Напояване
Началото на интензивното развитие на напояването в поречието се поставя в края на петдесетте години с изграждането на яз. “Съединение” на р. Главница - приток на р. Врана, на яз. “Фисек” на р. Пакоша също приток на р Врана, яз. “Елешница”, на р. Елешница, приток на р. Камчия и други по-малки. В последствие с изграждане на големите язовири в поречието “Тича” на р.Тича, и яз. “Цонево” на р.Луда Камчия, непосредствено преди съединяването й с р. Голяма Камчия, изградените вече по-малки язовири са включени в структурата на изграждащите се големи напоителни системи, като спомагателни обеми за покриване на върха на диаграмата на потреблението за напояване. За всички напоявани площи в поречието на р. Камчия и за площи от съседното поречие на р. Провадийска са разработени проекти, част от които са изпълнени.
Разположение площи подходящи за напояване. В поречието на р. Камчия и притоците й са съсредоточени едни от най-плодородните полета в централната и източната част на Североизточна България. В най-западната част на поречието след навлизане на р. Врана в района на гр. Търговище се откриват площи подходящи за напояване разположени на десния бряг на р.Врана , достигащи на юг подножието на предпланините по линията гр. Търговище - гр. Преслав. В този участък са подходящи за напояване и площите в поречията на левите притоци реките Главница и Пакоша. В района на вливане на р. Врана в р. Тича, от където започва началото на р. Голяма Камчия, подходящите за напояване площи са на левия бряг и достигат на изток от гр. Шумен - водораздела с р. Мадара, а на десния бряг продължават до с. Смядово, където реката навлиза в дефиле и се изчерпва по двата бряга ресурса на подходящите за напояване площи до с. Комунари. В участъка на р. Голяма Камчия до вливане на Луда Камчия при с. Цонево долината се разширява и по двата бряга са оформени малки участъци подходящи за напояване. След с. Цонево по речната тераса са разположени не големи площи подходящи за напояване в землищата на селата Цонево, Гроздево, Горен и Долен Чифлик, Дъбрава, до устието при с. Старо Оряхово.
Почви и почвено плодородие. В почвено отношение подходящите за напояване площи в началния участък на поречието, гр. Търговище са представени с излужен чернозем, сиви горски и алувиално-ливадни почви. В района на гр.Шумен преобладаващите почвени типове са карбонатен чернозем, алувиални и алувиално-ливадни почви, които постепенно преминават в сиви горски, алувиални и алувиално-ливадни почви в района на с. Смядово. В долното течение на реката, в участъка с.Комунари - Горен Чифлик до с. Старо Оряхово, поречието се характеризира с излужен чернозем сиви горски, алувиални и алувиално-ливадни почви. Това са плодородни почви. При нормални години, зимните валежи и топенето на снеговете осигуряват на почвения профил запаси достигащи почти до пределната полска влагоемност. Всичките са с висока продуктивна влагоемност с изключение на сивите горски почви, за които е най-ниска около 1215 m 3/ h a . Те съответстват на една поливка, което създава условия за успешно отглеждане на житните култури без напояване. За останалите култури напояването осигурява увеличение на добивите.
Климат и климатични предпоставки за необходимостта от напояване. Климатичните характеристики на поречието го определят като част от умерено континенталната климатична зона, която включва Дунавската равнина и предпланините със сравнително по-студена зима и топло лято. Влиянието на морето се проявява в края на поречието, от гр. Дългопол до устието след с. Старо Оряхово, с по-мека зима, хладно лято и сравнително равномерно разпределение на валежите през годината.. Валежите като основна компонента на поливния режим на културите се характеризират със средногодишна стойност около 550 m m , за частта на поречието гр. Търговище - гр. Шумен и около 498 m m , за частта под влиянието на черноморската зона. Неравномерността на разпределение на валежите през годината, произтичаща от недостатъчното им количество през летните месеци и високата честота на периоди без валежи в същите месеци предопределя необходимостта от напояване.
Валежи за характерна обезпеченост в периода м. Юни - м. Август
|
|
Юни |
Юли |
Август |
||||||
|
Район |
Обезпеченост |
||||||||
|
|
50% |
75% |
90% |
50% |
75% |
90% |
50% |
75% |
90% |
|
|
m m |
||||||||
|
Източна Дунавска равнина |
76 |
50 |
38 |
52 |
33 |
25 |
37 |
8 |
4 |
|
Северно Черноморие |
50 |
27 |
10 |
31 |
17 |
8 |
22 |
11 |
1 |
Честота на периодите без валежи от м. Юни до м. Август в проценти
|
Юни |
Юли |
Август |
||||||||||
|
Район |
Дата |
|||||||||||
|
11-15 |
16-20 |
21-25 |
> 25 |
11-15 |
16-20 |
> 25 |
26-31 |
11-15 |
16-20 |
21-25 |
> 31 |
|
|
Източна Дунавска равнина |
20 |
6 |
2 |
- |
36 |
8 |
2 |
- |
48 |
12 |
4 |
4 |
|
Северно Черноморие |
23 |
2 |
- |
- |
29 |
15 |
2 |
- |
28 |
28 |
10 |
4 |
Основни напоителни системи в поречието. Изграждането на големите напоителни системи е положено със строителството на яз. “Тича” и яз. “Цонево”. В съответствие с местоположението на двата язовира и напояваните площи към тях са обособени два големи района по отношение на хидромелиоративното изграждане на поречието. Първи район обхваща частта на поречието от гр. Търговище, гр. Шумен до навлизане на р. Голяма Камчия в дефилето след с. Смядово. Вторият район е частта на поречието от гара. Комунари до устието на р. Камчия след с. Старо Оряхово
Основните напоителни системи във всеки от двата района са:
Първи район.
