Средногодишният отток на реките южно от Камчия по данните от хидрологични станции се изменя в границите от 0.125 (3.94*) на р. Хаджийска при с. Ръжица до 7.694 (242.64*) на р. Велека при с. Граматиково.

Колебанията му в разглеждания период (1961-1998г.) са в границите 0.008-0.470 (р. Хаджийска при с. Ръжица) и 1.657-20.776 (р. Велека при с. Граматиково). Средноквадратичното отклонение на средната стойност варира между 0.105 и 4.124 за същите реки и пунктове, коефициентът на вариация (Cv) е в границите 0.461 (р. Велека при с. Звездец) и 0.843 (р. Хаджийска при с. Ръжица), а оценките за коефициента на асиметрия (Cs) 2.261 (р. Факийска при с. Зидарово) и 0.234 (р. Господаревска при с. Светлина).

Отточните модули, даващи представа за интензивността на оттокообразуването средно върху водосборните площи се изменят в диапазона 9.992 за р. Велека при с. Граматиково до 1.954 за р. Айтоска при Камено. Най-високи отточни модули имат поречията, които имат най-високи средни надморски височини на басейните, например р. Велека при с. Звездец с надморска височина 460 м има отточен модул 9.696 , а р. Господаревска при с. Светлина при с надморска височина около 177 м има среден отточен модул само 2.993 .

С увеличаването на водосборни площи колебанията на оттока се намалява, за което свидетелстват по-ниските коефициенти на вариация. Най-големите временни колебания показва р. Хаджийска при с. Ръжица с коефициент на варияция Cv=0.843, което вероятно се дължи на валежите и малкия водосборен басейн.

В таблица 1 са дадени средномногогодишни водни количества и модули за основни пунктове главно от хидрометричната мрежа. Също там са дадени и останалите стандартни статистически параметри(, Cv и Cs), както и екстремумите от наблюдавания период. Асиметричността на редовете е изразена с моментна характеристика Cs, която не е устойчива, поради ограничеността на периода за оценка по метода на моментите. Но независимо от неустойчивостта й, закономерностите на териториалните й изменения си проличават и те са подобни на тези за Cv: по-голяма асиметричност на редовете за водосборните басейни със слаба естествена зарегулираност на оттока.

Минималният речен отток като годишна стойност на поречия южно от Камчия се изменя от 0.008 на р. Хаджийска при с. Ръжица до 1.657 на р. Велека при с. Граматиково. В относителни единици спрямо средногодишното , т.е. се изменя от 0.065 за р. Хаджийска при с. Ръжица до 0.300 за р. Велека при с. Звездец (таблица 2).

Минималният средномесечен отток се явява като правило през лятно-есенно маловодие и най-много през м. Август и септември. Той има много широк диапазон: от 0 (за реките Хаджийска, Айтоска, Средецка, Факийска) до 0.260 за р. Велека при с. Граматиково (таблица 2).

Статистическите характеристики (средно и средноквадратично ) са изразени в средногодишен отточен слой (mm). Използвано е вероятностно-статистическото разпределение на Стюдент с базов период 1937-1998 (N=62г.), чиято представителност е оценена на първия ред на таблицата по-долу за отточния слой на Черноморския басейн спрямо дългия базов представителен период 1890-1996 с дължина 107 години. Вижда се, че периодът 1937-1998г. за средния отток на Черноморския басейн има представителна средна стойност: само с 4,8% се различава от нормата , а периодът на повторяемост N_p=114 г. малко надвишава базовия г. Следователно, периодът 1937-1998 г. може да служи като базов за по-късите редове.

Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречията южно от Камчия е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващи фактори, характерни за климатичните райони на Черноморска климатична подобласт, в който попадат водосборните басейни. Поради своето южно положение районът получава най-големите си валежи по време на зимното активиране на циклоничната дейност в Средиземноморски басейн. Зимните валежи (със сезонната сума от порядък на 150 - 271 мм) са едни от най-големите в ниските части на страната. Голямата част от тях пада във вид на дъжд, но все пак в близо една трета от случаите валежите от сняг. Снежната

Резултатите от извадките на месечните и годишни редове са представени в таблица 5.

Върху горнокредните и палеогенските скални формации, на сравнително малка площ (около 320 km²) са разпространени съвременните отложения на реките Айтоска, Ахелой, Чакърлийка (с приток Санър дере), Средецка (с притоци Каялъдере, Кулаковска, Голямата и Проходска), Факийска, Изворска, Хаджийска (с приток р.Бяла), Ропотамо, Дяволска и Орешка (с приток Узунчаирска), Маринка, Отманлийска, Равногорска и др.

Алувиалните отложения на всички реки се характеризират със сходна морфология на профила си и филтрационните свойства на водоносните хоризонти включени в тях.

Филтрационните свойства на чакълесто-песъчливите пластове в алувиалните отложения са сравнително добри. Средният коефициент на филтрация варира от 50 до 150 m/d, а проводимостта от 70 до 350-400 m²/d. Срещат се стойности и за двата параметъра както по-ниски, така и по-високи. С най-добри филтрационни характеристики се отличават водоносните хоризонти в терасите на реките Ахелой, Русокастренска и Велека, а с най-ниски тези на Маринка, Отманлийска, Равногорска, Черна, Бутамята, Силистар и Резовска.

