Ресурсите на поровите подземни води са оценени за основните водоносни хоризонти в наслагите на кватернера и терциера.

В поречиета на река Русокастренска са отделени три участъка: първият от тях включва терасите на реките Караорманска и Папазлъшка до вливането й в р.Русокастренска. Вторият участък обхваща терасата на р.Русокастренска от вливането на р. Папазлъшка до с.Тръстиково, и третиятучастък от с.Тръстиково до вливането на реката в Мандренското езеро. В участъците, където терасните материали и палеогена образуват общ водоносен хоризонт, ресурсите са оценени съвместно.

Ресурсите на водоносните хоризонти в терасите на р.Хаджийска с приток р.Бяла са оценени по данни за хидрогеоложките параметри: проводимостта 93,2 m²/d и хидравличния градиент 0,00112.

Палеогенският водоносен хоризонт (в неговата безнапорна част) е оценен на базата на заимстван от предходни разработка модул на естествения отток - 1,43 dm³/s/km², определен по данни за хидрогеоложките му параметри в опитен участък при с.Каменар.

б. Карстови и пукнатинно-карстови води

Ресурсите на карстовите води са определени поотделно за четирите карстови басейна в Странджанския район. За оценката на ресурсите е използван сумарният дебит на изворите които ги дренират. Изчисленията са облекчени от обстоятелството, че всички извори с голям дебит са известни и повечето от тях са каптирани и се наблюдават.

Полученият голям модул на естествените ресурси на Малкотърновския басейн (14,2 dm³/s/km²) може да бъде обяснен само с по-голяма площ на подхранване, значителна част от която (около 40 km²) се намира на Турска територия.

За Варовнишкият и Башдерменският карстови басейни са получени близки модули на естествения отток 8,0 – 8,6 dm³/s/km², които съответстват на инфилтрация около 250-260 mm и съставлява 40-45% от годишната сума на валежите. Като се има предвид степента на карстификация на средата, получените резултати са напълно приемливи.

Ресурсите на пукнатинно-карстовите води в пространството между селата Индже войвода, Калово, Заберново, Визица и Българи са определени по изворния отток. Полученият модул на естествените ресурси 5,0 dm³/s/km² съответства на инфилтрация 150-160 mm или на 25% от годишната сума на валежите. За цялата площ от 75,7 km² на тяхното разпространение естествените ресурси възлизат на 378 dm³/s, а експлоатационните – 189 dm³/s.

в. Пукнатинни води

Основание за това е голямото му площно разпространение в Бургаския хидрогеоложки район (1821 km²), независимо от категоризацията му като слабоводоносен. От този водоносен хоризонт се водоснабдяват редица малки селища, предприятия, отделни домакинства.

Оценката на ресурсите му е направена по изворния отток и разчленяване на ходографа на р.Голямата при с.Светлина, Бургаско. Получен е модул на естествените ресурси 0,56 dm³/s/km² при инфилтрация около 18 mm или 3,5% от валежите. При този модул естествените ресурси се оценяват на 1020 dm³/s, а експлоатационните на 408 dm³/s.

Резултатите от всички изчисления на естествените и експлоатационните ресурси са систематизирани в приложените

таблица 6, таблица 7 и таблица 8.

Във водоносните хоризонти в областта са формирани общо около 3980 dm³/s естествени и 2270 dm³/s експлоатационни ресурси. От тях 990 dm³/s, или 44% от експлоатационните ресурси принадлежат на карстовите и пукнатинно-карстовите води, 38% (694 dm³/s) на поровите и 18% (408 dm³/s) на пукнатинните води.

Поровите подземни води са привързани главно към алувиалните и пролувиалните отложения – 694 dm³/s. Към водоносните хоризонти на терциера, предимно на палеогена, са съсредоточени (180 dm³/s) – 21% от експлоатационните ресурси на поровите води.

От карстовите и пукнатинно-карстовите води най-голям е делът на водите от карстовите басейни – 804 dm³/s, които съставят 81%. Пукнатинно-карстовите води са 190 dm³/s или 19% от карстовия и пукнатинно-карстовия тип.

В териториалното разпределение на експлоатационните ресурси се вижда, че на Бургаския район на областта се падат 53% от експлоатационните ресурси или 1213 dm³/s, а на района на Странджа – 1062 dm³/s.

Основното количество на поровите води е съсредоточено в централните части на областта, около гр. Бургас и непосредствено на запад от него. Тук експлоатационните ресурси са около 565 dm³/s, от които 396 dm³/s са на водоносните хоризонти в терасите на реките. Останалата част от експлоатационните ресурси на поровите води е съсредоточена в северната част на Бургаския район на запад от курортния комплекс Слънчев бряг (103 dm³/s) и в южната, непосредствено до градовете Приморско и Царево (87 dm³/s).

В цялата област на площ около 550 km² са разпространени умерено и силно водоносни хоризонти със среден модул на експлоатационните ресурси 3,4 dm³/s/km².

За районите с порови води този модул е 1,77 dm³/s/km². Средният модул на експлоатационните ресурси на карстовите басейни в Странджа е 7,31 dm³/s/km², а на районите с пукнатинно-карстови води 2,5 dm³/s/km².

Слабо водоносните хоризонти, които представляват локален интерес, заемат около 2600 km² или около 37% от цялата площ на областта. Средният модул на експлоатационните ресурси на тези райони е 0,25 dm³/s/km². Съсредоточени са в Бургаския район и по-малко в района на Странджа.

На площ около 3400 km² или на 48% от територията на областта са разпространени практически безводни формации – главно вулканогенни, плутонични и високометаморфни скали.