Демографска характеристика на Дунавски район

Дунавският район за басейново управление включва общини от поречията на реките: западно от Огоста и Скът; Искър, Блато и Малък Искър; Вит; Осъм; Янтра, Росица и Голяма река; Русенски Лом и безотточните дунавски, добруджански (Топчийска, Чайрлък, Война, Царацар, Канагьол, Хърсовска, Караман дере, Суха и др.); Нишава; Ерма.

Демографската характеристика на района е свързана със сегешната и бъдеща консумация главно на питейна вода, тъй като преобладаващата част от тази консумация се отнася за населението.

Питейна вода се употребява и в производствени процеси (главно от хранително-вкусовата промишленост), в селското стопанство - за нуждите на животновъдството и в други сфери, каквито са бюджетните, здравните и учебни заведения, търговски обекти и т.н.

В Дунавския район има 113 общини с 2267 селища към тях, като разпределението им по поречия се дава в съответните томове. С най-много селища е поречието на р. Янтра - 800.

Данните за демографската картина до 31.12.1998 г. и в перспектива до 2010 г. за Дунавски район са както следва:

Броят на населението през 1998 г. е 46% от населението на страната. За района (както и за цялата страна) тенденцията е към намаление. Особено силно е то в поречието на р. Огоста и Скът и западно от тях, където населението през 1998 г. е със 6% по-малко от 1992 г. Подобно е положението и в общините в поречията на дунавските добруджански реки, където населението през 1998 г. е с 4% по-малко от 1992 г. Общо за района прогнозата предвижда намаление спрямо 1998 г., през 2005 г. с 3%, а през 2010 г. с 5,4%.

Това намаление в някаква непряка степен би трябвало да се отрази върху потреблението на питейна вода, ако не му противостоеше очакваното повишаване в благоустроеността на населените места, преминаването в по-висок функционален тип и повишаване денонощната потребителска норма за един жител. Заедно с това се очаква оживлението в промишлеността, туризма и търговията също да увеличи консумацията. Така е и заложено в прогнозата за водопотреблението през 2010 година.

По-големи центрове (консуматорски) са: Столицата, Видин, Лом, Монтана, Враца, Козлодуй, Ботевград, Тетевен, Плевен, Троян, Ловеч, Свищов, Габрово, Велико Търново, Горна Оряховица, Севлиево, Русе,, Силистра и Добрич.