Общи хидроложки данни

Общи сведения за реките

В югоизточната част на България, ограничена от вододелните линии на поречията Камчия и Тунджа и турско-българската граница, вливат своя отток в Черно море множество къси самостоятелни реки с малки водосборни области. Географското им положение се определя с координатите между 42°00' и 43°00' с. ш. и 26°40' и 28°00' и. д.

По-главните реки в тази област по реда на вливането им в Черно море от р. Камчия към турско-българската граница са Двойница, Хаджийска, Ахелой, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Дяволска, Велека и Резовска.

От тях с най-големи водосборни области са реките Средецка с 985 км2 площ и р. Велека с 995 км2. Река Средецка има и най-голям брой притоци - 19. Останалите реки имат водосборни области между 133 км2 (р. Дяволска) и 641 км2 (р. Факийска).. По дължина на реката първо място заема р. Велека (147 км), след нея следва р. Резовска със 112 км, като дължината на другите реки варира между 32 км (р. Айтоска) и 69 км (р. Средецка). Характерното за поречията южно от Камчия е, че колкото повече се отива на юг, толкова повече се увеличава гъстотата на речната мрежа. Така в областта между Камчия и Бургас общо от 15 реки само при 2 гъстотата на речната мрежа е над единица, като гъстотата се движи между 0,54 км/км2 (р. Фандъклийска) и 1,20 км/км2 (р. Козишка, приток на Двойница). За поречията между гр. Бургас и р. Ропотамо от 34 реки половината имат гъстота на речната мрежа над единица, като в поречието на р. Факийска и на десетте реки гъстотата на речната мрежа е над единица. От тях р. Сарп Асан има най-голяма гъстота-1,62 км/км2. Още повече се увеличава гъстотата на речната мрежа в най-южната част на Източна България, т. е. между реките Ропотамо и Резовска. Тук общо от 21 река само 5 имат гъстота на речна мрежа под единица, от които с най-малка гъстота е река Близнашка - 0,60 км/км2. Останалите реки имат гъстота на речната мрежа над единица, като реките Караагач, Дяволска и Трашка, притоци на Велека, имат гъстота между 2 и 3 км/км2. Друга особеност за това увеличение на гъстотата на речната мрежа в южна посока е, че няма връзки и не може да се намери някаква зависимост с изменението на някои от другите физикогеографски и хидрографски характеристики за областта, понеже релефът, надморската височина, почвата и средният наклон имат еднакъв характер и близки стойности. Средният наклон за реките южно от Камчия се движи в границите между 0,184% д (р. Ропотамо) и 3,54% д (р. Козишка, приток на Двойница), като 70% от реките имат среден наклон между 1,0 и 3,0%д . Тази сравнително малка амплитуда на разликите в средния наклон, както и самият малък среден наклон, се дължи на релефа. Главните реки и техните притоци водят началото си от крайните ниски разклонения на Източна Стара планина и нейните предпланини, както и от ниската Странджа планина. Така котите на изворите на реките варират в болшинството от случаите между 200 и 400 м.

 

Релеф на поречията

Районът, обхващащ поречията на реките южно от Камчия, се загражда на изток от Черно море, на север и запад от Камчийска планина, Малка Айтоска планина, Айтоска планина, възвишенията Хисар и Бакаджиците и северния дял на Странджа планина, а на юг от границата ни с Турция. В тези граници той обхваща освен склоновете на споменатите планини и възвишения до вододелните линии с поречията на Тунджа и Камчия, низините около Бургаския залив, Айтоското поле, долинните разширения на реките и ниската крайбрежна ивица от р. Камчия до границата.

По орографски белези районът може да се раздели на котловинна низина, включваща източната и средна част от района - бреговата ивица и ниските полета и нископланинска област, заемаща се от северната, западната и южната част, представени от ограждащите планини и възвишения.

Най-високи са северните и южните части (до 600-700 м н. в.), по-ниска е западната част (до 400 м н. в.) и най-ниски-средната и източната (от 0 -100 м н. в.).

Северната част се заема от разклоненията на Източна Стара планина, а именно от източната част на Камчийска планина с върхове: Стара Голица - 520 м, Бърдото-551 м, и др., по-голяма част от Айтоска и Малка Айтоска планина с няколко по-високи върха - от 400 - 670 м н. в.

