Общи хидроложки данни

Общи сведения за р. Камчия

Река Камчия в миналото се е наричала Тича. Положението на водосборната й област се определя между координатите 42°45' и 43°25' с. ш. и 26°20' и 27°55' и. д. Реката и нейните притоци заемат района между разклоненията на Източна Стара планина. Тяхното разположение е дадено на хидрографната схема на фиг. 3.1.1. Тя се образува от Голяма и Луда Камчия, като за условно начало е приета Голяма Камчия. Общата водосборна площ на поречието е 5358 км2.

Река Камчия води началото си от Лиса планина. Координатите на извора са 42°59'40" с. ш. и 26°16'40" и. д. при кота 710 м н. в.

Отначало реката тече в североизточна посока към гр. Шумен до спирка Цар Крум, откъдето прави голям завой на юг и от Смядово тече на изток, която посока запазва до вливането си в Черно море. Координатите на устието са 43°01'30" с. ш. и 27°53' 30" и. д. Р. Камчия има 245 км дължина със среден наклон 2,9. Въпреки множеството притоци (27 на брой) гъстотата на речната й мрежа е твърде ниска — 0,7 км/км2.

Най-големият приток на р. Камчия е Луда Камчия — дължина 201 км и 1612 км2 водосборна област, със среден наклон на реката 5,3. Следващият по големина приток е р. Врана — дължина 68 км и 938 км2 водосборна област. Общо за притоците средният наклон е в границите между 3,7 за р. Керизбунар, приток на р. Врана и 41 за р. Черна, приток на р. Камчия. Средната надморска височина на басейна на р. Камчия е 327 м н. в.

Релеф на поречие Камчия

Поречието на р. Камчия обхваща цялата Източна Стара планина, предпланините в тази част и един клин от Дунавската равнина, върхът на който опира в изолираната височина Аркотин.

От тектонско гледище Източна Стара планина се разпада на две ивици: северна — с люспест и навлачен строеж, и една широка южна — със сравнително плитки гънки. Северната ивица се изпълнява с цяла редица формации: триас, юра, креда, палеоген, пластовете на които са силно нагънати. Южната широка ивица се пълни главно от пластовете на горната креда и палеогена, както и от андезитни тела. Източна Стара планина е изобщо ниска планина. Тя едва ли е била някога висока — извод, който следва от не особено дълбоката денудация.

От централния водораздел на Източна Стара планина, който има началото си в Кипиловско-Котленския балкан, на север започва поречието на р. Голяма Камчия, а на юг това на р. Луда Камчия. Морфологичното начало и на двете долини не спада към централното било, а в напречните на него издънки, които от Кипиловския балкан се отделят на север в Лиса планина и на юг към Вратник в Чатал балкан и Стидово. При това, докато Лиса планина образува уединено възвишение, което на изток и на север преминава в хълмистата земя на Горно Герлово, то южната издънка се явява като начало на редица успоредни на централното било възвишения, отделени едно от друго чрез дълбоките долини на началните притоци на р. Луда Камчия.

Източна Стара планина се състои от една висока централна част, от която върви централното водоразделно било, и две второстепенни, вървящи успоредно на главното било части; на север това е Преславската, а на юг Стидовската планина, която започва от сливенските кварцпорфирни маси. На север Преславската сравнително ниска верига, като премине Преславския и Ришкия пролом, постепенно се прелива в Дунавската равнина към Лопушна, а южната верига преминава постепенно в Карнобатските и Айтоските възвишения, които по-нататък се пресичат от еруптивните маси на Бургаския залив.

От пролома на р. Луда Камчия при с. Дъскотна на изток планината става сама с едно централно било, поради което от планината към Еминския залив излизат само къси притоци. В замяна на това обаче към север и изток се развиват значителни долини, които разчленяват планината твърде много. Тук особено изпъква долината на р. Елешница, която държи северна посока и се влива в Камчия близо над устието на р. Л. Камчия. Наляво от нея са двата преломни камчийски притока — Балабандере и Дъскотнинска, а отдясно се редят приточните долини на Чифтедере, които се отправят направо към морето.

