздуха. Във високите планински части на района през зимата оттокът е нисък вследствие намаления приток на вода под дебелата снежна покривка и ниските температури. В тази част обилните дъждове през пролетта и високите температури, предизвикващи интензивно снеготопене, довеждат до рязко покачване на оттока, който достига максималните си стойности през април-май, когато месечният максимум като процент достига 15-20% от годишния, а като отточен слой достига стойности над 80 mm.

В по-ниските части на Дунавския район максимумът на пролетното пълноводие се измества към март-април вследствие на по-ранното снеготопене, като запазва максималната си процентна стойност, но намалява отточния максимум над 40-50 mm, за р. Русенски Лом - под 10 mm. Пълноводието е най-концентрирано във високопланинските басейни - главното му ядро е през април-май. В ниските райони то се разпластява във времето, като се увеличава неговата продължителност и намалява високата му част.

Маловодието е през лятните и есенни месеци: от юни-юли до октомври-ноември, като минимумът е най-често през август-октомври.

През отделни години за високопланинските реки се оформя слабо есенно пълноводие и зимно маловодие, но типичното разпределение през есента показва само слабо покачване от летния минимум към пролетния максимум.