В западната част влизат източните склонове на възвишенията Хисар и Бакаджиците с надморска височина от 200-400 м.

Странджа планина, която заема южната част, е продължение на средногорската антиклинала. Главното й водоразделно било започва на югоизток от Бакаджиците. Тя заема пространството между Черно море на изток и Дервентските възвишения на р. Еркене на запад с обща дължина 260 км и най-голяма широчина 86 км. Главното водоразделно било върви почти успоредно с черноморския бряг като отделни .къси и заоблени гористи склонове, които се спускат към Черно море, образуват малки скалисти полуостровчета и носове: склоновете към юг (в Одринско поле) са дълги успоредни и голи ридове, разсечени от дълбоки долове.

Най-високият странджански връх-Голяма Махиада - 1032 м, се намира, в Турция. По-голяма част от планината се простира в Турция и е по-ниска от Софийското поле. Частта от планината, която се намира в България, е сравнително ниска, с най-висок в. Градище - 710 м издигащ се над гр. М. Търново. Друг отделящ се връх от ниското крайбрежие е Голяма Папия - 502 м.

Няколко малки върха се намират на страничното било, което се дели от главното при връх Мечка в югоизточна посока: Голеж, Грънчара и Лисово, които не надминават 500 м, и върховете Близнаци, Босна, Живан, Св. Илия, Ограж, Иринин чукар, както и др. с по-малка височина.

Характерно за Странджа планина е силното й разчленение, нейната обширност и заравнени била. Тук няма високи върхове и дълбоки долини както в други наши планини. На север и на юг Странджа планина има дълбоки издънки, които на север са покрити с гори и пасбища, а на юг са голи.

Основата на планината се състои от гнайс и кристалинни шисти; срещат се гранит, по-млади еруптивни скали, а по краищата варовици.

Средната част се заема от Айтоското поле със средна надморска височина 80 м и обширната Бургаска низина, към която се спущат хълмистите издънки на околните планини.

Крайбрежната ивица има променлив бряг. Южно от устието на Камчия брегът е нисък и блатист, а при нос Емине, където завършва Източна Стара планина (с Еминска планина), той се вдава навътре в морето и достига до 60 м височина. Към Несебър и Поморие брегът отново се снишава и образува малки полуострови и пясъчни плажове (при Несебър дюни до 20 м). Между Поморие и Созопол е вдаден в сушата Бургаският залив, край ниския бряг на който се намират Поморийското, Атанасовското, Бургаското и Мандренското езеро.

На юг от Бургаския залив започва странджанският бряг. Ниските, но гористи стръмни склонове на Странджа са изрязани от морето. Устията на реките са широки и блатисти.

Различната височина на българския черноморски бряг се дължи на бавните му потъвания и издигания, за които говорят езерата край брега, широките речни долини и етажно разположените морски тераси.

Многобройни и ясно развити са терасите на странджанския бряг около Мичурин и Ахтопол. Там морските тераси са обширни, простират се на голямо протежение край брега и се издигат амфитеатрално към Странджанските предпланини.

Залесеност на поречията

Поречията на реките, вливащи се в Черно море между р. Камчия и турската граница, имат твърде разнообразна залесеност както по вид, така и по големина и могат да се разделят на .три характерни части:

/. Северна част - включваща поречията Фандъклийска, Панаирдере, Двойница, Козишка, Хаджийска. Тук се простират най-източните разклонения на Източна Стара планина, които обуславят и високия процент залесеност - средно за всички поречия 48 %. Залесеността се състои от нискостеблени гори, дъби бук, като най-голямо разпространение имат нискостеблените гори (260 км2). Дъбовите гори (около 150 км2) заемат по-високите части на планинските възвишения, като само в поречието на р. Двойница има 115 км3. Нискостеблените гори обхващат равнинните части на поречията и в някои участъци граничат с морския бряг. Буковите.гори (26 км2) имат слабо разпространение по билото на Еминската планина в поречието на р. Двойница и Козишка. Най-добре е залесена р. Фандъклийска - 68 %, а най-слабо - р. Хаджийска - 37 %, в чието поречие има само нискостеблени гори.