Втори район.
Напоителна система “Долен Чифлик”. В нея са обединени напояваните площи по десния бряг на р. Камчия в землищата на селата Горен Чифлик, Долен Чифлик, Старо Оряхово, и местността Пода. Основните водоизточници са яз. “Горен Чифлик” изграден на р.Доделен, яз “Долен Чифлик” изграден на р. Чаирдере водите на р. Камчия осигурени с помпена станция “Пода”. Всети от водоизточниците с прилежащата площ представлява отделен напояван масив, които са обединени в напоителна система. Размерът на общата площ, оценена като годна за напояване е 2129 h a .
Състояние на напоителните системи. Последната оценка на техническото състояние на напоителните системи в поречието е направена спрямо 31 Декември 1998 г. Предложените да отпаднат площи и оценените като годни за напояване е одобрено РМС 663/22.10.1999 г. Резултатите за поречието са представени в колона 3 на таблицата по-долу. Общата оценка е, че главно са отпаднали помпено напоявани площи с по-висок помпен напор, с разрушени помпени станции и основни съоръжения.
Поляти площи в поречието Полятите площи през 1999 год. по напоителни системи в поречието е представено в колона 4 на таблицата по-долу. Оказва се, че ефект от поливането не може да се очаква, след като водата се предлага на цена по-висока от максималната цена , над която печалба от напояването не се получава. Въпреки това един много малък процент от площите е полято.
Размер на годните за напояване площи и варианти на прогнози за развитието им
в поречието на р. Камчия.
|
Прогноза за напояваните площи |
||||||
|
№ |
Пункт |
Площи със годна инфра- |
Поляти площи |
Варианти |
||
|
структура |
за 1998 г. |
Реалис- |
Оптимис- |
Макси- |
||
|
тичен |
тичен |
мален |
||||
|
1. |
2. |
3. |
4. |
5. |
6. |
7. |
|
І. |
Клон “Търговище” |
|||||
|
1. |
НС “Съединение” |
2079 |
62 |
37 |
673 |
829 |
|
2. |
НС “Поляница” |
1373 |
42 |
57 |
447 |
447 |
|
3. |
НС “Овчарово” |
723 |
22 |
30 |
235 |
235 |
|
4. |
НС “Дъбрава” |
382 |
12 |
16 |
124 |
124 |
|
5 |
НС “Красноселци” |
1174 |
36 |
48 |
382 |
382 |
|
Сума |
3652 |
112 |
151 |
1188 |
1188 |
|
|
ІІ. |
Клон “Шумен” |
|||||
|
1. |
НС “Виница” |
32918 |
1131 |
1359 |
1876 |
12984 |
|
Сума |
32918 |
1131 |
1359 |
1876 |
12984 |
|
|
ІІІ. |
Клон “Варна” |
|||||
|
2. |
НС “Цонево” |
951 |
91 |
39 |
54 |
140 |
|
3. |
НС “Елешница” |
1701 |
163 |
70 |
97 |
251 |
|
4. |
НС “Долен Чифлик” |
2129 |
204 |
88 |
122 |
314 |
|
Сума |
4781 |
458 |
197 |
273 |
705 |
|
|
Сума за поречието |
41351 |
1701 |
1707 |
3337 |
14877 |
|
“Напоителна системи”-ЕАД - клон Търговище. Характерното е че напояваните площи са отделни малки независими един от друг масиви. За около 29% от тях водата се подава гравитачно. Те лесно се поддават на преструктуриране като се предоставят на водните сдружения.за експлоатация. При тези условия е възможно да се постигане намаление на цената на водата. Достатъчно е да е от порядъка на 19%, което е напълно възможно, за да се въведат в експлоатация всички гравитачно напоявани площи. С това се мотивира прогнозата за въвеждане в експлоатация на 32% от годните за напояване площи.
“Напоителна системи”-ЕАД - клон Шумен. Напоителна система “Виница” е много голяма и трудно се поддава на бързо преструктуриране, за да бъде предоставена на сдруженията на водоползвателите. Делът на държавното участие ще е значителен, заради големите съоръжения. Тяхната поддръжка ще бъде продължително време извън финансовите възможности на сдруженията, за да бъде поета. Това е предпоставка за поддържане на по-висока цена на предлагане на водата. Нисък е процентът на гравитачно напояваните площи - само 7%. Според Табл. 7.2.1.5. само те са почти на границата на ефективността. От това произтече възможността да се предложи прогноза за въвеждане в експлоатация при оптимистичния вариант на 6% от годните площи.
“Напоителна системи”-ЕАД - клон Варна. Напоителната система в поречието на р.Камчия по отношения на условията е аналогична на НС “Виница”. Основните съоръжения са големи, което ще наложи по-продължително време за освобождаване от дела на държавното участие. При неговото присъствие е трудно постигане намаление на цената на водата, като резултат от преструктуриране на напоителната система. От друга страна цената на водата на която се предлага е по-висока от максималната цена над която няма печалба от напояването. При тези условия възможната прогноза за оптимистичния вариант е въвеждането в експлоатация на площи с интензивните култури (зеленчуци, ттютюн) при едно минимално нарастване на 6%.
За поречието са характерни, от една страна големият процент на гравитачно напояваните площи, а от друга всеобщата тенденция изградените площи за дъждуване да се напояват гравитачно, с оглед да се намалят енергийните разходи. При сегашното състояние на напоителните системи в поречието, с влошени качества на вътрешно каналната мрежа и увеличаване на дела на гравитачното напояване за сметка на площите с дъждуване, реалната експертна оценка на КПД е около 0,60.