Река Шабленска е всъщност суходолие с образуване на водно течение само при силни дъждове, подобно на добруджанските притоци на р. Дунав в средните и долните им течения. На север от нея няма оформени реки и съществуващите крайморски малки езера имат подземно водно подхранване. В тази част на крайморския склон на Добруджанското плато годишните валежи от 500-550 mm не формират речен отток поради силно водопропускливите почви, наличието на карст и дълбок водоупор.

В югоизточната част на Добруджанското плато (водосбор на р. Батова) хидрогеоложките условия позволяват образуването на постоянни речни течения и при същия размер на валежа модулът на оттока достига до 4-5 l/s/km². За р. Девня след карстовите извори модулът рязко се отличава с високата си стойност - 14,7 l/s/km², което показва, че водосборът на карстовите извори е значително по-голям от този на повърхностния отток.

Най-водообилната част на Черноморския район се намира до южната ни граница. Там съчетанието от планинския масив на Странджа и географското местоположение на пътя на значителна част от средиземноморските циклони, определя високи есенно-зимни валежи и съответно есенно-зимно пълноводие. Годишните валежи в Странджа планина се изменят от 550 mm в подножието до над 900 mm около Малко Търново. Съответно на тези валежи средният отточен модул варира между 5 и 15 l/s/km²

Втора водообилна зона е Стара планина в югозападната част на поречие Камчия. В най-високите части на Котленския Балкан валежите достигат до над 750-800 mm, а отточните модули до 10 l/s/km².

В ниските части на поречие Камчия валежите спадат до 550 mm годишно, а модулите на оттока - до 2 l/s/km² по течението на р. Луда Камчия и до 1-2 l/s/km² по поречието на р. Голяма Камчия.

В Бургаската низина и нейните по-ниски склонове валежите са между 500 и 550 mm, а отточният модул е под 3-4 l/s/km².

Реките от Черноморския район в по-голямата си част се характеризират с влажна есен и зима, когато падат най-много валежи - от 50-70% от годишната стойност и то предимно от дъждове. Това определя и есенно-зимното пълноводие на реките, най-ярко изразено в южната част с рязко покачване на оттока още през декември, достигане на максимума през февруари-март, а след април-май започва маловодният период. Минимумите на маловодието за всички реки са обикновено през август-септември.

Изключение от описания ход на овлажнеността през годината, характерен за континентално-средиземноморската климатична област, правят реките в северозападната част на Черноморския район - р. Провадийска и най-северния приток на р. Голяма Камчия - р. Врана. При тях е по-силно изразено влиянието на континенталния климат с обилни валежи в края на зимата и пролетта и формиране на зимно-пролетно пълноводие с месечни максимуми от март до май, а начало на маловодието след май-юни.