//. Средна част, в която влизат според реда на вливането си в Черно море от север на юг поречията Ахелой - със залесеност 17%, Азмак - 4 %, Дермендере - 4%, Кубратдере - 0,5%, Айтоска - 15%, и Русокастренска - с 15% залесеност. Както се вижда от процентите, залесеността при тези черноморски реки е доста слаба и се състои изключително от нискостеблена растителност, пръсната в отделни малки горички предимно в горното течение на реките и отчасти в средното.

Оскъдната залесеност (общо за всички поречия 158 км2) се дължи до голяма степен на равнинния характер на поречията. Голямо влияние оказват също някои климатични фактори, като ниският средногодишен валеж, горещото и сухо лято. Трябва да се държи сметка също и за голямата дълбочина на подземните води, която се движи между 10 и 15 метра.

///. Южна част - обхваща поречията на реките Средецка със залесеност 24 %, Факийска - 24 %, Ропотамо, Дяволска, Караагач - общо за трите реки - 65% залесеност, Велека и граничната река Резовска - 60 %. Средният процент за цялата област е 42% с 1300 км2 залесена площ, от които 740 км2 нискостеблени гори, 410 км2 дъбови гори и 150 км2 бук. Всички тези поречия водят началото си от Странджа планина и от нейните северни разклонения. Дъбовите гори заемат горното течение на реките Ропотамо, Дяволска и Караагач, общо 160 км2, и горното и средното течение на Велека. Отделни дъбови горички с обща площ 12 км2 са пръснати и в поречието на р. Фандъклийска. В дясната водосборна площ на р. Средецка има две дъбови гори с по 5 км2 площ.

Нискостеблените гори се простират на значително разстояние в долното течение на Велека и Резовска, както и в средното и долното течение на Ропотамо, Дяволска и Караагач, където образуват непрекъснат пояс, граничещ с дъбовите и буковите гори.

В поречието на р. Средецка и Факийска нискостеблената растителност е пръсната в горното и средното течение в отделни малки групи. По-значителни по площ нискостеблени гори има по р. Средецка югозападно от с. Средец и по р. Факийска южно от с. Дюлгери.

В поречието на р.Велека се намират резерватите Силкосия и Лопушна, а в поречието на р.Ропотамо - резервата Ропотамо.

Долина и корито на реките

1. Река Двойница (Черта). Тя води началото си на север от с. Доброван на 1,5 км под в. Балиова чука. До с. Голица тече в северна посока, след което приема югоизточна посока. В горното течение долината на Двойница е тясна със стръмни (до 25° наклон), но ниски склонове. Същите са прорязани от множество поройни дерета. Залесеността е от широколистна гора. Реката прави слаби меандри.

От с. Голица долината се разширява, като дъното й достига до 250 - 300 м. Десният склон е стръмен, а левият е много полегат (към 10°). Към с. Козница долината се разширява още повече, като достига 600 - 800 м, която ширина се запазва до с. Дюлино.

Коритото на реката е със слаб наклон; бреговете са високи, ронливи и затревени в горната си част. В този участък басейнът е залесен с дъбови гори 80%, а останалата част е заета от обработваеми площи. От с. Козница до с. Дюлино реката прави средно извити меандри, но по-редки.

От с. Попович Двойница навлиза в широка (1000 - 1500 м) долина, като прави силно извити меандри. Тече близо до десния склон, който е по-стръмен и по-висок. Напречният профил на долината е вече подчертан, несиметричен трапецовиден. Залесеността чувствително намалява (20 %). Всичко останало е заето от работни имоти.

Реката запазва слабия си наклон. Бреговете са високи 3 - 4 м, стръмни, почти отвесни и обрасли с върби. Речното корито е вдълбано и има коритообразна форма с широчина 10 - 15 м.

Към устието речното корито още повече се разширява. На 6 км от устието Двойница приема най-големия си приток-Великовска.

2. Река Хаджийска. Тя извира северно от с. Руен. В най-горното си течение тече в тясна долина в протежение от 1,5 км, след което навлиза в широка долина (около 1,5 - 2,0 км) с несиметричен коритообразен напречен профил. Левият склон е висок и по-стръмен от десния.