Получените относителни дебити при опитните водочерпения варират в интервала 0,5-15,4 dm³/s/km², но най-характерни са стойностите между 1,5 и 2,5 dm³/s/km². Дебитите на отделните експлоатационни кладенци обикновено варират от 6,0 до 8,0 dm³/s. В единични случаи те надхвърлят 10 dm³/s.

В пролувиалните и пролувиално-делувиалните наноси водоносни хоризонти със значими ресурси се установяват в района на гр. Айтос и в Просеник-Гълъбецкия грабен. Максималната дебелина на наносите е 35-50 m, а на водоносната част от 5 до 8 m. Коефициентът на филтрация на водоносните материали при Айтос е 32-71 m/d, в Просеник-Гълъбецкия грабен 25-35 m/d. Проводимостта на пласта е съответно 100-200 и 100-140 m²/d.

Средната стойност на коефициента на филтрация е 12,5 m/d, а проводимостта варира в тесни граници от 93 до 100 m²/d.

Относителните дебити на кладенците (14 бр.) показват количества от 1,7 до 3,8 dm³/s/m.

Сарматският водоносен хоризонт (между кв.Сарафово и гр.Поморие) е изграден от напукани и частична окарстени оолитни варовици и варовити пясъчници с прослойки от пясъци. Дебелината му е между 20 и 60 m.

Коефициентът на филтрация на водоносния хоризонт е над 50 m/d, а проводимостта е 40-60 m²/d. Относителните дебити на кладенците, прокарани в него, варират от 0,5 до 3,0 8 dm³/s/m.

Напорната част на палеогенския водоносен хоризонт заляга на значителни дълбочини (до 872 м) в структурата под мергелите на Мугриската свита. Има ниски филтрационни свойства (T< 10 m²/d) и се счита за слабо водоносен.

в. Водоносни хоризонти от подложката и оградните масиви

Пресните води са свързани с горните, изветрителните нива, където образува издържан пукнатинен хоризонт. Подземните води в него са безнапорни. Напорен характер добиват в участъците, където е припокрит от по-млади седименти, както и в участъците с развити тектонски нарушения. Независимо, че много селища и отделни домакинства използват подземните води на горнокредния хоризонт, като цяло той се счита за слабо водоносен. На изток-югоизток от линията гр.Бургас – гр.Средец той е практически безводен.

Независимо от това, чрез сондажи на редица места са открити значителни водни количества, свързани с горнокредния хоризонт: С-23 (на КГ) - 25 dm³/s; С-77 (Енергопроект) - 7,0 dm³/s; С-57 (Водоканалпроект) - 26 dm³/s и др. Всички тези находища са свързани с тектонски нарушения, които интегрират подземни потоци, формирани на големи площи от хоризонта.

Термалните води са привързани към по-дълбокиге нива на горнокредния вулканогенен комплекс. Общото количество на тези води, които са установени в пет находища, е 50,5 dm³/s (Поляново – 16; Айтос – 6; Съдиево – 13; Бургаски бани – 10 и Медово – 5,5 dm³/s).

Подхранването на карстовите води се извършва от инфилтрация на валежни води и в по-малка степен от реките. Дренирането им става от редица големи извори. В Малкотърновския басейн водите се дренират от изворите Докузак (300 dm³/s), Катун (150-180 dm³/s), Бакаджишки врис (35 dm³/s), Малкият врис (10 dm³/s), Големият врис (20 dm³/s), Махленският врис (25 dm³/s), Езерото (15 dm³/s) и др. Варовнишкият басейн се дренира от изворите Двата близнака (100 dm³/s), а Башдерменския от Башдерменските кайнаци (62 dm³/s) и редица други.

Извън споменатите карстови басейни в пространството между селата Индже войвода, Калово, Заберново, Визица и Българи в по-слабо окарстените и напукани варовици, варовити пясъчници, прекристализирани варовици и доломити, са формирани пукнатинно-карстови води.

Химичният състав на подземните води в кватернерните наслаги на реките Айтоска, Чакърлийска, Русокастренска, Средецка, Ахелой, Факийска е хидрокарбонатно-калциево-магнезиев от II тип. Общата минерализация на водите най-често е между 700 и 800 mg/dm³. По обща твърдост се отнасят към категорията на твърдите води със стойности 7,5-9,2 mg-equ/dm³ (21,0-25,8 Н°). В алувиалните отложения на р. Русокастренска водите са от категорията на много твърдите – 10,5-13,6 mg-equ/dm³ (29,4 - 38,13 Н°). Съдържанието на нитрати е между 30 и 50 mg/dm³. При с.Русокастро то е 120 mg/dm³. Съдържанието на манган най-често е около 30-40 m g/dm³. В алувиалните отложения на р. Русокастренска са констатирани съдържания 180-200 m g/dm³ (над ПДК), а по река Факийска при с.Зидарово 250 m g/dm³.

