Качество на водите

Река Ропотамо – с.Веселие

Станцията при с.Веселие се разглежда като заключваща, а същевременно станция подприщена доста време от годината.

Кислородното съдържание във водите на р.Ропотамо е високо, средно около 10 mg/l. Това е нормално, като се знае, че пробите са вземани в светлата част на денонощието. Тенденция за изменението на съдържанието на разтворен кислород за този пункт не може да се очаква.

Органичното съдържание се определя от фактори, чийто въздействие при този тип мониторинг трудно би се установило. Разглежданите показатели БПК5 и Ок за периода 1994-1998 г. не проявяват тенденция за изменение. Средните стойности по БПК5 са в границите 3-5 mg/l, а по Ок 8-10 mg/l.

Съдържанието на биогенни елементи изразено чрез показателя нитратен азот (N-NO3) се колебае в границите от 0.0 до 0.9 mg/l. всички стойности под 0.1 mg/l се нуждаят от сериозна преоценка. Независимо от посочената тенденция за нарастване на нитратния азот, пренебрегвайки някои резултати, може да твърдим, че не съществуват условия за промяна във времето. Аналогично е състоянието по отношение съдържанието на нитритния азот (N-NO2). Амониевият азот (N-NH4) проявява слаба тенденция към намаляване на концентрацията. Имайки предвид техния генезис това е възможно. Стойности от порядъка от порядъка на 1.5 mg/l са нереални за този участък от реката. Количеството на фосфати (PO4) във водите на р.Ропотамо не показва тенденция на изменение.

Количеството на разтворени вещества показва това, което беше казано в началото. Този пункт е подприщен от водите на Черно море, което обяснява високите стойности на съдържанието на разтворени вещества. Няма констатирана тенденция на изменение.

Разпределение на неразтворените вещества във времето също не показва тенденция на изменение.

Заключение:

Хидрохимичната станция при с.Веселие на р.Ропотамо е подприщена в по-голямата част от годината. По тази трудно да се констатира тенденция на изменение на качествените характеристики на смесените речни и морски води.

Река Велека – с.Бръшлян

За р.Велека при с.Бръшлян за разглеждания период съществува остър дефицит на информация. Ясно е, че проблемът за набиране на проби поради отдалечеността на пункта е голям.

Водите в този участък са чисти с високо кислородно съдържание, незначително количество органична материя и ниска концентрация на разглежданите биогенни елементи – нитратен азот (N-NO3), нитритен азот(N-NO2), амониев азот(N-NH4), фосфати (PO4). .

Река Велека – с.Синеморец

И тази станция не е напълно информационно обезпечена, но могат да бъдат определени тенденции на изменение. Тя е заключваща станция преди вливането на реката в Черно море.

Кислородният режим е много добър. Тенденция за нарастване на кислородното съдържание съществува.

Реално не съществува тенденция в изменението на нитритния азот. Много ясно е показана тенденцията за изменението на амониевия азот (N-NH4). Концентрацията за амониевите йони намалява за разглеждания период.

Тенденция на изменение на разтворените вещества не се наблюдава.

Заключение:

Качествените характеристики на водите на р.Велека не показват определена тенденция на изменение за разглеждания период. Няколко показателя, обаче правят изключение като разтворения кислород и амониевия азот.

Категория на речното течение

Река Ропотамо

За категоризация на р.Ропотамо дължината и е разделена на 5 участъка. Последният участък се подприщва от Черно море. Това се отнася и за пункт Веселие, за който има най-много информация. Не би трябвало последният участък да се категоризира, защото той е силно повлиян от водите на Черно море. Освен това там състоянието се определя и от това дали морето е пробило подприщващата полоса. Река Ропотамо е трудно достъпна за изследване на качествените характеристики, т.е. за набиране на проби. Експедиционните измервания на НИМХ-БАН внасят известна яснота, но не може да се говори за детайлизация. Данните са обобщаване на цялата налична информация на МОСВ и НИМХ-БАН за качеството на водите на тази река.

Кислородният режим в горния участък на реката е сравнително висок. Средните стойности са в границите 8-8.5 mg/l разтворен кислород (О2) дори и преди заустването – при с.Веселие – О2, мин=6.9 mg/l. По този показател водите са I категория (таблица 9).