До 40+00 км от устието надлъжният наклон на реката е голям (34,19 и 8 д ), след което в продължение на повече от 30 км същият става почти константен, около 1,5 д .

Характерът на долината се запазва почти един и същ до с. Гълъбец.

Бреговете са отвесни и високи до 2 м, затревени и залесени с тополи и орехи. Речното корито е дълбоко и има коритообразна форма. Реката прави средно извити меандри, които на места преминават в силно извити.

В този участък водосборната област е почти заета от работни имоти.

Малки участъци от млади гори и пасбища се забелязват тук-там. На 2 - 3 км под с. Гълъбец Хаджийска навлиза в тясна долина, но със слабо наклонени (5 - 10°) и ниски склонове, изцяло заети от работни имоти и пасбища. Реката тече почти праволинейно в тясното около 300 - 400 м дъно на долината.

Бреговете на коритото са около 1 м високи, обрасли със стари върбалаци.

До с. Тянково реката се разлива и широчината на крайречните лъки достига 100 м.

Под селото р. Хаджийска навлиза в пресушеното Месемврийско блато чрез коригирано корито и се влива в Черно море над Несебър. Долината й в долното течение е почти една и съща с тази от горното и средното такова.

3. Река Русокастренска. За начало на р. Русокастренска е приета р. Чаирска, която извира от Бадбунар (231 м н. в.) на 3 км източно от с. Крумово - Градница (Карнобатско). В най-горното си течение Русокастренска се подхранва от множество извори и потоци и чак след с. Драганци се оформява като река.

Речната долина на Русокастренска до сливането й с Папазлъшката река е широка с полегати склонове с наклон до 10°. Напречният профил на долината е неясно изразен. Склоновете представляват отделни ниски хълмове (150 - 200 м височина).

Речното корито е със слаб наклон. Реката прави на много места вирове. Бреговете са полегати и обрасли с трева. Речното дъно е земно-кално. Склоновете са заети изключително от работни имоти (90 %), останалата част от нискостеблени дъбови храсталаци и пасбища.

Реката прави слаби меандри, които пред с. Сърнево стават силно извити.

След с. Сърнево речната долина има разлат трапецовиден напречен профил. Реката тече покрай десния по-стръмен склон. Между с. Железново и Русокастро прави един голям завой и приема югоизточна посока. На 3 км пред Русокастро долината се стеснява до 200 м в един участък от няколкостотин метра.

До с. Тръстиково коритото на реката достига до 20 м широчина.

Бреговете са отвесни и обрасли с върбалак и тополи.

От с. Тръстиково реката тече в коригирано корито и през отводненото Мандренско езеро се влива в Черно море.

В долното течение речната долина се слива с тази на р. Средецка, като общата широчина достига до 2,5 - 3,0 км.

4. Река Айтоска. За начало на р. Айтоска е приета р. Дермендере, която минава през гр. Айтос и която води началото си от чешмата Конакбунар на 10 км североизточно от града.

В горното си течение Айтоска тече в плитка тясна долина със стръмни, но ниски склонове (200 - 250 м).

Над гр. Айтос десният склон на долината става нисък и много полегат и под града долината се разширява много, като дъното й става на места над 4 км широко. В този участък реката не прави меандри. Бреговете й са землени и обрасли с редки върби Над с. Българово р. Айтоска навлиза в една къса теснина, където широчината на долинното дъно става 400 - 500 м.

Под с. Българово характерът на долината се изменя.

Реката е врязана в терена, като се образуват склонове, високи към 50-60 м, с което се придава коритообразен профил на долината. Склоновете и дъното на долината са заети изцяло от обработваеми имоти.

Реката прави слаби и редки меандри. Речното корито е широко 20 - 25 м, като е засипано от чакъл и пясък.

Под с. Камено реката тече през напълно равнинен терен. Вследствие малкия наклон (1д ) реката меандрира и образува ръкави и заблатявания

Бреговете й са немного високи, залесени с дървета и храсталаци. Дъното на реката и коритото е запълнено с пясък и дребен чакъл. Този характер на реката се запазва до вливането й в Бургаското езеро.