Съставът на подземните води в поречията на реките Ропотамо, Дяволска и Орешка (Узунчаирска) е хидрокарбонатно-калциево-магнезиев от II тип. Общата им минерализация е от 450 до 820 mg/dm³. По обща твърдост водите се отнасят към твърдите води със стойности 7,6-8,1 mg-equ/dm³ (21,3-22,7 Н°). Съдържанието на нитрати е около 5-10 mg/dm³, а на мангана е 10-20 m g/dm^3.

Съставът на водите в терасата на р.Велека е хидрокарбонатно-магнезиево-калциев от II тип с обща минерализация от 400 до 730 mg/dm³ и обща твърдост 7,1-9,0 mg-equ/dm³ (19,9-25,2 Н°). Съдържанието на нитрати е под 10 mg/dm³, а на манган над ПДК - 130-230 m g/dm³. То се дължи на замърсяване на речните води от рудодобива при гр. Малко Търново и с.Граматиково.

В прибрежните участъци на реките Ропотамо, Дяволска и Велека са формирани подземните води с хидрокарбонатно- калциево-магнезиев от III тип с обща минерализация над 1000-2000 mg/dm³. Те са непригодни за питейно-битови нужди.

Подземните води в Просеник-Гълъбецкия грабен са предимно хидрокарбонатно- калциево-магнезиев от II тип, който постепенно се изменя на изток в хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-магнезиев за да достигне до хлоридно-сулфатно-натриево-калциев в крайбрежните участъци. Общата минерализация на водите обикновено е 650-700 mg/dm³. В най-източните части на грабена тя достига до няколко грама на литър. Общата твърдост е 5,6-7,6 mg-equ/dm³ (15,6-21,3 Н°). На изток тя е по-висока. Нитратното замърсяване на водите е 30-50 mg/dm³, като не са редки случаите и над 100 mg/dm³. Повишено е съдържанието и на манган. При с.Гълъбец то е 177 m g/dm³, а при с.Горица 244 m g/dm³ (над ПДК).

б. Качествена характеристика на подземните води в седиментите на терциера

Подземните води в сарматския водоносен хоризонт по състав са хидрокарбонатно-натриеви и хидрокарбонатно-натриево-магнезиеви от I и III тип, като минерализацията им варира в зависимост от отдалечеността от морския бряг, от 700-800 до 2500 mg/dm³. Съдържанието на нитрати е 103 mg/dm³.

Съставът на подземните води в палеогенския водоносен хоризонт в безнапорната му част е хидрокарбонатно-калциево-магнезиев от II тип. Общата им минерализация варира от 250 до 550 mg/dm³, а общата твърдост от 6,3 до 7,6 mg-equ/dm³ (17,7-21,3 Н°). Във водите не е установено присъствието на нитрати и манган. Флуорното им съдържание е около 900 m g/dm³.

В напорната част на хоризонта водите са предимно хидрокарбонатно-натриеви от първи тип с обща минерализация 700-850 mg/dm³. В най-дълбоките части на структурата минерализацията достига до 1970 mg/dm³.

в. Качествена характеристика на карстовите и пукнатинни води

Общата минерализация на подземните води в горнокредния хоризонт варира от 300 до 1000 mg/dm³. Най-широко са разпространени водите с минерализация около 700-800 mg/dm³. Общата твърдост обикновено е между 7,6 и 9,2 mg-equ/dm³ (21,3-25,8 Н°).

Подземните води почти повсеместно са нитратно замърсени. Съдържанието на нитрати е около 50 mg/dm³. В съседство със селища то е много по-голямо. Известни са водоснабдителни пунктове, експлоатиращи пукнатинни води от хоризонта с нитратно съдържание над 100 mg/dm³ (с.Иречеково, с.Първенец).

Флуорът в подземните води присъства с около 500 m g/dm². Около селата Сърнево, Аспарухово, Крушево, Вратица и северно от гр.Бургас, флуорното съдържание достига до 1000 m g/dm³. Най-значителна концентрация - 4000-5000 m g/dm³ (над ПДК ), е установена в ПС при с.Лъка и с.Каменар, Бургаско.

Подземните води в карстовите басейни по състав са изключително хидрокарбонатно-калциеви от II тип с повишено съдържание на магнезий. Тяхната обща минерализация се мени за отделните басейни от 350 до 500 mg/dm³. Най-малка е минерализацията на водите в Малкотърновския басейн, а най-голяма във Варовнишкия. Общата твърдост на водите варира от 5,3 до 7,9 mg-equ/dm³ (14,9-22,2 Н°). С по малка твърдост са водите на Малкотърновския басейн - 5,8 mg-equ/dm³ (16,3 Н°). Присъствието на нитрати е 20-30 mg/dm³, установено при селата Тракийци, Варовник и Голямо Буково. Високи съдържания на манган са установени само в Малкотърновския басейн - 160-280 m g/dm³ (над ПДК). Замърсяването на водите (главно на карстовия извор Докузак) с манган е свързано с проникването в карстовата среда на технологични води от флотационна фабрика и хвостохранилището при гр. Малко Търново.