Органичното замърсяване на реката до с. Ново Паничарево е ниско и водите по показателите БПК5 и Ок са I категория. Надолу по течението постепенно по тези показатели категорията се променя и при с.Веселие водите са III категория (таблица 9). Тази категория не е реална, поради влиянието на морето.

Количеството на нитратен азот (N-NO3) във водите на р.Ропотамо е ниско и по цялата дължина водите са I категория (таблица 9). Останалите биогенни елементи: нитритен азот (N-NO2), амониев азот (N-NH4) и фосфати (PO4) имат много близко надлъжно изменение, като при с.Веселие водите по тези показатели са II категория (таблица 9).

Разтворените вещества, като количество в “същностната” част на реката са малко – в границите на 200-300 mg/l. Поради подприщването, при с.Веселие те нарастват скокообразно и там водите са “условно” III категория (таблица 9).

Количеството на неразтворените вещества във втората част от реката е между 10-15 mg/l. Дори и при с.Веселие при ниски води то е границите на 25 mg/l. По този показател водите на р.Ропотамо по цялата дължина са I категория (таблица 9).

Трудно е да се даде оценка за възможностите за използване на водите поради трудния достъп на някои места и морското влияние, но във всички случаи в най-долната си част те са неизползваеми.

Река Велека

Река Велека е сравнително чиста река. Тя попада в района на така наречената “забранена” зона преди 1990 г. В този регион особено стопанско развитие не се е наблюдавало. За извършване на категоризация на водите, р.Велека е разделена условно на 8 участъка. Дължината на всеки от тях е определена от възможностите за вземане на проби. Река Велека е трудно достъпна с оглед на едно пълно описание на качеството на водите. Там, където има информация (с.Синеморец) тя не е представителна, поради съществуващо подприщване от морето. Информацията от мониторинга на НИМХ също само до известна степен попълва наличните бели петна.

Кислородното съдържание във водите е високо и това се поддържа до заустването. Това е може би единствената река в България, която по кислородните показатели е I категория по цялата си дължина (таблица 10).

При този кислороден режим и отдалечеността на реката от населени места, се наблюдава и ниско органично замърсяване. Това е показано чрез показателите БПК5 и Ок на таблица 10. По тези показатели реката е I категория.

Аналогично е състоянието на водите на р.Велека по показателите нитратен азот (N-NO3), фосфати (PO4) и разтворени вещества (таблица 10). По отношение на разтворените вещества в последния участък, моста на с.Синеморец – Черно море, реката е подприщена. Това обяснява високите стойности в таблица 10.

Надлъжното изменение на нитритния азот (N-NO2) и амониевия азот (N-NH4) показва следната картина: до гр.Звездец (с.Бръшлян) водите са I категория, а след това до заустването са II категория (таблица 10). Няма никакви проблеми водите на р.Велека да се използват за риборазвъждане и напояване за изброените до тук показатели.

Констатираното високото съдържание на неразтворени вещества при гр.Звездец (с.Бръшлян) налага по-сериозно проучване. На базата на съществуващата информацията може да се приеме, че водите на р. Велека по този показател са II категория. В следващите участъци тя преминава в I категория и накрая отново в II категория.

Оценка на твърдия отток

Реките в Южното Черноморие се отличават с малки по размер водосборни басейни, подложени на силно морско климатично влияние. Релефът има хълмист характер и планински - в близост до границата. Голяма част от терените са заети с интензивно земеделие, а другата част е залесена. Това предопределя формирането на слаб наносен отток и ниски стойности на средния модул на оттока. Изключение прави само ХМС 83700, разположена в горното течение на р.Велека.

  1. Максималният модул на оттока е по-голям от средния за страната. Той е променлив от пункт към пункт и се изменя в широк диапазон като достига до 850 t/an.km2 (ХМС 83700). Вероятна причина за високите стойности са проливните дъждове и ниската ефективност на противоерозионните мероприятия.
  2. В ходовата линия на наносния отток за всички станции се констатира рязък спад след 1974 - 1976 г. при запазване на намалена динамика до 1986 г., след което започва период на почти пълно прекратяване на наносния отток.
  3. Горните изводи за началото на рязкото понижение след 1974 1976 г. се потвърждава и от кумулативните криви.