5. Река Средецка. Тя извира северозападно от в. Тетрабаир (368 м н. в.) от местността Габъра. В горното си течение Средецка носи името Старата река.

На 2,5 - 3,0 км от извора реката протича през неясно очертана долина с много полегати склонове (5°), залесени с гъсти дъбови храсти. Надолу долината има вече подчертан трапецовиден напречен профил.

Надлъжният наклон на коритото е 22 %о, който наклон се запазва до вливането в нея на р. Четманска. Бреговете на речното корито са високи 0,6 - 0,7 м почти отвесни. Дъното на реката е чакълесто-песъчливо. Реката не прави меандри.

След вливането на Четманската_река Средецка навлиза в хълмиста долина, широка 50 - 60 м, като описва средно извити, но редки меандри. Тук десният склон е залесен с храсталак.

След с. Александрово речната долина става с коритообразен напречен профил. Склоновете са много полегати (5 - 10°) и обезлесени.

Средецка тук я наричат Голямата река; широчината й става 2 - 2,5 м. Крайречните лъки са незначителни.

След вливането в нея на дерето Чамбунар склоновете на долината стават по-стръмни, 20°, като са обрасли с млади дъбови гори. Реката е по-пълноводна. Надлъжният наклон на коритото в този участък е около 6 д . Широчината на коритото става 5 - 6 м, а крайречните лъки - 10 - 15 м. Бреговете на реката са ниски и ронливи.

При с. Кубадин долината става към 200 м широка. Склоновете са по-стръмни, на места скалисти и обрасли с редки дъбови храсти. Лъките стават широки до 20 м. Надлъжният наклон на реката тук е много малък, 1,10 д . Реката е широка 4 - 4,5 м. Дъното е песъчливо-чакълесто. Бреговете са ниски, почти отвесни и ронливи.

По-надолу реката навлиза в тясна много стръмна долина. Склоновете стават много стръмни, почти отвесни, с наклон 80 - 85°, мъчно проходими и обрасли с гъсти храсти и тръни.

Надлъжният наклон на речното корито е почти същият, 2 д , като широчината му достига на места 25 м. Реката прави незначителни меандри.

При с. Проход долината се разширява до 300 - 400 м.

Склоновете стават много полегати. Широчината на реката е 15 - 20 м. Крайречните лъки достигат до 100 - 150 м. Бреговете са отвесни и високи 0,50 м. Дъното на реката е вече песъчливо.

След с. Белила долината става много широка с неясно изразен напречен профил. Характерът на речното корито не се изменя. Надлъжният наклон става много малък - 0,70 д .

След Средец реката прави в един участък от 1 - 2 км силно извити меандри, които стигат чак до с. Дебелт. Тук напречният профил на долината е коритообразен с полегати склонове.

При устието си р. Средецка се разлива, широчината на реката е около 25 м, а дълбочината й 0,80 м. Бреговете са ниски, заблатени. Дъното е тинесто.

Реката тече в разлята трапецовидна долина, широка 2,5 - 3,0 км, покрай десния склон на същата.

6. Река Факийска. Р. Факийска оформява началото си от множество притоци близо до българо-турската граница.

От с. Момина клисура реката тече в североизточна посока, минава през с. Факия (откъдето носи името си), изменя в кратък участък направлението си, като тече на изток, и пред с. Голямо Буково приема пак първоначалната си посока.

Характерно за участъка от изворите до с. Г. Буково е това, че водосборната област е изцяло оголена, което дава облика на реката извънредно наносна.

В горното течение долината е тясна със стръмни склонове, а в района на с. Факия - с. Г. Буково става коритообразна и широка към 400 - 500 м. Наклонът на склоновете намалява до 25 - 30°. Билата са заоблени и високи 100 - 150 м.

Речното корито е много променливо и засипано от напоените конуси на многопоройните притоци. Широчината на реката е обикновено 8 - 10 м с дълбочина 0,30 м. но на места се разлива и достига до 20 м.

До района на с. Раков дол реката прави силно извити меандри, които надолу стават по-умерени и към устието почти изчезват.

При пресичането на шосето Росеново - Богданово долината се стеснява, като дъното й става около 100 м широко.