Южната редица от възвишения от Стидово до Мокрени и нататък дори до Руенската седловина не са така изразителни и не образуват едно орографско цяло. В тях не се показва и една цялостна тектонска единност, за да могат да се свържат с оглед на една обща тектонична основа в едно единно цяло. Особено първата половина от тази редица възвишения, която свършва при широката долина на р. Потамишка под с. Прилеп, представлява от себе си типична картина на една денудационна и ерозивна повърхнина. Средната височина на билото им едва достига до 500 м. Само някои изолирани височини достигат до 600 м, докато ниските седла, които свързват долината на р. Луда Камчия с Комаревското поле, спадат до 350 м. По тази планинска верига върви водоразделната линия между поречията на р. Тунджа и р. Камчия, респективно Беломорския и Черноморския басейн.

Втората половина от тази редица възвишения започва над седловината между с. Подвис и Илийна и продължава на изток до Руенската седловина, където започват андезитните Арнаутски хълмища. Тази част, която е известна под името Братова планина, е значително по-висока. Седловината между Скалак и Раклица, висока до 380 м, дели планината на две части. Източната половина — Малка Айтоска планина, е по-силно разклонена, чрез Вросовския напречен рид тя се свързва с Устовския Кале баир.

Централната верига на Източна Стара планина е еродирана и от двете страни от деретата на камчийските притоци. Особено дълбоко се врязват откъм северната й страна Плаковската река, Герила, Елешница, Брестова и Токатдере. Тези дълбоко врязани долини заедно с отсрещните такива, по южните склонове на веригата, а именно: Котленска река, Садовска, Папаздере, създават значителни понижения по билото на планината и я поделят на отделни части, които имат своите разклонения дълбоко между поречията на изброените реки.

Също и Преславската верига се поделя на отделни части, но тук поделянето става не чрез понижение на водоразделното било, а чрез пълното пресичане на планината. Още в самото начало, макар и с незначителна водосборна област, Дервентската река си просича напречен път към котловината на гр. Търговище и дава началото на р. Врана. По на изток р. Голяма Камчия прави също просека, който е близко два пъти по-дълъг и по-дълбок от първия. Приблизително на същото отстояние още по на изток р. Брестова пресича веригата. Най-източният пролом — Аркотинският, между Лопушненските възвишения и Аркотин е къс, но характерен. В продължение на Токатската долина, преди тя да направи своя завой към северозапад, е ниската Прежданска седловина, където сочи естественият път на долината.

Северните склонове на Преславската планина се спущат стръмно към долината на р. Голяма Камчия и нейния най-северен приток р. Врана. Приблизително от основата на тези склонове престават земните гънки и основните долнокредни материали — неокомските белезникави и синкави мергели — навсякъде показват почти хоризонтална наслойка. Този строеж продължава почти до Аркотинското възвишение. Оттук надолу реката протича по южните предели на Дунавската хълмиста равнина. В по-голямата си част този район е ерозиран, останали са само някои изолирани възвишения и височини, които показват нейните първични размери. От изток в тази равнина влиза една значителна ивица от Кюлевчанското плато, а от запад също ивица от Чикенденското плато. На север по вододела с р. Бели Лом са останали само незначителни изолирани височини, които напомнят за старата повърхнина на Дунавската хълмиста равнина. Във водосборната област на р. Камчия влиза почти изцяло и Изменското плато. Всички посочени плата са възвишения, моделирани от притоците на р. Камчия.

Във водосборната област на реката завършват част от големите антиклинали на Предбалкана.

