Разположение на площи подходящи за напояване. Поречията на черноморските реки, разположени южно от Стара планина, в сравнение с поречията на реките от останалата част на страната са по-къси. Теренът на повечето от тях е чувствително нагънат и оформените полета са предимно тесни ивици около речните тераси, които леко се разширяват в устието на реките. Тези поречия не са подходящи за мелиоративно изграждане и ориентацията за използване на оттока им е за задоволяване на други потребности. Използването им за напояване налага прехвърляне на оттока им в други поречия. Поречия подходящи да се използват за напояване са на реките: Русокастренска, Средецка, Факийска, Изворска, Чакърлийсска, Хаджийска и Ахелой. По отношение на мелиоративното им изграждане са оформени две групи от тези поречия. Показателите, по които са групирани е местоположението на реките, общия регулиращ обем и общите потребители.

Обобщена оценка за двете групи поречия, е че подходящите за напояване площи са разположени западно от гр. Бургас. Напояваните площи от двете групи поречия, при окончателното изграждане на НС “Мандра, ще се окажат с обща граница.

Почви и почвено плодородие. В почвено отношение, подходящите за напояване площи, понеже попадат в една обща низина, се характеризират с близки почвени типове. На север и северозапад от гр. Бургас в района на Каблешково, като център на първата група поречия преобладават излужени канелени горски почви, , делувиални и делувиално - ливадни почви и. Южно от Каблешково, при втората група поречия, в района на Каменно преобладаващите почвени типове са излужени и типични черноземни смолници, които на юг, в района на Русокастро заедно с излужениите и типични черноземни смолници се появяват и алувиални, алувиално - ливадни почви.

При нормални години, зимните валежи осигуряват на почвения профил запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в излужени канелените горски почви са около 1624 m ^{3/ h a} , за излужени черноземни смолници са 1600 m ^{3/ h a} а за алувиално - ливадните 1694 m ^{3/ h a} . За всички почвени типове това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за отглеждане на житните култури без напояване. Разликата между добива при тях, получен при поливни и неполивни условия е от порядъка на 900 k g / h a . Икономическата оценка на този допълнителен добив, направена в “Стратегията за развитие на поливното земеделие в България…”е показала, че не осигурява допълнителна печалба. За останалите култури, в нормални години, напояването осигурява увеличение на добивите.

Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като район с по-мека зима, хладно лято и сравнително равномерно разпределение на валежите през годината. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите са оценени с данни получени за района на Бургас. Той може да се приеме за представителен пункт, защото е разположен относително в центъра на напояваните площи в посока север - юг. Средногодишна стойност на валежите е около 578 m m . Тя е под необходимото вдопотребление на културите през вегетационния период. Това малко се компенсира с по-равномерното разпределение на валежите през годината (виж таблицата отдолу) и намалената честота на периоди без валежи в същите месеци (виж таблицата по-долу). Въпреки това напояването остава като основна предпоставка за постигане на устойчиво селскостопанско производство.

	Юни			Юли			Август
Район	Обезпеченост
	50%	75%	90%	50%	75%	90%	50%	75%	90%
	m m
Бургас	54	28	16	34	16	5	23	6	1

Основни напоителни системи в поречието. Характерната особеност на поречието е, че възможните за напояване площи са компактни. Те са общ масив, който е разположен северозападно, западно и югозападно от Бургас. Изградените до момента напоявани площи са част от цялостното мелиоративно изграждане на района, което предвиждаше обхващане на обработваемите земи до гр. Айтос. Изградените по големи напоителни системи са:

- Напоителна система “Мандра” и “Новоселци”. Принадлежи към Втора група на поречията. Основен водоизточник е яз. “Мандра”. В него се регулират водите на реките Русокастренска, Средецка, Факийска и Изворска. Язовирът е с комплексно предназначение. Водите се подават за напояване на изградените площи на напоителна система “Мандра”, от които в момента се водят като годни 10108 h a и на напоителна система “Новоселци” със запазено за момента инфраструктура върху 2262 h a . Изградените площи са част от ниската зона на предвидените за напояване обработваеми земи. За сега завършване на изграждането на напоителната система “Мандра” не се предвижда поради необходимостта от ангажирането на големи помпени мощности за стъпаловидно издигане водата.

• Напоителна система “Крушево”. Принадлежи към Втората група поречия. Водите на напоителната система се осигуряват от р.Калмушка, приток на р. Русокастренска. Отокът на реката се регулира в яз. “Крушево”. Обхванатата площ за напояване със съхранена в мамента инфраструктура е 935 h a
• Напоителна система “Троянаво” Принадлежи към Втората група поречия. Разположена е над напоителна система “Мандра”. Основният водоизточник е яз. “Трояново” Изграден е за регулиране водите на р. Чакърлийска. Възможната за напояване в момента годна площ е 1003 h a .
• Напоителна система “Порой” Принадлежи към Първа група поречия. Основен водоизточник е язовир “Порой”. Изграден е на р. Хаджийска. Регулира водите й за напояване в момента на 7707 h a със запазена инфраструктура.
• Напоителна система “Ахелой”. Принадлежи към Първа група поречия. Напоителната система в момента е в състояние да полива 2036 h a . Това са част от изградените напоявани площи, които са в добро техническо състояние. Основният водоизточник е яз. “Ахелой”. Изграден е на река Ахелой. Предназначението му е само за напояване.

Изградени са и други малки напоителни полета, с водоизточник малък язовир, между които не съществува връзка. Това са самостоятелни малки напоявани масиви, собственост на бившите ТКЗС-та, с неизяснено в момента техническо състояние на напоителната инфраструктура. Общият им брой, за всички поречия на Южното Черноморие е над 124 броя. С наличието на такива малки напоителни полета, с неизяснено техническо състояние и с вероятност да бъдат допълнително включени като потребление, са съобразени възможностите на създадения имитационен модел да анализира и отчете влиянието на тяхната поява.

Поляти площи в поречието Полятите площи през 1999 год. по напоителни системи в поречието е представено в колона 3 на таблицата по-долу. Малкият размер на полятите площи е следствие от обстоятелството,че общият процент на гравитачно напояваните площи в Южно Черноморските поречия е твърде нисък - по-нисък от 15% Само за този начин на подаване на водата установената й за момента максимална цена 0,064 лв./m ³, над която няма печалба от напояването е по-висока от цената 0,046 лв./m ³ на която “Напоителни системи”ЕАД я продава на водоползвателите при гравитачното й подаване. Всички останали площи са с помпено подаване на водата, като за някои от площите тя се издига на четири стъпала. При помпеното й подаване в зависимост от височината на издигане - І-во, ІІ-ро и т.н стъпало цените остават по скъпа.. Полятите площи с гравитачно подаване на водата са по-малко от 15%. В случая е оказало влияние и лошата конюнктура в селското стопанство.

						Прогноза за напояваните площи
№	Пункт	Площи със годна инфра-		Поляти площи		Варианти
		структура	за 1998 г.		Реалис-		Оптимис-	Макси-
					тичен		тичен	мален
1.	2.	3.	4.		5.		6.	7.
І.	Клон “Бургас”
1.	НС “Мандра”	10108	49		763		1544	1544
	НС “Новоселци”	2262	11		171		346	346
	НС “Трояново”	1003	5		76		153	153
	НС “Порой”	7707	38		582		1177	1177
	НС “Ахелой”	2036	10		153		311	311
	НС “Крушево”	935	5		71		143	143
	Обща сума за поречията	24051	118		1816		3674	3674