Напречният й профил е типичен коритообразен. Склоновете са стръмни (45°) и залесени с високостеблени и нискостеблени гори.

Широчината на речното корито се запазва същото. Дъното на реката е чакълесто-песъчливо с натрупани на места скални блокове.

Към 40-ия км долината става трапецовидна. Коритото запазва същия си характер, а широчината на реката става към 25 м.

След вливането в нея на р. Малка река широчината на долината става към 600 - 700 м. Напречният й профил е вече трапецовиден. Наклонът на склоновете чувствително намалява - 20 - 25°. 3алесеността намалява. Широчината на реката става 6 - 7 м с дълбочина 0,5 м.

В участъка между селата Зидарово и Габър широчината на долината достига 1,5 км. Залесеността на склоновете намалява още повече (до 10%).

Речното корито запазва същия характер.

След с. Зидарово (17 км от устието) до вливането на Факийска в Мандренското езеро широчината на долината става към 2,0 км. Крайречните лъки са широки до 800 - 1000 м. Склоновете стават много ниски (15 - 20 м) и полегати (10°).

Коритото е широко към 8 - 10 м. Дъното на реката е от ситен и среднозърнест пясък.

7. Река Велека. Тя извира в турска територия посредством много карстови извори в близост до с. Ковчаз.

В турска територия Велека тече в изключително залесен басейн и минава българо-турската граница на около 500 м от с. Мориане.

В горното си течение до с. Звездец тече в тясна дълбока долина при много голям на места надлъжен наклон (до 33%од ), който при хидрометричната станция при с. Звездец е вече чувствително по-малък (4%од ). Склоновете на долината са стръмни (до 50°) и изцяло залесени с високостеблени гори: цер, клен, дъб и др. След с. Звездец реката силно меандрира, като меандрите стават силно извити и често следващи едни след други.

Широчината на коритото е към 20 м. Обикновено дълбочината е 0,80 - 1,0 м. Дъното е песъчливо с отделни по-едри камъни.

Към устието на р. Каръмлъка характерът на долината се променя. Напречният профил се доближава до коритообразен такъв поради значителното уширение на дъното (към 800 м). Височината на склоновете и наклонът им значително намаляват (до 25 - 30°). Залесеността от нискостеблени гори намалява до 50%, като останалата част е заета с обработваеми имоти. Тук вече лъките достигат до 150 м широчина.

Надлъжният наклон на реката става към 2%од . Широчината на коритото е към 80 м. Дъното е от едър чакъл и пясък.

Надолу към вливането на Аидере долината става пак тясна с широчина към 300 м.

В местността Качул долината прави няколко стеснявания и уширения, като напречният й профил се приближава към коритообразен.

Коритообразният профил на долината е ясно изразен при сливането й с р. Брояновски дол, а към с. Кости същият става вече трапецовиден с една широчина на дъното над 600 м, изцяло заето от лъки. Широчината на реката е средно 10 - 12 м, а дълбочината й - средно 2 м. Дъно - песъчливо.

От Качул до вливането в нея на р. Колибарски дол е характерно броеницоподобното уширение и стеснение на речната долина.

Към с. Бродилово долината се разширява до 1200 м. Склоновете са ниски (30 - 50 м) и обрасли с нискостеблени гори. Речното корито се изменя, като дълбочината става по-голяма - 2,5 м. Влиянието от подприщването на морето е вече очевидно. Реката тече с много малка скорост. Всякакви бързеи изчезват.

Надлъжният наклон на реката е от 1,0 - 1,80%о д .

Долината прави едно стеснение при вливането на р. Колибарски дол. Напречният профил е типичен трапецовиден. Ниски склонове с наклон 20 - 30°, заети от нискостеблени гори и обработваеми имоти.

След вливането на притока Селмата долината бързо променя своя характер. Наклонът и височината на склоновете бързо намаляват. Широчината й достига най-много до 1000 м.

Широчината на реката е почти константна, 8 - 10 м, а дълбочината 2 - 4 м. Дъното е глинесто-песъчливо. При устието на Велека широчината достига 50 м, а дълбочината 7 - 8 м. След моста на шосето Синьоморец - Ахтопол реката се разлива, прави голям завой и се влива в морето.