Белоградчишката антиклинала в областта на Сланник (Тузлука) едва може да се проследи, още повече, че тук тя е доста широка и разлята. Много ясно антиклиналата се оформя в областта на Преславската планина, където изпод хотривските мергели излизат здравите долноваланжки варовици, а към с. Стража и юрата. На изток—югоизток от Преславската планина оста на белоградчишката антиклинала отново започва да се понижава и да става разлята. Хотривските мергели, които я изграждат в долината на Голяма Камчия, а така също и аптските пясъчници върху тях по ония места оформяват отстрани по още една или две по-ниски гънки. Още по на изток паралелно със забиването на антиклиналната ос надолу върху апта се явява горна креда. Към Черно море над последната се показва и еоцена. Изградена само от неговите пластове, белоградчишката антиклинала завършва при с. Бела на Черно море. Севлиевската антиклинала в най-източната си част, която попада в склада в басейна на р. Камчия, се изгражда само от неокомски меки скали, поради което ходът й не е особено ясен. Предполага се, че тя завършва към с. Риш. Малко по на юг към с. Върбица завършва и еленската (габровската) антиклинала.

Залесеност на поречие Камчия

Река Камчия има добре залесена водосборна област. От цялата й площ горите заемат 2600 км2, или 49 %. Почти половината от тази площ е заета от нискостеблени гори, които имат и най-голямо разпространение. Останалата половина до 2600 км2 е залесена с дъбови и букови гори. Последните два вида заемат високите части на Източна Стара планина, като буковите гори в сравнение с дъбовите са по-малобройни и образуват отделни големи петна в тях. Почти изцяло с букови гори е заета Котленската и Върбишката планина, докато при следващите на изток Карнобатска и Тичанска планина залесеността е главно дъбова. Също дъбовите гори преобладават и в южната половина на Преславската планина. С ясенови и брестови гори е характерна 3-километровата ивица по десния бряг на реката от сливането на двете Камчии до устието, която ивица е известна под името Лонгоза.

Най-добре залесена е южната част на водосборната област — поречието на Луда Камчия. Горите в горното течение на реката заемат 79 % от площта, а при вливането й в Голяма Камчия те са около 66 %. По вододела, граничещ с поречието на Голяма Камчия, са разположени букови и дъбови гори. Нискостеблените гори обхващат по-ниските части на поречието.

Най-слабо е залесен притокът на Голяма Камчия — р. Врана — едва 23 %. Тук горите са изцяло нискостеблени, разпръснати по поречието в отделни малки групички. По-големи и непрекъснати площи заемат горите по Преславската планина и югозападно от гр. Шумен.

Горното течение на р. Голяма Камчия е с 56 % залесена площ (отнесена към х. м. станция гр. Преслав), като по-надолу по течението залесеността значително намалява. Така към хидрометричната станция при с. Бели брег горите са едва 37 % от цялата площ. Това чувствително намаление на залесеността се дължи и на слабо залесения приток р. Врана. Дъбовите и буковите гори заемат югоизточните разклонения на Преславската планина и северните склонове на Карнобатската планина.

След сливането на Голяма и Луда Камчия залесеността се характеризира със следната особеност: лявата (северната) част на поречието е прошарена от нискостеблени гори, дясната крайбрежна ивица (Лонгозът) е заета от гъсти ясенови и брестови гори, докато дясната (южната част от водосборната област) е характерна със своите обширни дъбови и букови гори, простиращи се между Лонгоза, Старо Оряхово, водораздела с р. Двойница и р. Балабандере — приток на Луда Камчия.

Долина и корито на р Камчия

Река Голяма Камчия води началото си от Лиса планина. Изворите са малки и реката се образува от 2—3 дерета. Изворният район е залесен с хубави широколистни гори, като този район до с. Тича е известен с името Тузлука. Надлъжният наклон на реката до устието на притока й Черна е 22,30 , а напречният профил на долината в горното течение е тясна с високи и стръмни склонове. Р. Голяма Камчия от изворите до с. Тича тече в източна посока, а след като навлезе в Герлово, приема североизточна посока, която посока се запазва до с. Виница.

След с. Тича характерът на долината се изменя. Напречният й профил става коритообразен, като долината следва силно извитите меандри на реката. Наклонът на склоновете не надвишава 30°. Същите са залесени с широколистни гори (габър, бук) и заети е обработваеми площи 30—40%. Надлъжният наклон на реката рязко пада на 4%. Широчината на реката е 5 — б м, а дълбочината — до 0,80 м. Дъното на речното корито е неравно, скалисто, на места песъчливо с отделни едри камъни. Височината на бреговете достига до 2 м. Характерно за този участък е, че реката прави чести бързеи и прагове. След с. Филаретово р. Камчия навлиза в известната хълмиста област Герлово.

Характерът на долината се изменя, като напречният й профил от коритообразен преминава в трапецовиден. Склоновете на долината в надлъжна посока представляват отделни хълмове, което е типично за Герлово. Наклонът им не надминава 40°, но са по-ниски 50—60 м. Залесеността намалява значително за сметка на работните площи, които достигат до 80 %. Реката прави силно извити меандри във вече правия участък на долината. Тук вече се появяват крайречни лъки с широчина от 40 — 50 м. Коритото е също още променливо. Неговата широчина се движи от 15 — 100 м, но в много участъци се стеснява до 6 — 8 м. Дълбочината на водата варира от 0,30 — 0,50 м.

С доближаване до с. Виница склоновете на долината стават по-високи и по-стръмни. В тази част на Герлово се забелязва едно броеницоподобно уширение и стесняване на долината. Реката продължава да прави силно извити меандри. През с. Староселец долината се стеснява до 100 м, след което следва едно уширение от 300 — 400 м. Наклонът на склоновете се запазва около 40°, като напречният профил на долината става пак коритообразен. Широчината на лъките достига в района на с. Виница до 300 м, а тази на реката е към 6 м с дълбочина 0,50 м. Бреговете са отвесни и обрасли с върбалак.

Под с. Виница р. Камчия навлиза в Преславската теснина. Напречният профил на долината тук е тесен със стръмни и високи склонове, залесени с нискостеблени гори, предимно габър и дъб. Надлъжният наклон на реката е 2,18. Дъното на долината е изцяло заето от коритото на реката, която образува на места бързеи. Бреговете са стръмни, високи до 1 м, обрасли с върби, като на места се сливат с почти отвесния скалист склон на долината.

След като напусне Преславската теснина, р. Камчия навлиза в широка трапецовидна долина. Склоновете стават ниски и обезлесени, а дъното на долината става широко до 1,5 км. Наклонът на склоновете се запазва от 40—50°, а надлъжният наклон на реката пада до 0,7 в този участък. Коритото достига на места до 300 м ширина, но обикновено се движи между 20—40 м с дълбочина средно 1,5 м.

След с. Кълнове реката придобива един постоянен напречен профил с широчина 7 — 8 м и дълбочини 2 — 2,5 м. Бреговете са глинести, ронливи, високи 1 — 1,5 м, залесени с върбалак. В този район реката прави силно извити меандри. Цялото дъно на долината е заливаемо. При с. Ново Янково долината се стеснява до 100—150 м, като напречният й профил става пак коритообразен. Характерът на коритото и реката не се изменя. Под с. Черни връх реката прави средно извити меандри. Дълбочината й се увеличава до 2,5—3,0 м. Дъното е песъчливо-глинесто.

След като премине теснината при с. Комунари, р. Камчия навлиза в широки долини (1,7 км) с напречен профил трапецовиден.

Склоновете на долината са ниски, полегати и се запазват такива почти до устието.

Широчината на долината достига до 3 км, а тази на реката — до 20—30 м. В този участък реката прави само един бързей. Надлъжният й наклон е средно 0,50 .

От с. Гроздово Камчия навлиза в Лонгоза — стари ясенови и брестови гори, които продължават като широки ивици от 600 — 700 м до устието. Реката тече през гората много разлято, като образува множество азмаци.